Проблемът с недостига на кадри и нуждата от повишаване на квалификацията на работещите бяха акцент на научна конференция „Устойчивост на човешките ресурси за конкурентоспособна икономика“. Обсъдени бяха възможностите за привличането на мотивирани и ценни кадри, за рисковете от финансови последици при проблем с човешкия капитал и др. Форумът бе организиран от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) в сътрудничество с Института за икономически изследвания (ИИИ) при БАН и Института за устойчиво икономическо развитие (ИнУИР). Конференцията се състоя в София и събра на едно място учени, представители на бизнеса и институциите.

Човешките ресурси са може би най-важното нещо, защото има кадрова криза, каза директорът на ИИИ-БАН Ирена Зарева. Тя коментира, че има недостиг на кадри, което налага внос на работна сила. Има недостиг както на нискоквалифицирани, така и на средноквалифицирани, има и изтичане на таланти, коментира Зарева. Данните и изследванията относно дигитализацията и дигиталните умения показват, че България изостава в това отношение, отбеляза също тя. По думите ѝ е важно развитието на връзката между работодатели и изследователи в България, за да се подкрепи процесът по подобряване на уменията на кадрите.

Заместник-председателят на Управителния съвет на АИКБ Стефан Чайков обясни, че работната сила застарява, като по-малко са младите в заетост, отколкото тези на зряла възраст. Според него има несъответствие между образованието и реалните изисквания на пазара на труд, отбеляза той. Висок е делът на младите хора между 15 и 29 г., които нито работят, нито учат. Това са 12,7%, коментира още Чайков. Това представлява социален риск с дългосрочни последици, добави той. Според него проблем е големият дял на продължително безработните лица. Коефициентът на безработица остава висок, което означава, че когато някой изпадне от пазара на труда, много трудно се завръща, посочи Чайков. Той смята, че трябва да се обърне внимание на навлизането на новите технологии, защото хората се нуждаят от нови инструменти, за да се адаптират към пазара на труда. Надграждането на уменията на работниците, смяната на професионалната роля и приемането на нови технологии се превръща във въпрос на оцеляване на работната сила, каза още експертът. Развитието на човешките ресурси в България все повече се очертава не само като социална тема, а като стратегически въпрос, допълни той.

Опитваме се да надграждаме инструментите за достъпа до обучения, така че те да бъдат по-качествени и в съответствие с нуждите на работодателите, каза заместник-социалният министър Наталия Ефремова. 

Икономическият и социален съвет работи по темите за квалификацията и преквалификацията, каза Зорница Русинова, председател на консултативния орган. Тя коментира, че трябва да се обърне внимание и върху междупоколенческите различия на работното място, което пак е свързано с управлението на човешките ресурси.

Във фокуса на конференцията беше и Пактът за чиста промишленост. В презентация на проф. д. ик. н. Виржиния Желязкова бе посочено, че целта на документа е да се ускори създаването на конкурентноспособна, нисковъглеродна и стратегически независима индустрия в Европейския съюз, която да използва чисти технологии, да поддържа високо ниво на заетост и да спомага за достигане на климатична неутралност до 2050 г.

По време на конференцията беше дискутирана и темата за поведението на клиента, което показва от какви умения имат нужда работещите, за да се продава продукт.

Източник: БТА