Свържете се с нас

Балкани

Проф. Денко Малески: Добрите отношения с всички съседи са най-доброто за Северна Македония в настоящата ситуация в международната политика

Управляващите в Северна Македония са заложник на собствената си победа на изборите през 2024 г., постигната с „враждебност и неразбираема омраза към един съседен народ” и не могат да променят нищо до края на мандата си, казва бившият министър на външните работи проф. Денко Малески в интервю за сайта Рацин.мк. 

Според Малески страната не може да направи друго, освен да се опита да отговори на исканията на ЕС, за да започне своята евроинтеграция. 

„Да оставим настрана нашите исторически травми, идеологията. Да разгледаме какви биха били отношенията без „френското предложение” и с „френското предложение”. Без „френското предложение” ще имаме повторение на гръцката история. Ветото стои двадесет и пет години, докато ни пречупят, не седнем и не подпишем. Това е една алтернатива. С френското предложение (алтернативата) е следната – не ни спират в процеса (на евроинтеграция, отваряме преговорните глави и продължаваме напред. А трябваше (вече) да се движим от четири или пет години, не отсега нататък. Продължаваме напред и обсъждаме историческите въпроси, които засягат и двата народа. В известен смисъл извън процеса, а в някакъв по-широк смисъл, като част от процеса. Защото каква е идеята? Идеята е приятелство между двата народа, решаване на тема, която държава член на Европейския съюз (България) счита за важна за нея. Сега ние казваме: Това е ваш проблем. Но това не е техен (български) проблем, защото е и наш проблем, всъщност е наш проблем. Защото ние стоим на място. Какъв е проблемът със сегашното правителство, което дойде на власт, използвайки тази историческа враждебност и дори напълно неразбираема за мен омраза към съседен народ, като България? … Ние не искаме да говорим за това, за което съседът иска да говори, за историята, за миналото. Добре, ако можете да го направите, давайте. Но не можете….Бих казал следното – колкото гърците бяха готови да се откажат от Александър Велики изключително в наша полза, толкова българите са готови да се откажат от Гоце Делчев, изключително в наша полза. И тогава трябва да помислим отново. Тогава трябва да търсим решение, а друго решение няма. Но така виждам нещата от гледна точка на глобалната политика. А що се отнася до това, което се случва вътре в страната, мисля, че настоящата (управляваща) структура е заложник, заложник на собствената си победа. И те не могат да променят нищо до края на мандата си”, казва Малески.

По думите му е трудно да се мисли, че единството на ЕС, „ще бъде разрушено заради стремежите на друга държава да стане член”.

„Това няма да се случи. Това не се случи с Гърция. Това няма да се случи с България, която е част от този съюз и те няма да разрушат единството (на ЕС) заради (Северна) Македония”, смята бившият министър на външните работи, според когото правителството в Скопие „трябва да мисли в тези категории, а не какво ще каже народът”. 

Според проф. Малески промените в света са факт и еднополюсният модел вече е приключил. 

„Сега имаме появата на нова световна сила като Китай, която се превръща в основен съперник на Америка… И сега американската мощ трябва да се измести към Азия, за да балансира силата на Китай. Като се мести там, то се отдалечава от Европа и това вече е видимо. Отдалечавайки се от Европа, Европа губи основата на своето единство и сигурността, която беше американска. И сега се отварят дилеми, дали ще започне тази традиционна надпревара за сигурност между европейските държави – Франция, Германия… Най-близкото или най-постижимото за нас е да установим добри отношения с всички съседи. Веднага. Бързо. Да се ​​утвърдим като страна на мира, на сътрудничеството, като кръстопът, която има отлични отношения с България, със Сърбия, с Албания, с Косово, с Гърция. Това е в рамките на нашите възможности. Другите събития можем само да следим и да се надяваме на най-доброто”, казва Малески. 

В интервюто, взето в навечерието на държавния празник на Северна Македония 8 септември, Деня на независимостта, Малески казва, че въпросът от референдума през 1991 г. за обявяване на независима Република Македония отговаря напълно на дефиницията на външната политика в държавите от бивша Югославия по онова време.

„Дефиницията на всички разумни хора в републиките на бивша Югославия беше, че Югославия не трябва да бъде разрушавана, а че отношенията между народите трябва да бъдат предефинирани. … В един момент всички, включително словенците и хърватите, бяха за някакъв вид конфедеративно устройство. Републиките трябва да получат независимост, ние трябва да станем членове на ООН и да се създаде някаква форма на мини-европейска общност на територията на бивша Югославия….И така, зад въпроса „Дали сте за независима Македония с право да влезе в бъдещ съюз на югославски суверенни държави?” стои точно това, което е написано там. Няма лъжа, няма измама, няма хитрост и напразно патриотите, които искат да сведат всичко до някакво национално преосмисляне, търсят нещо повече от това”, казва Малески.

