Глобалният дълг е достигнал рекордните 337,7 трилиона долара в края на второто тримесечие, задвижван от облекчени финансови условия в световен мащаб, обезценяване на щатския долар и по-умерената политика на водещите централни банки, сочи тримесечен доклад, публикуван днес и цитиран от Ройтерс.

Институтът за международни финанси (IIF), браншова асоциация за финансови услуги, съобщи, че глобалният дълг е нараснал с над 21 трилиона долара през първата половина на годината, достигайки 337,7 трилиона долара.

Китай, Франция, САЩ, Германия, Великобритания и Япония са регистрирали най-големи увеличения на дълговите нива в доларово изражение, въпреки че част от ръста се дължи на отслабването на долара, установява институтът.

Щатската валута е загубила 9,75 на сто от стойността си от началото на годината спрямо кошница от валути на основни търговски партньори.

Глобалният дълг расте със скорости, сравними с периода на пандемията

„Мащабът на това увеличение е сравним със скока през втората половина на 2020 г., когато антиковид мерките доведоха до безпрецедентно нарастване на глобалния дълг“, се посочва в „Преглед на световния дълг“ (Global Debt Monitor) на Института за международни финанси.

По отношение на съотношението дълг/БВП – показател за способността да се обслужва дълга спрямо националното производство – най-големи ръстове са отчетени в Канада, Китай, Саудитска Арабия и Полша. В Ирландия, Япония и Норвегия съотношението е намаляло.

Като цяло глобалното съотношение дълг към БВП продължава да спада бавно, като остава малко над 324 на сто. В развиващите се пазари обаче съотношението достигна 242,4 на сто – нов рекорд, след корекция надолу спрямо майския доклад.

Общият дълг на развиващите се пазари се е увеличил с 3,4 трилиона долара през второто тримесечие, достигайки рекордните над 109 трилиона долара.

Емре Тифтък, директор на отдела за устойчиви изследвания на института, заяви по време на уебинар, че нарастващите военни разходи ще натоварят държавните бюджети на фона на засилващо се геополитическо напрежение.

Той отбеляза, че увеличението на дълга е концентрирано основно в държавния сектор, особено в страните от Г-7 и Китай. Тифтък добави, че реакциите на капиталовите пазари са по-силни в развитите икономики, като доходността по 10-годишните държавни облигации на страните от Г-7 е близо до най-високите си нива от 2011 година.

Натиск върху облигационните пазари

Развиващите се пазари са изправени пред рекордно високата стойност от почти 3,2 трилиона долара на подлежащи на погасяване на облигации и заеми през оставащата част на 2025 г., съобщи институтът.

Организацията предупреди, че фискалният натиск може да се засили в страни като Япония, Германия и Франция и предупреди за така наречените „облигационни надзиратели“ – инвеститори, които продават облигации на държави, чиито финанси смятат за неустойчиви.

„Макар че съотношенията на държавния дълг рязко нараснаха в развиващите се пазари през първата половина на годината – най-вече в Чили и Китай – реакцията на пазара тази година беше по-силна в развитите пазари“, сочи докладът.

Авторите на доклада обръщат внимание и на опасения относно американския дълг, като отбелязват, че краткосрочните заеми са около 20 на сто от общия дълг и 80 на сто от емисиите на финансовото министерство. Предупреждава се, че тази зависимост може да увеличи политическия натиск върху централните банки да поддържат ниски лихвени проценти, което би застрашило независимостта на паричната политика.

Източник: БТА

Необходим е механизъм за колективно трудово договаряне на доходите между синдикати и работодатели – от фабриката, през бранша до национално ниво. Това трябва да се направи час по-скоро, за да има устойчивост. Това каза Пламен Димитров, президент на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), пред журналисти след Регионалната дискусия на тема „Ефектът на еврозоната“, която се състоя днес в Казанлък.

Той коментира темата за увеличението на минималната работна заплата като заяви, че очаква да бъде спазен законът. „Има действащо законодателство и проектопостановлението на Министерството на труда и социалната политика ще бъде подложено на обществено обсъждане. Днес комисията трябва да заяви становищата на участниците в тристранния съвет, чието заседание е на 6 октомври. Очаквам да се спази законът, независимо дали на някой му харесва или не. Дали трябва да се промени цялата методика е друг разговор и ние се опитахме да намерим общ език с работодателите, за да намерим по-широки критерии, по които да се сформира минималната работна заплата. Имахме напредък, но не стигнахме до общ резултат“, каза Пламен Димитров. 

По неговите думи директивата за адекватни минимални работни заплати трябва да бъде транспонирана в България, защото страната върви една година след крайния срок. „От 22 октомври България ще започне да търпи санкции за това, че не е транспонирана директивата, в която има механизми, които дават право за договаряне на минимални работни заплати по икономически дейности и по категория персонал. Всичко става с един механизъм на колективно трудово договаряне на доходите между синдикати, работодатели – от фабриката, през бранша до националното ниво. Това трябва да се направи час по-скоро, не само заради това да избегнем санкциите, но и да имаме устойчив механизъм, който да бъде приеман и от бизнеса“, посочи Пламен Димитров.

Той заяви, че сега е моментът работниците да продължат да доказват своята сила, която да се отразява и в ръста на работната заплата, както е в последните години.

„Аз не мисля, че ръстът на минималната работа заплата ще стимулира допълнително сивата икономика, както и няма да влияе негативно на заетостта на тези, които я получават или са близки до нея. Това показват всички тези 15 години наблюдения. Ние разбираме бизнеса за това, че ръстът на доходите всъщност ги притеснява, но това не значи, че го приемаме, защото хората трябва да поемат тези цени, които са в магазините. Това трябва да се разбира и да не се прави политика от него. Ние няма да допуснем някой да ни вкара в някакви политически коментари и подобни сметки. За 2026 г. да забравят какво казва Международния валутен фонд – никакво замразяване на заплатите, няма да позволим“, каза още Пламен Димитров.

Мисия на МВФ представи по-рано тази седмица заключения и препоръки за развитието на българската икономика, припомня БТА. Според МВФ е необходима корекция на разходите от около 1 процент от БВП през 2026 г., за да се охлади икономиката и да се избегне засилване на инфлационния натиск. Сред препоръките са ограничаване на ръста на разходите за заплати в публичния сектор и отвързване на индексацията на обезщетенията от увеличението на средната и минималната работна заплата. Фондът призовава за премахване на нецелевите субсидии и замяната им с целеви трансфери, както и за приоритизиране на финансираните от ЕС инвестиции.

Източник: БТА

/ЕС/

Източник: БТА