Икономика
Приходите за бюджета от производството и продажбите на бира надхвърлят 435 млн. лева, сочат данни на Съюза на пивоварите в България

Капиталовите инвестиции в икономическа дейност „Производство на пиво и малц“ през 2024 г. възлизат на 80 милиона лева, показват данни на Съюза на пивоварите в България (СПБ), съобщи Българската стопанска камара на интернет страницата си. В сравнение с предходната 2023 г. увеличението на дълготрайните материали активи е с 40 на сто или с 23 милиона лева. Приходите за бюджета от производството и продажбите на бира надхвърлят 435 млн. лева, а добавената стойност на индустрията е 470 милиона лева. През 2024 г. продажбите на бира в страната са 5 160 000 хектолитра.
„Качеството на бирата и прозрачността пред потребителите за нейното съдържание и производство са неизменна част от принципите, които следват българските пивовари“, коментира председателят на СПБ Владимир Иванов на тазгодишния Пролетен бирен салон, с който браншът отбелязва 20 години устойчивост, прозрачност и отговорност. Председателят на СПБ допълни, че у нас по лиценз се произвеждат 10 световни марки бира. За последните 12 месеца българските пивовари са добавили в асортимента си над 15 нови продукта, включително и 2 глобални луксозни марки. Той подчерта, че все по-широкото портфолио от безалкохолно пиво е свързано и с политиките на бранша за намаляване на злоупотребата с алкохол. През 2024-а консумацията на безалкохолна бира у нас е над 80 000 хектолитра, което е увеличение на потреблението с около 35 на сто спрямо 2023 г.
Като специален гост панелист заместник-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева коментира работодателските практики в пивоварния бранш. Тя обясни, че от първостепенно значение за запазването и развитието на човешкия капитал е позитивната работна среда, иновативните програми за обучения и ангажираност на работниците и служителите, справедливото заплащане и благосъстоянието на работещите. Неслучайно средната заплата в бирената индустрия винаги е сред първите 10 икономически дейности с най-високи доходи на заетите. В края на 2024 г. по данни на НОИ средният осигурителен доход в пивоварните предприятия е 2680 лева, поясни тя.
Бирените компании ежегодно въвеждат практики за зелени иновации, пестене и кръгово оползотворяване на ресурсите със силен фокус върху опаковките и отпадъците от тях. За 2024 г. общо екоинвестициите са 6 млн. лева.
По думите на изпълнителния директор на СПБ Ивана Радомирова изключително важен приоритет за пивоварната индустрия е въвеждането в страната на депозитна система за разделно събиране на опаковки от напитки. Депозитните системи вече са задължителни за всички страни на ЕС, а към момента в 15 от тях вече действат такива. Водещи в този процес навсякъде са бирената и безалкохолната индустрии. В подготовката на българското законодателство за депозитната система към Министерството на околната среда и водите с активното участие на Съюза на пивоварите и Асоциацията на безалкохолните напитки функционира работна група с широко представителство на всички заинтересовани страни.
„Очакваме до края на април тази година да има готов законопроект за депозитната система, който след съответните процедури да бъде приет от Народното събрание“, коментира Радомирова. По думите ѝ това е от ключово значение, за да започне същинската дейност по организирането и изграждането на депозитната система. От СПБ подчертават, че този проект е типичен пример за кръгова икономика и зелен преход.
Всички опаковки, използвани в пивоварната индустрия, са 100 на сто рециклируеми. През последните 5 години има устойчива тенденция за намаляване на дела на пластмасовите бутилки за пиво. През 2024 г. членовете на СПБ са пуснали на пазара 4767 тона ПЕТ опаковки, което е с 37 на сто по-малко от 2020 г. През 2024 г. е спестено и производството на 4100 тона стъклени бутилки, като се отчита увеличение на повторната употреба на 30 на сто от оборотния амбалаж.
Източник: БТА
Икономика
Публично обсъждане на проекта за общински бюджет ще се проведе днес в Мездра

В Мездра днес ще се проведе публично обсъждане на проектобюджета на Общината за 2025 г. Според публикуваната на сайта на администрацията информация бюджетът на Мездра за тази година ще възлиза на малко над 42,700 млн. лв. От тях 28 149 385 лв. са делегираните от държавата дейности, останалите над 14 млн. лв. са за местни дейности.
Целта на бюджетната рамка е чрез умелото съчетаване на различни финансови източници да се постигне развитие и модернизация на инфраструктурата, подобряване привлекателността и качеството на живот в населените места на територията на общината, се посочва в документа.
