Присъединяването към еврозоната не е само икономическо решение – то е политически и стратегически ангажимент, който предполага не само фискална конвергенция, но и дълбоко вкоренена култура на дисциплина, реформа и надеждност. Това посочи в интервю за БТА министърът на финансите на Гърция Кириакос Пиеракакис, който участва в годишните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка във Вашингтон по-рано този месец.

По думите му за България ключово ще бъде да осигури, че влизането ѝ във валутния съюз е съпроводено с политики, които укрепват конкурентоспособността, производителността и институционалното доверие. Приемането на еврото, подчерта Пиеракакис, носи значителни ползи – достъп до стабилно финансиране, по-ниски разходи за обслужване на дълга и по-голямо доверие на инвеститорите. Но то означава и поемане на отговорности и ангажименти, които съпътстват членството.

Опитът на Гърция показва, че дългосрочната стабилност се постига, когато реформите са последователни, заяви финансовият министър.

Преди десет години, през 2015 г., Гърция е в разгара на дълговата криза, когато обявява дефолт по плащания за 1,6 млрд. евро към МВФ, а на референдум гражданите отхвърлят условията по новата, трета по ред спасителна програма на международните кредитори – МВФ, Европейската комисия и Европейската централна банка, припомня БТА. Въпреки това, след политически сътресения, страната приема тригодишна програма с дори по-строги от първоначално договорените условия. В периода 2010–2015 г. Гърция получава общо 289 млрд. евро по три спасителни пакета.

Когато излиза от последната програма през 2018 г., съотношението на държавния дълг към брутния вътрешен продукт надхвърля 180 процента. Днес този показател намалява бързо и според прогнозите ще достигне 137,6 процента през 2026 г. „Това е едно от най-резките намаления в Европа. Постигнахме го не чрез строги икономии, а чрез благоразумие, растеж и отговорно управление“, посочи министърът.

„Моето поколение взе трудното решение да се ангажира с реформи – и именно този избор оформи Гърция такава, каквато е днес. Гръцкият народ знае, че не можем да се върнем към грешките от миналото или да прехвърлим сметката на следващото поколение. Този ангажимент към фискална и политическа стабилност вече е вписан в нашата национална ДНК. Това е нашето общо наследство и именно то придава на Гърция надеждност, стабилност и увереност в рамките на еврозоната“, допълни Пиеракакис.

Според него гръцката икономика се очаква да нарасне с 2,3 процента през 2025 г. – почти двойно над средния темп за еврозоната, а фискалната дисциплина вече е трайна характеристика, а не временно усилие, доказателство за което е постигането на първични излишъци.

Всички основни рейтингови агенции повишиха рейтинга на страната до инвестиционна степен, „което бележи пълно завръщане към нормалност на пазарите“, каза министърът.

Макар в редица държави държавният дълг да расте, днес Гърция „не е част от проблема, а част от решението“, подчерта той. „Нашата дългова структура е дългосрочна, с фиксирани лихви и добре управлявана. Намаляваме я стабилно чрез растеж. Икономиката на Гърция показва устойчивост в много предизвикателна глобална макроикономическа и геополитическа среда“.

Като пример за доверието на инвеститорите Пиеракакис посочи предложението на европейския борсов оператор „Юронекст“ (Euronext) да придобие Атинската фондова борса в сделка за близо 400 млн. евро, получила регулаторно одобрение през октомври. „Това е вот на доверие към нашите капиталови пазари“, коментира министърът.

Той открои и инвестицията на италианската банкова група „УниКредит“ (UniCredit), една от най-големите в Европа, за удвояване на дела ѝ в гръцката „Алфа банк“ (Alpha Bank) – сделка, която според него изпраща силно послание за здравето на банковия сектор.

Преди дни положителен сигнал за състоянието на гръцката банкова система даде и международната рейтингова агенция „Фич“ (Fitch), която повиши до „положителна“ перспективата за най-големия кредитор в страната „Нешънъл банк ъв Грийс“ (National Bank of Greece) и групата „Юробанк“ (Eurobank), която има присъствие и в България, припомня БТА.

Това са реални резултати на държава, която спази своите ангажименти, възстанови доверието към себе си и доказа, че реформите и растежът могат да вървят ръка за ръка, заяви Пиеракакис.

Банковата система на Гърция днес е силна, добре капитализирана и съобразена с европейските стандарти, отбеляза той. През последното десетилетие секторът е преминал от рекапитализация и консолидация към фокус върху иновации и финансиране на растежа.

Делът на необслужваните кредити, който някога надвишаваше 49 процента, е спаднал до рекордно ниските 3,8 процента през 2024 г., сочат данни на гръцката централна банка. Това подобрение е постигнато чрез комбинация от фактори, включително схемата за защита на активите „Херкулес“ (Hercules), силното икономическо представяне и стабилното генериране на капитал от банките.

Дигиталният преход също напредва бързо – чуждестранни инвестиции като участието на „УниКредит“ в „Алфа банк“ и придобиването на „Ейч Ес Би Си Малта“ (HSBC Malta) от „Кредия банк“ (Credia Bank), петата по големина банкова група в страната, показват възстановеното доверие в сектора.

„С две думи, гръцката банкова система вече не е източник на уязвимост – тя е стълб на стабилност и растеж. След възстановяването на инвестиционния рейтинг Гърция привлича частен капитал от чужбина за инвестиции във финансовата си система“, отбеляза финансовият министър.

Въпреки че гръцката икономика усеща ефектите от глобалното напрежение в търговията, диверсифицирането на икономическата дейност смекчава въздействието. Туризмът, корабоплаването, енергетиката и технологиите са се превърнали в стабилни стълбове на растежа, допълни той.

Развиващата се логистична и енергийна инфраструктура превръща Гърция в регионален хъб, свързващ Европа, Балканите и Източното Средиземноморие.

По отношение на търговските отношения с партньорите Пиеракакис изрази мнение, че идеалният сценарий би бил политика на нулеви мита между Европа и САЩ, като същевременно призова за преодоляване на оставащите бариери във вътрешния пазар на ЕС. „Това е истинската дискусия, която трябва да водим в Европа днес, което се подчертава и от докладите на (Марио) Драги и (Енрико) Лета – необходимостта от по-дълбока интеграция и по-конкурентоспособен единен пазар“, посочи министърът.

„Макар да подхождаме предпазливо към глобалните несигурности, ние виждаме и възможности, защото днешна Гърция се състезава с увереност, а не с уязвимост“, заяви Пиеракакис.

Той подчерта, че предстоящото присъединяване на България към еврозоната също е стъпка в тази посока – към по-сплотена и устойчива Европа, способна да се конкурира на глобално ниво.

„Гърция силно подкрепя присъединяването на България. По-голяма и по-интегрирана еврозона прави Европа по-силна и повишава устойчивостта на нашия регион като цяло“, каза финансовият министър.

Пиеракакис съобщи, че в началото на следващата година ще направи визита в България. „С нетърпение очаквам да посетя София в началото на 2026 г., за да се срещна с моя колега и да отпразнуваме заедно с нашите български приятели присъединяването на вашата страна към еврозоната“, заяви той.

Източник: БТА