Източник: БТА

Балкани

Българската подкрепа за здравната система на Черна гора е ценна, заяви министър Воислав Шимун на среща с българския си колега Силви Кирилов

Българската подкрепа за здравната система на Черна гора е ценна, заяви черногорският министър на здравеопазването д-р Воислав Шимун на среща днес в Подгорица с българския си колега доц. Силви Кирилов, съобщава черногорската новинарска агенция МИНА.

Министър Кирилов е част от делегацията, водена от премиера Росен Желязков, която е на двудневно посещение в Черна гора. В делегацията са и вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов и министърът на туризма Мирослав Боршош. 

Двамата министри на здравеопазването обсъдиха двустранното сътрудничество в тази област, съобщиха по-рано от пресцентъра на българското здравно ведомство.

Министър Шимун изрази увереност, че чрез съвместни проекти и обмен на знания ще бъдат подобрени качеството на здравните грижи в Черна гора и ще бъде ускорена европейската интеграция на страната, информира агенция МИНА.

„Подкрепата, която получаваме от България, е ценна за нашата здравна система. Аз съм убеден, че чрез съвместни проекти и обмен на знания ние ще подобрим качеството на здравеопазването в Черна гора и ще ускорим нашата европейска интеграция“, каза Воислав Шимун, цитиран от МИНА. 

Той подчерта, че ще бъде от особено значение да се развие сътрудничеството в областта на съвместното участие на двете страни в проектите на EU4Health.

МИНА цитира думите на българския министър на здравеопазването доц. Силви Кирилов, че България признава значението на регионалното сътрудничество в областта на здравеопазването. България ще продължи да предоставя експертна и техническа помощ на Черна гора при осъществяването на реформите, е посочил Кирилов, цитиран от МИНА.

 „Ръководителите на здравните системи на Черна гора и България изразиха готовност да задълбочат сътрудничеството между двете страни чрез изпълнението на вече подписан меморандум за разбирателство“, се посочва в изявление, цитирано от МИНА.

Добавя се, че това се отнася особено за областта на трансплантационната медицина и подкрепата за Черна гора в разработването и обновяването на националната програма за трансплантации в съответствие със стандартите на Европейския съюз, както и в областта на общественото здраве и професионалното образование на медицинския персонал. 

Воислав Шимун благодари на своя колега и на българите за дарението на линейка на здравния център в Никшич, което, по думите му значително е подобрило капацитета на автомобилния парк в тази здравна институция и следователно ефективността и качеството на предоставяните здравни грижи.

„Срещата беше оценена като стъпка напред в укрепването на приятелските отношения и практическото сътрудничество между двете страни в областта на здравеопазването с общата цел да се подобри качеството на здравето и живота на гражданите“, се казва в съобщението, цитирано от агенция МИНА.

Източник: БТА

Виж цялата статия

Балкани

Турция освободи младежки активист, чието задържане предизвика европейски критики

Турски съд разпореди освобождаването на младежкия активист Енес Ходжаогулларъ в очакване на процес по обвинения, включващи „разпалване на омраза“, който беше остро критикуван от европейски институции и правозащитни организации, съобщава Ройтерс.

23-годишният Ходжаогулларъ е в ареста от задържането му на 5 август след връщането му от Страсбург, където представляваше Турция като младежки делегат в Съвета на Европа. По време на реч там през март той осъди отстраняването на опозиционни кметове, включително кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, и полицейското насилие в Турция.

Прокурорите го обвиняват в „разпространяване на невярна информация с цел заблуждаване на обществеността“ и „подклаждане на омраза и враждебност“ – обвинения, които може да донесат присъда от няколко години затвор.

Ходжаогулларъ се яви в съда с белезници и черен костюм, ескортиран от двама жандармеристи. Дипломати от западни и европейски посолства, организации на гражданското общество и опозиционни парламентаристи наблюдаваха заседанието в препълнената съдебна зала.

„Упражних правото си на свобода на изразяване. Невинен съм“, заяви той пред съда, като призова да бъде освободен от ареста и оправдан по повдигнатите му обвинения.

Делегация на конгреса на местните и регионални власти в Съвета на Европа посети Анкара миналата седмица и се срещна с Ходжаогулларъ в затвора. В съобщение от делегацията заявиха, че няма оправдание за преследването или задържането му и предупредиха, че „заглушаването на младите хора е заглушаване на демокрацията“.

Амнести интернешънъл и други правозащитни организации също определиха ареста му като „произвол“ и призоваха за незабавното му освобождаване.

Съдът нареди активистът да бъде освободен под съдебен контрол, докато тече делото. Следващото изслушване е насрочено за 23 февруари. 

/СГ/

Източник: БТА

Виж цялата статия

Балкани

Лавров ще се срещне утре в Москва с босненския сръбски лидер Мирослав Додик 

Руският външен министър Сергей Лавров ще се срещне утре в Москва с отстранения от длъжност президент на босненската Република Сръбска Милорад Додик, се посочва в изявление на руското външно министерство, цитирано от ТАСС.