От него става ясно, че целевата субсидия за инвестиционната програма на Община Мездра през настоящата година е в размер на 2 308 000 лв. С тях ще бъдат направени ремонти на 17 улици в населените места, ще се изготви Проект за реконструкция на довеждащ водопровод за селата Лик, Ослен Криводол, Цаконица, Люти дол и Игнатица, ще се закупи многосрезов компютърен томограф за нуждите на местната болница и др.
В предложения проект за бюджет 2025 г. се планират и средства за обслужване на общинския дълг по три действащи договори с фонд „ФЛАГ“ ЕАД и договор за безлихвен заем с ПУДООС . Максималният размер на общинския дълг и общинските гаранции към 31 декември 2024 г. е в размер на 1 907 356 лв., се посочва още в информацията за общественото обсъждане.
То започва в 10 ч., в заседателната зала на общинска администрация.
/ЕС/
Източник: БТА
Икономика
Очаква се Европейската централна банка да понижи лихвите си за седми пореден път

Очаква се Европейската централна банка (ЕЦБ) да понижи днес основните си лихви за седми пореден път с 0,25 процентни пункта – тенденция, чието начало бе поставено през юни миналата година. Това означава, че депозитната лихва вероятно ще бъде свалена до 2,25 процента – равнище, под което е била за последно през декември 2022 г., когато бе 2 процента.
Заседанието на ЕЦБ за определяне на паричната политика ще се състои на фона напрежението, създадено от митата, наложени от президента на САЩ Доналд Тръмп, макар влизането в сила на част от тях да бе отложено.
Шестдесет и един от 71-те икономисти, участвали в традиционното допитване на Ройтерс, изразиха миналата седмица очакване ЕЦБ отново да понижи лихвите с 0,25 процентни пункта. Самата агенция отбелязва, че очакваното днес понижаване на лихвите вече е „включено в сметката“ на фондовите пазари.
Сега депозитната лихва е на равнище от 2,50 процента, на което за последно е била през февруари 2023 г. Другите две водещи ставки – основната лихва по рефинансирането и лихвата по пределното кредитно улеснение, съответно са на нива от 2,65 процента и 2,90 процента.
Над 70 процента от икономистите, участвали в допитването на Ройтерс, очакват ново понижаване на лихвите с 0,25 процентни пункта (тоест депозитната лихва да стане 2 процента) на следващото заседание на ЕЦБ по паричната политика, което е планирано за 5 юни. При предишното подобно проучване, проведено през миналия месец, повечето анкетирани очакваха депозитната лихва да бъде свалена до 2 процента чак през третото тримесечие на тази година.
Основният въпрос след обявяването на американските мита е дали ЕЦБ няма да понижи тази година депозитната лихва и под този психологически праг.
Фондовите пазари очакват през декември равнище под 2 процента (според някои прогнози от 1,66 процента, т. е. още две сваляния с по 0,25 процента до края на годината освен очакваното днес), но митата на Тръмп си остават голямото неизвестно в уравнението, обобщава Ройтерс.
По изчисления на агенцията инвеститорите оценяват вероятността за по-нататъшни понижения на лихвите на 80 процента, срещу 65 на сто преди президентът на САЩ да обяви на 2 април поредица мита.
Така че днешната пресконференция на ръководството на ЕЦБ ще бъде следена внимателно за указания за по-нататъшните ходове на институцията.
На пресконференцията след предишното заседание по паричната политика – на 6 март, Кристин Лагард каза, че решенията за лихвите ще бъдат взимани „среща за среща“.
Пазарите вече са калкулирали понижаване на лихвите с 0,25 процентни пункта при днешното заседание, но ще следят внимателно за сигнали за гледната точка на ръководството на Европейската централна банка за това, как новите мита влияят върху икономическите перспективи. Анализатори очакват ЕЦБ да възприеме предпазлив подход в насоките си, предвид несигурността, витаеща около търговската политика на САЩ, отбелязва Ройтерс.
В петък Кристин Лагард указа, че Европейската централна банка има готовност да предприеме по-нататъшни мерки за справяне с евентуалните последици от американски мита.
ЕЦБ е готова да разгърне своите възможности, за да поддържа финансовата стабилност на еврозоната, и има голям опит в разработването на нови инструменти, когато е необходимо, за да се справи с възникналите сътресения, заяви лаконично Лагард.
Тя каза още, че „Европейската централна банка наблюдава (ситуацията) и винаги е готова да използва инструментите, с които разполага, за да се осигури ценова стабилност, и разбира се, финансова стабилност, защото двете са взаимосвързани“. Финансовите пазари в еврозоната функционират добре въпреки глобалните сътресения, отчете Лагард.
