Източник: Offnews.bg

Източник: Offnews.bg

„Еразъм+“ е една от най-популярните програми на Европейския съюз. Тя е кръстена на нидерландския философ и хуманист Еразъм Ротердамски, а нейните цели са да образова, да допринася за професионалното и личностното развитие на младите европейци, да стимулира активно гражданско участие и международното сътрудничество, както и да укрепва европейската идентичност. В предишен наш материал разказахме за посланията и спецификите на европейските програми. Днес в студиото на OFFNews гостува Волен Чилов – студент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е имал възможността да участва в 11 проекта в осем различни държави, сред които са Дания, Италия, Португалия, Нидерландия, Великобритания.

Някои проекти са по-дълги и продължават с месеци. Те имат академична и професионална стойност – включват редовно обучение, стажове или научна работа, при които натрупаните кредити и умения се признават официално. Други са по-кратки, около десетина дни, и са насочени основно към ученици, студенти и младежи. Те представляват възможност за културен обмен и имат по-скоро социален характер – целта е участниците бързо да се запознаят с нова страна, да обменят опит чрез работилници и общи дейности, да изградят международни контакти. Това са и проектите, в които Волен редовно се включва.

„Това са кратки обмени, които се организират с помощта на НПО-та, които си партнират с националните организации в отделните страни, като „Еразъм“ се все пак не включва (само) страни членки от ЕС, включва няколко партньорски държави и кандидат-членки за Съюза“, обяснява той.

В България Центърът за развитие на човешките ресурси разпределя средствата към местните одобрени проекти. Организациите, които искат да бъдат част от програмата, участват в конкурси, за да могат да реализират своите концепции. След одобрение те публикуват обяви в групи в социалните мрежи, за да намерят млади участници. Волен разказва, че кандидатстването се случва под формата на един стандартен Гугъл документ, в който участиците трябва да разкажат откъде са, на колко са години, какво гражданство имат, дали са ходили преди на такива програми, каква е мотивацията им, а понякога дори какви са хранителните им навици, защото по време на проектите имат осигурена храна.

„Това е много важно, защото има хора с различни хранителни нужди, някои са вегетарианци, някои имат хранителни непоностимости. Това е много важно да се запише, защото тия хора ще се грижат за тях“, обяснява Волен.

Той съветва желаещите да четат така наречените информационни пакети (info packs), които описват как ще протече даденият проект. Разглеждането на тези документи е ключово, за да бъдат разпознати фалшиви обяви.

„Следващата фаза най-обикновено е да ви направят някаква група във Facebook или в Whatsapp, където са останалите участници от проекта, вие се запознавате. Има някакви начални разговори, защото голяма част от хората (ако не си с някой приятел) са ти непознати, трябва да се научиш да работиш с тях. Много бързо се случва процесът и идва големият въпрос – кои билети взимаме, кои са датите… чисто организационни и логистични неща.“

Самолетните билети, както и всякакви разноски, свързани с транспорт, се покриват от програмата. Това не се случва веднага, обикновено „осребряването“ отнема няколко месеца.

След пристигането на всички отбори на уговореното за провеждането на мероприятията място, участниците се „омешват“ – по този начин създават условия за комуникация между представителите на различните държави. Тогава започват задачите и работилниците.

„Много е важно, че това е неформално образование, нямаш лекции, нямаш тестове, просто работиш по тях (задачите) и започваш да се запознаваш с другите“.

По време на тези разговори Волен е намерил много прилики между нас и чужденците – особено тези от близките до нас балкански и бивши социалистически държави.

„Няма съществени разлики. Младежите в Европа, смятам, че са доста… полухомогенна маса, така да го наречем. Голяма част от ценностите, които тези хора споделят, са подобни, имат еднакви или подобни цели в живота, независимо в кой професионален аспект са се насочили или ще се насочат, но чисто ценностно те споделят едно. Тези малки културни разлики или прилики много допринасят за самото усещане на проекта, защото ти осъзнаваш, че твоята държава не е изолирана, а е част все пак от някакво семейство. Независимо дали е балканско или по-голямо европейско“, споделя студентът.

Други дейности, които се извършват, са игри са разчупването на леда, размяната на подаръци и създаването на gossip box (кутия за слухове), където анонимно участниците си предават тайни послания или си разказват забавни клюки.

Като плюсове той посочва създаването на контакти и приятелства, както и културния обмен.

„Едно от задължителните неща по тези младежки обмени и трейнинг курсове е интеркултурна вечер, в която ти можеш да представиш твоята страна, да представиш нейни традиции, ядене, типични танци, език, култура и да се запознаеш много по-близко с някакви страни, които до момента може да си ги считал за по-далечни и да видиш, че няма толкова големи разлики.“

Разбира се, различните прочити за историята и общите традиции на някои държави се споменават, но по-скоро под формата на добронамерени закачки, отколкото на конфликти между младежите.

На въпрос дали е усетил промъкване на някаква идеология или опит за налагане на определени политически възгледи от организаторите на участниците Волен отговори следното:

„Това са проекти, които все пак следват индиректно някаква цел на ЕС за бъдещето – да направи медийно грамотно общество, което е загрижено за околната среда, което разбира своите културни разлики. Да, това са цели, които Съюзът си е поставил, но те не са ти насочени чрез някакъв Голям брат, който те наблюдава. Не, няма никакво подобно нещо.“

Той напомни, че ако всеки участник има свободата да се прибере и да се върне към своя начин на живот след приключването на проекта, а това да предприеме някаква промяна е индивидуален избор. Според него ценностите на проекта са огледало на самите участници, които му дават идентичност, а не обратното.

Волен разказа и за темите на посетените от него проекти – опазване на културното наследство в рамките на глобалния свят, разпознаване на дезинформация и пропаганда, критично мислене, предпазване на околната среда, изкуство и др.

Младежът не пропусна обаче да изрази и критики към проектите – че са схематични и че си приличат. 

„Някой път храната не е много хубава“, пошегува се още той.

Не всички страни, посетени от Волен, са членки на ЕС. Той разказа и за преживяването си на проект в Азербайджан – държава, която той определи като авторитарна. Въпреки това отрече да е имало намеса от страна на държавата в проекта, който е запазил своята автономност и е бил изключително полезен, тъй като тематиката е била свързана с правенето на бизнес и предприемачество.

След края на всеки проект посетилите получават специален сертификат. Редовните участници в проекти по „Еразъм+“ имат възможност да се издигнат по веригата и да станат фасилитатори – тоест да участват в организацията на уъркшоповете и дейностите. Волен не отхвърля идеята един ден да се включи в проект и от другата страна, а за следваща държава, която смята да посети в бъдеще, посочи Ирландия.

На въпроса дали „Европа развращава младите хора“, той отговори:

„Да отидат на един такъв проект и да видят за какво става дума.“

Целия разговор можете да чуете в канала на OFFNews в YouTube. Не забравяйте да се абонирате и да цъкнете камбанката!

Източник: Offnews.bg