Протестиращи влязоха в сблъсъци с полицията по време на едни от най-големите антиправителствени демонстрации в Мароко за последните години, предаде Асошиейтед прес.

Стотици младежи излязоха по улиците на най-малко 11 града в северноафриканската страна, осъждайки корупцията и критикувайки правителството, че изразходва повече средства за международни спортни събития, отколкото за здравеопазване и образование. Според протестиращите има пряка връзка между трудностите, които мароканската здравна система изпитва, и държавните разходи за домакинството на Световното първенство по футбол през 2030 г. 

„Стадионите са тук, но къде са болниците“, скандираха някои от участниците в протестите, които продължиха през двата почивни дни.

Мароко строи най-малко три нови стадиона и ремонтира и разширява поне още шест в рамките на подготовката си за Мондиала, на който африканската страна ще е съдомакин заедно с Испания, Португалия, Аржентина, Уругвай и Парагвай. Освен това по-късно тази година Мароко бъде домакин и на Купата на африканските нации.

Сили за борба с безредиците разпръснаха демонстранти в няколко града, включително в столицата Рабат и в град Маракеш. По данни на Мароканската асоциация за правата на човека в събота са били арестувани десетки демонстранти, като срещу някои от тях е било упражнено физическо насилие.

Протестите през последните два дни бяха породени и от зачестилите от началото на годината инциденти, свързани със здравната система. Недоволството ескалира, след като неотдавна осем родилки починаха в държавна болница в крайбрежния град Агадир, който се намира на около 480 км южно от Рабат.

За разлика от предишни протести, организирани от синдикати или политически партии, демонстрантите, които излязоха по улиците на Мароко в събота и неделя, координираха действията си през социални мрежи като „ТикТок“ и „Дискорд“. Две от протестните движения – „Джен Зет 212“ и „Гласове на младежите в Мароко“, призоваха за „мирни и цивилизовани демонстрации“ и за отговорен дебат. Много от техните поддръжници обаче се оказаха по-войнствени в исканията си.

„Няма надежда“, каза пред репортер на АП 27-годишен участник в протестите в Казабланка . „Не искам само реформи в здравеопазването и образованието, искам цялостна реформа на системата“, добави той.

В Мароко хората, родени между 1995 и 2010 г., съставляват най-големият дял от населението, като демонстрациите през почивните бяха наречени протести на поколението „Зет“.

Участници в демонстрациите казват, че са се вдъхновили от бунтовете, които по-рано този месец обхванаха в Непал. На 8 септември хиляди непалски младежи излязоха по улиците, за да протестират срещу липсата на икономически перспективи и ширещата се корупция. Протестите бързо ескалираха, като демонстранти запалиха сградата на парламента и нападнаха редица високопоставени политици. При размириците загинаха десетки хора, а премиерът Шарма Оли подаде оставка.

Властите в Мароко отхвърлиха обвиненията, че отделят повече пари за Световното първенство по футбол, отколкото за обществени нужди. По думите им проблемите, пред които е здравната система, са наследени от предходното правителство.

Данни на Световната здравна организация (СЗО) от 2023 г. сочат, че на всеки 10 000 жители на Мароко се падат едва 7,7 медицински специалисти. В някои региони ситуацията е още по-тежка. На всеки 10 000 жители на Агадир например се падат по 4,4 медици. По препоръка на СЗО това съотношение трябва да възлиза на 25 на 10 000.

Източник: БТА

В новия парламент на Молдова се очертава да влязат пет политически субекта – три партии и две коалиции, според частичните предварителни резултати, обявени от Централната избирателна комисия (ЦИК), която публикува данните в реално време.

При обработени 94 процента от протоколите проевропейската Партия на действието и солидарността, основана от президентката Мая Санду, получава 47,4 процента от гласовете.

На второ място е опозиционният Патриотичен блок, съставен от четири проруски партии, който е събрал, според частичните предварителни резултати, близо 26 процента. Опозиционната коалиция организира тази вечер протест пред сградата на ЦИК.

На трето място се нарежда блокът „Алтернатива“ с лидери кметът на Кишинев Йон Чебан, бившият министър-председател Йон Кику, бившият главен прокурор и кандидат за президент Александър Стояногло и бившият президентски съветник Марк Ткачук. „Алтернатива“ събира близо 8,5 процента, според частичните предварителни данни на ЦИК.

„Нашата партия“ на Ренато Усатъй изпревари партия „Демокрация вкъщи“ спрямо по-ранните резултати и сега е на четвърто място с 6,2 процента.

Партия „Демокрация вкъщи“ с лидер Василе Костюк събира 5,6 процента. Тази формация се застъпва за обединение на Молдова и Румъния. 

Управляващата досега Партия на действието и солидарността е начело и при гласовете в чужбина, според предварителните данни на ЦИК. На второ място е Патриотичният блок, а на трето – „Нашата партия“. В някои от секциите зад граница обаче гласуването все още продължава заради часовата разлика. В 7:00 ч. молдовско време в понеделник ще приключи гласуването в САЩ и Канада.

За парламентарните избори в Молдова бяха разкрити 301 секции в общо 41 държави по света. В страната бяха отворени 1973 избирателни секции.

ЦИК съобщи, че избирателната активност е била 52,11 процента.

Останалите партии, коалиции и независими кандидати не събират достатъчно гласове, за да излъчат представители в 101-местния законодателен орган, според частичните резултати.

За да излъчат депутати, партиите трябва да получат над 5 процента от гласовете, а коалициите – над 7 на сто. Независимите кандидати, които на тези избори са четирима, би трябвало да съберат над 2 процента.

Изборите се проведоха в решаващ момент за Молдова, която е кандидат за членство в ЕС, но се намира в непосредствена близост до войната в Украйна и според молдовските власти редовно става обект на натиск и хибридни атаки от страна на Москва.

Русия отрича да се меси във вътрешните работи на Молдова и обвини молдовските власти, че подклаждат антируска истерия, за да спечелят изборите.

Партията на действието и солидарността (ПДС), основана от Мая Санду, обещава членство на Молдова в ЕС до 2030 г. Без парламентарно мнозинство обаче партията трудно ще осъществи тази цел, тъй като ще се нуждае от коалиционни партньори сред партии с проруска ориентация поне в миналото. Лидерът на ПДС Игор Гросу – досегашен председател на парламента, заяви преди дни, че ако ПДС не получи мнозинство, ще премине в опозиция.

Източник: БТА

/НВ/

Източник: БТА