Тя обърна внимание, че ЕЦБ следи за влиянието, което ще окаже обезценяването на американския долар , наблюдавано напоследък.
Курсът на щатската валута спрямо еврото се понижи с около 7 процента от началото на годината. Това отслаби инфлационния натиск в еврозоната, освобождавайки пространство за допълнителни понижения на лихвите.
Впрочем най-новите данни на статистическата агенция на ЕС Евростат, публикувани вчера на сайта ѝ, отчитат забавяне на годишната инфлация в еврозоната миналия месец до 2,2 на сто – с 0,1 процента по-малко отколкото през предходния.
Голямата неизвестна в уравнението обаче е ефектът от митата на Тръмп.
Все пак през последните дни има известни признаци за относително успокояване на напрежението между ЕС и Съединените щати.
В четвъртък миналата седмица председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че ЕС приветства отлагането на влизането в сила на американските мита с 90 дни.
В понеделник Европейският съюз официално отложи за 14 юли влизането в сила на ответните си мита върху вноса на стоки от САЩ.
Ден по-късно бе съобщено, че министрите на финансите на страните от Европейския съюз за момента не са взели решение за допълнително данъчно облагане на американските технологични корпорации в отговор на митата на Тръмп.
Източник: БТА
Икономика
Несигурността ще окаже натиск върху световната икономика, заяви президентът на Световната банка

Търговската война, започната от президента на САЩ Доналд Тръмп, и наложените от него мита водят до все по-голяма несигурност, което ще доведе до „забавяне на растежа в сравнение с това, което беше преди няколко месеца“. Това заяви днес президентът на Световната банка (СБ) Аджай Банга, цитиран от Франс прес.
На онлайн пресконференция преди пролетните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка Аджай Банга каза, че „несигурността и нестабилността несъмнено ще допринесат за по-предпазлива икономическа среда и бизнес климат“.
„Когато се случи нещо подобно, се стига до намаляване на растежа в световен мащаб“, добави той.
МВФ и СБ трябва да публикуват актуализираните си прогнози за растежа на световната икономика през идната седмица, но остават редица неизвестни относно способността на двете институции да отчетат в пълна степен потенциалното въздействие на американските мита върху растежа, тъй като амплитудата на тези тарифи непрекъснато се преразглежда от Белия дом.
Подобно забавяне на икономиката би могло да увеличи фискалната нестабилност в редица страни с нововъзникващи пазари и страни с ниски доходи, много от които все още се борят с финансовите последици от пандемията.
Аджай Банга призова развиващите се страни да намалят митата и да либерализират търговията, като отбеляза, че много от тях поддържат високи мита и намаляването им може да компенсира риска от реципрочни тарифи, предаде Ройтерс.
Забавянето на световната икономика ще доведе до спад в търсенето на суровини, което „ще окаже тежест върху финансите“ на страните производителки, предупреди президентът на СБ.
„Ще видим как ще се адаптираме към тази ситуация през идните седмици, в зависимост от това как тази несигурност ще се отрази на растежа“, подчерта той.
На въпрос за въздействието на евентуалното замразяване на финансирането от САЩ, Аджай Банга посочи, че като цяло на водещата световна икономика се падат „17 на сто от капитала на нашите институции, което е малко под 5 милиарда долара през последните няколко години“.
Единственото изключение е Международната асоциация за развитие (IDA), един от филиалите на Групата на Световната банка, който работи само с дарения от спонсори.
През декември миналата година основните дарители, включително САЩ, обещаха да предоставят 100 милиарда долара за три години за Международната асоциация за развитие.
Източник: БТА
-
Бизнеспреди 1 седмица
ЕС е за преговори със САЩ, но ще наложи мита от 25% върху американски внос
-
Балканипреди 1 седмица
Кая Калас от Тирана: Присъединяването на Албания към ЕС до 2030 г. е реалистична цел
-
Българияпреди 4 дни
Данаил Папазов заяви в позиция, че е сигнализирал правоохранителните органи, че Ахмед Доган и негови привърженици са нахлули в частен имот в София
-
Бизнеспреди 1 седмица
Как и защо Джеф Безос промени отношението си към Доналд Тръмп
-
Святпреди 5 дни
САЩ и Тайван са провели първите си преговори за митата
-
Икономикапреди 1 седмица
Инициативата Седмица на гората беше отбелязана в Стакевци, където се намират 99% от общинските гори в община Белоградчик
-
Бизнеспреди 5 дни
Планът на Доналд Тръмп за американското автомобилостроене е пълен с препятствия
-
Балканипреди 4 дни
Сръбският президент Александър Вучич поиска институциите да възстановят реда и мира след повече от пет месеца протести