Очаква се те да обсъдят актуални въпроси за укрепване на партньорството с Република Сръбска, проблемите на постконфликтното уреждане на Босна и Херцеговина и ситуацията на Западните Балкани, съобщи ведомството.

Съдът на Босна и Херцеговина осъди Додик на една година затвор и шест години без право да заема обществени длъжности за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина, след което мандатът му като президент на  Република Сръбска бе прекратен от Централната избирателна комисия на Босна и Херцеговина. Додик отхвърли решението на комисията и остана на поста си, но комисия насрочи предсрочни президентски избори на 23 ноември. Същевременно парламентът на Република Сръбска свика референдум за 25 октомври, на който гражданите на Република Сръбска да бъдат попитани дали приемат присъдата на съда срещу Додик, както и решението на ЦИК за отнемане на мандата му като президент.  

Руското външно министерство подчертава, че през последните години се наблюдава сериозно усложняване на вътрешнополитическата ситуация в Босна и Херцеговина, провокирано от „нарастващата неоколониалистка намеса на Запада във вътрешните работи на Република Сръбска, включително от усилията на „самопровъзгласилия се „върховен представител“ (на международната общност) Кристиан Шмит“. 

„Русия категорично осъжда опитите на западните представители да отстранят от политическата сцена законно избрания и легитимен президент на Република Сръбска Милорад Додик с нечестни средства“, заяви дипломатическото ведомство. 

Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на бойната в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. Дейтънското споразумение дава широки правомощия на върховния представител на международната общност, включително да налага закони, да назначава и уволнява държавни служители и др. 

САЩ наложиха санкции срещу проруския президент на Република Сръбска, който отдавна се застъпва за отделянето на тази част от Босна и Херцеговина, за нарушаване на условията на Дейтънското мирното споразумение, и за корупция, което той отрича. Той беше санкциониран и от Великобритания за подкопаване на мира и стабилността в Босна, отбелязва Ройтерс.

Източник: БТА

Виж цялата статия
Advertisement
Святпреди един час

Палестинският президент Махмуд Абас осъди „всички форми на насилие и тероризъм“ след днешната смъртоносна атака в Йерусалим

Балканипреди един час

Българската подкрепа за здравната система на Черна гора е ценна, заяви министър Воислав Шимун на среща с българския си колега Силви Кирилов

Спортпреди един час

Българските шахматисти завършиха петия ден на турнира на ФИДЕ в Узбекистан с две ремита и поражение

Святпреди един час

Френският премиер заяви преди вота на доверие, че страната е изправена пред „изпитание на истината“ заради спешната нужда от овладяване на дълга

Святпреди 2 часа

Латвийските власти наредиха на над 800 руснаци да напуснат страната

Българияпреди 2 часа

Пожар е обхванал 1000 декара площи в Сакар планина

Балканипреди 2 часа

Турция освободи младежки активист, чието задържане предизвика европейски критики

Святпреди 2 часа

Бившият тайландски премиер Таксин Шинаватра се завърна в страната за съдебен процес

Святпреди 2 часа

Си Цзинпин призова страните от БРИКС да се противопоставят на протекционизма

Спортпреди 2 часа

Ботев (Пловдив) се раздели с Ивелин Попов

Спортпреди 2 часа

Иван Иванов и Александър Василев заеха официално водещите две позиции в световната ранглиста по тенис за юноши

Святпреди 2 часа

Русия обяви, че ще се оттегли от европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията

Балканипреди 5 дни

Турските власти са блокирали над 311 000 уебсайта през изминалата година, сочи доклад

Обществопреди 4 дни

Мъжът, заснел черния леопард от Дупнишко: Първо помислих, че е вълк

Българияпреди 5 дни

Протестно шествие затвори движението по бул. „Цар Освободител“ в София

Балканипреди 5 дни

ЕУФОР започва следващата седмица ежегодното си военно учение „Бърз отговор“ в Босна и Херцеговина

Святпреди 4 дни

Френските социалисти обещаха, че ще увеличат данъците на най-богатите, ако дойдат на власт

Балканипреди 4 дни

Такситата в гръцката столица Атина ще стачкуват на 9 и 10 септември

Бизнеспреди 3 дни

Главнокомандващ без армия, или какво очаква Урсула фон дер Лайен

Бизнеспреди 3 дни

Европейски гаранции за сигурност на Украйна ще има, но след войната

Спортпреди 5 дни

Иван Иванов се класира за четвъртфиналите на Откритото първенство на САЩ по тенис при юношите

Бизнеспреди 4 дни

Китай планира да утрои производството на AI чипове, за да намали зависимостта от САЩ

Политикапреди 3 дни

Шефът на правителствения авиоотряд вече ще може да отказва полети на политици

Бизнеспреди 3 дни

Европейски гаранции за сигурност на Украйна ще има, но след войната

Новини