Проблемът е многопластов, защото това е най-деликатната част в човешките отношения – между родители, бивши съпрузи и деца. В България механизмът, който е за принудително изпълнение на съдебните решения на личните отношения и предаване на деца, не е ефективен и има много родители, които с години не виждат децата си. Това каза за БТА председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) Георги Дичев преди началото на организираната от камарата кръгла маса на тема „Изпълнение на съдебните решения за предаване на деца“.

Целта на форума е да ангажира институциите и професионалните общности в открит и конструктивен диалог по темата, посочват организаторите. Участват представители на законодателната и изпълнителната власт, съдебната система, Службата за изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека към Съвета на Европа, Офиса по въпросите на децата към Държавния департамент на САЩ, предатавители на неправителствения сектор и други експерти. 

По думите на Дичев от КЧСИ са предлагани многократно различни мерки, но камарата не може сама да реши проблема, защото в него са замесени социални служби, „Закрила на детето“, полицията, множество органи и институции, които трябва да го решат. Това е смисълът на тази конференция – да съберем всички на едно място, посочи той.

Проблемът в основата си е между хората, затова е толкова трудно да се намери решение. Става въпрос за лични отношения между бивши съпрузи, които пренасят „войните“ си върху детето, коментира Дичев. Според него това са тежки проблеми и принудителната интервенция трябва да е много внимателна и балансирана, като по-скоро стимулира доброволното изпълнение, защото децата са крайните адресати на тази агресия.

Те трябва да общуват и с двамата си родители, независимо дали са разделени или не, и ако ние се намесим твърде много ще се отрази на детето, каза още председателят на КЧСИ.

През последните години, чрез редица работни срещи и групи беше направен опит за задълбочено вникване в реалните предизвикателства. Изводът е ясен – проблемите не се коренят в механизма на принудителното изпълнение, а са последица от родителски конфликти. Това каза по време на форума заместник-министърът на правосъдието Михаела Мичкунова. Тя допълни, че в рамките на последната работна група всички участници са се обединили около идеята за ранна и целенасочена работа с родителите и детето.

Министерство на правосъдието е не само институционално ангажирано с темата, но трайно е въвлечено в нейното разглеждане. От нас бяха разработени и изпратени на частните съдебни изпълнители насоки за предаване на дете, каза още Мичкунова. Според нея тези проблеми не биха могли да се решат само с нормативна регулация.

Източник: БТА

Мисля, че хората трябва да са разбрали отдавна, че не трябва да наричат и възприемат социалните платформи като медии. Това каза за БТА Руслан Стефанов, програмен директор и главен икономист на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД). Той откри в София Международна конференция на тема „Правоприлагане в цифровото управление: Платформи, дезинформация и демократична устойчивост“, организирана от ЦИД. 

Това, което Илон Мъск каза – всичко, което виждате на социална платформа, без значение коя е тя, не трябва да вярвате, отбеляза Стефанов. Трябва да го възприемате като форма на забавление, а не като форма на информация, добави той. Но дори и като забавление, трябва да сте наясно, че някой се опитва да ви управлява чрез вашите данни, коментира още Стефанов. Той посъветва хората да търсят новини от медии, за които се знае кой им е собственикът, кои са редакторите и какви са източниците на информация.

На въпрос дали българите успяват да изградят щит срещу дезинформацията, Руслан Стефанов отговори: „Не мисля, че сме там все още, и то специфично спрямо руската дезинформация, която в момента е най-агресивната и която от 2014 г., дори и по-рано, е много концентрирана“. „България е специален любимец на руското външно министерство“, заяви също той. Стефанов го обясни с факта, че през годините Русия се приема като приятелска държава, а през 2019 г. у нас позитивното отношение спрямо Русия беше най-високото в света.

Той смята, че българските институции съумяват да изградят начален капацитет за стратегическа комуникация, като даде пример в Министерство на външните работи, Министерство на отбраната и Министерство на вътрешните работи. Големият проблем е, че дезинформационни истории влизат във вътрешнополитическия дебат, това се случва не само у нас, но и на глобално ниво, обясни експертът. Причината е, че работата по дезинформацията винаги опира до много важно право и ценност – свободата на изказване. Институциите трябва да могат да преценят докъде опира тази свобода на изказване и откъде започва зловредното търсене на влияние, коментира още специалистът.

Източник: БТА

/ТТ/

Източник: БТА