Черногорският президент Яков Милатович подписа днес указ за обнародване на предизвикало дискусии споразумение за сътрудничество между Черна гора и Обединените арабски емирства (ОАЕ) в областта на туризма и недвижимите имоти, въпреки че той и част от черногорското общество не го одобряват, съобщават черногорските медии.

Част от неправителствения сектор, опозицията и Милатович смятат, че документът противоречи на черногорската конституция и правния ред на ЕС по отношение на обществените поръчки, търговете и конкуренцията.

Милатович, както посочват от неговия кабинет, със съжаление констатира, че макар да е върнал закона за прегласуване в парламента с ясна аргументация, депутатите на управляващото мнозинство са поставили интересите на гражданите на втори план, подкрепяйки споразумението на 3 юни.

Споразумението беше подписано в края на март от черногорския премиер Милойко Спаич и вицепремиера и министър на външните работи на ОАЕ шейх Абдула бин Зайед Ал Нахаян. През април черногорските депутати приеха две двустранни споразумения с ОАЕ – по-малко спорния документ за икономическо сътрудничество и предизвикалото дискусии споразумение за сътрудничество в областта на туризма и развитието на недвижимите имоти. Депутатите на най-голямата опозиционна партия ДПС (Демократична партия на социалистите) не бяха в парламентарната зала при гласуването на споразуменията.

Президентът не подписа на 29 април указа за обнародване на споразумението за сътрудничество в областта на туризма и развитието на недвижимите имоти и го върна на парламента за повторно гласуване.

Милатович смята за свой дълг още веднъж да изтъкне, че въпросното споразумение във вида, в който е прието, е правно и политически вредно за интересите на държавата, се посочва в съобщение от президентството, цитирано от агенция МИНА.

Споразумението, както се уточнява в прессъобщението, пряко противоречи на Конституцията на Черна гора и на законите на страната. Чрез него се отменя прилагането на ключови местни разпоредби, включително за обществените поръчки, държавната собственост и защитата на конкуренцията.

На тези проблеми внимание обърнаха редица правни специалисти, представители на гражданското общество, на международни организации, както и самата Европейска комисия, се посочва в съобщението.

Източник: БТА

/СУ/

Източник: БТА

Железопътната инфраструктура в Хърватия в момента се обновява чрез проекти на стойност 1,7 милиарда евро, като скоро се очакват допълнителни инвестиции за милиарди, предаде ХИНА.  До 130 нови влака биха могли да се движат по железопътната мрежа на страната до 2032 г., беше подчертано на конференция в Загреб днес.

Конференцията, озаглавена „Свързана Хърватия: Модернизация на железниците“, беше организирана от всекидневника „Вечерни лист“ и Министерството на морето, транспорта и инфраструктурата.

Жарко Тушек, държавен секретар в министерството, заяви, че в момента са активни проекти на стойност 1,7 милиарда евро като част от усилията за обновяване на железопътния транспорт и че до 2031 г. ще бъдат инвестирани още 6 милиарда евро – сумата, считана за необходима, за да се издигне железопътната система до нивото на развитие, наблюдавано в съседните на Хърватия западни страни.

„Наясно сме, че това е голямо предизвикателство, включващо проекти от мащаб, невиждан досега в Хърватия, независимо дали финансово или технически. Гордеем се с всички усилия, които полагаме като министерство, което отговаря за развитието на този сектор, в сътрудничество с управителните съвети на компаниите H.I.G. Infrastructure, H.I.G. Passenger Transport, H.I.G. Cargo и техните свързани компании, за да ускорим тези проекти и да позиционираме железопътния транспорт там, където заслужава да бъде по отношение на икономическото развитие на Хърватия, пътническия и товарния транспорт, социалната и екологичната устойчивост и всички неща, които съвременните железници трябва да представляват днес“, каза Тушек, цитиран от ХИНА.

Той подчерта, че железопътният транспорт е ключов фокус и на европейско ниво, като Европейската комисия отделя значителни средства за развитие на железопътната инфраструктура чрез редица оперативни програми. Хърватия добави национално финансиране към това, заедно със заем от Европейската инвестиционна банка на стойност близо 1 милиард евро. Тушек отбеляза също, че се подготвят нови фондове и механизми за по-нататъшно стимулиране на развитието на нови коридори, железопътна инфраструктура и закупуването на нови влакове.

Държавният секретар призна неудобствата, които обновяването на железопътния транспорт носи в ежедневието, и благодари на обществеността, бизнеса, транспортните оператори, корабните компании и всички останали, свързани с железопътния транспорт, за тяхното разбиране.

Иван Кършич, главен изпълнителен директор на H.I.G. Infrastructure, заяви, че компанията е стартирала голям инвестиционен цикъл преди няколко години. В момента строителните работи на стойност над 1 милиард евро са в ход, а през следващите десет години са планирани проекти на обща стойност 6 милиарда евро.

„През следващото десетилетие ще реконструираме и модернизираме около 1000 километра релси, което е приблизително половината от цялата мрежа“, каза Кършич.

Той посочи, че в железопътната инфраструктура не е инвестирано от години, отчасти поради фокуса върху изграждането на магистрали. По думите му държавата не е могла да финансира всичко наведнъж и сега е ред на железопътния транспорт.

Желко Укич, главен изпълнителен директор на H.I.G. Passenger Transport, отбеляза, че компанията е изправена пред две основни предизвикателства през този период на мащабни инфраструктурни работи – организиране на транспорта по време на строителната фаза и осигуряване на нови влакове.

„H.I.G. Passenger Transport ще разполага със 70 нови влака до края на годината, което е малко повече от 50 процента от активната наличност. В следващия период ще подпишем и нов договор за осигуряване на 13 допълнителни влака“, каза Укич.

От тези 13 нови влака пет ще бъдат електродизелови, предназначени за превози на дълги разстояния, а останалите ще са четири батерийни и четири батерийно-електрически влака. Влаковете, захранвани с батерии, са предназначени за линиите в Истрия и Далмация, докато батерийно-електрическите влакове ще обслужват континенталната част на страната.

Укич добави, че целта е пълното обновяване на пътническия транспортен парк до 2032 г., което би означавало, че оперативният парк ще се състои от около 130 нови влака.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)

Източник: БТА