Приходите от петрол и газ в Русия са се понижили с 27 на сто през юли 2025 г. на годишна база до 787,3 млрд. рубли (9,8 млрд. долара), спрямо 1,079 трлн. рубли през същия месец на предходната година, сочат данни на Министерството на финансите на Руската федерация, цитирани от ТАСС.

За периода януари–юли 2025 г. приходите от петрол и газ възлизат на 5,522 трлн. рубли (69 млрд. долара), което представлява спад от 18,5 на сто спрямо същия период на 2024 г.

Постъпленията от данъци върху добива на нефт и газов кондензат са достигнали 885,2 млрд. рубли (11 млрд. долара) през юли, като това е с 34,3 на сто по-малко в сравнение с година по-рано.

В същото време приходите от данъка върху добива на полезни изкопаеми и от експортната такса върху газа са нараснали повече от три пъти – от 25,1 млрд. рубли през юли 2024 г. до 76,9 млрд. рубли (960 млн. долара) през юли 2025 г.

Министерството на финансите на Русия изчислява приходите от петрол за юли въз основа на средната цена на сорта Уралс от 59,84 долара за барел през юни. Това е първото месечно повишение на цената на основната руска експортна суровина от пет месеца насам. Увеличението съвпада с повишаването на световните цени на петрола на фона на ескалацията на военните действия в Близкия изток.

Въпреки това цената на Уралс е с около 14 на сто по-ниска спрямо същия месец на предходната година, показват данни, събрани от агенция Блумбърг. На международните пазари цените на бенчмарковите сортове остават под нивата от миналата година заради опасения, че търговската политика на американския президент Доналд Тръмп може да забави растежа на световната икономика. Същевременно ОПЕК+ увеличава добива на петрол по-бързо от очакваното.

Допълнителен натиск върху приходите оказва и поскъпването на рублата, тъй като по-силната валута означава по-малко постъпления в рубли за всеки барел, продаден в долари. През юни руската валута се е търгувала средно по 78,7183 рубли за долар – най-високото ѝ равнище от над две години, подкрепено от високите основни лихвени проценти.

Войната срещу Украйна, започната от Кремъл, продължава вече четвърта година, а руската петролна индустрия остава сред основните обекти на западните санкции, насочени към ограничаване на приходите в руската хазна от износ на суров петрол и петролни продукти.

Европейският съюз прие понижение на тавана на цените на руския суров петрол, както и забрана на вноса на петролни продукти, произведени от руски петрол. В същото време президентът на САЩ Доналд Тръмп отправи многократно предупреждения за възможни санкции срещу международни клиенти на руската енергийна индустрия.

Източник: БТА

Тайланд ще вложи 18,5 милиарда бата (572 милиона долара) в мерки в подкрепа на икономиката и ще компенсира семействата на загиналите в граничния конфликт с Камбоджа от миналия месец, съобщиха днес официални лица, цитирани от Ройтерс.

Одобрените от кабинета стимулиращи мерки са насочени към повишаване на икономическата конкурентоспособност и подкрепа за студентски заеми, заяви заместник-министърът на финансите Джулапун Амонвиват пред репортери.

Според него правителството разполага с още около 25 милиарда бата, които може да използва за смекчаване на ефектите от американските мита и за по-широки мерки за подпомагане.

Миналата седмица САЩ обявиха 19 процента мита върху вносни стоки от Тайланд – по-ниско от обявената по-рано тази година ставка за страната от 36 процента. 

Джулапун съобщи, че кабинетът е дал одобрение правителството да подготви съвместно изявление със Съединените щати относно митата и търговията, но разговорите все още продължават и няма определена дата за подписване на конкретни споразумения.

На този фон Университетът на Тайландската търговска камара обяви, че очаква икономически растеж от 1,7 процента тази година. Това е под ревизираната прогноза на Министерството на финансите за 2,2 процента растеж през 2025 г. и под реалния ръст от 2,5 процента през миналата година.

Кабинетът също така одобри изплащане на 10 милиона бата (около 310 000 долара) на семействата на държавни служители, загинали в конфликта с Камбоджа през юли, а ранените ще получат до 1 милион бата, съобщи правителственият говорител Джираю Хуангсап по време на брифинг.

Семействата на тайландски цивилни, загинали по време на конфликта, ще получат по 8 милиона бата, а пострадалите – до 800 000 бата, добави той.

Източник: БТА

Японският премиер Шигеру Ишиба обяви днес голяма промяна в политиката си за ориза – от ограничаване на производството към неговото увеличаване, тъй като Япония продължава да се затруднява да се справи с недостига и свързаните с него високи цени, предаде Киодо.

Островната страна вече отмени изричната си политика за намаляване на производството на ориз, с която насърчаваше фермерите да не обработват някои оризови полета. Тя изплащаше субсидии на фермери, които отглеждат други култури, за да контролира общото производство на ориз и да създаде ценова стабилност.

Членовете на кабинета са обсъдили факторите, допринасящи за неотдавнашното увеличение на цените и са се опитали  да разработят по-ефективни решения.

Промяната отразява едно от заключенията на правителствената комисия, че производството на ориз не е успяло да задоволи нарастващото търсене, отчасти поради ръста на чуждестранния туризъм. Очаква се правителството да предприеме стъпки за по-добро използване на изоставените земеделски земи и да помогне на фермерите да разширят каналите си за продажби, според информирани източници. Япония  се стреми  също да увеличи износа на ориз като част от по-мащабните си усилия за износ на повече японски селскостопански продукти.

След като през лятото на 2024 г. Япония се сблъска с недостиг на ориз, довел до паническо изкупуване и рязък скок в цените на дребно, правителството предприе мерки за овладяване на ситуацията чрез освобождаване на значителни количества от държавните си резерви, съхранявани за извънредни случаи.

Ако в идните месеци се постигне успешно увеличение на производството, опасенията може да се задълбочат. Земеделски производители вече изразяват тревога, че евентуално трайно поевтиняване на ориза ще доведе до неустойчиви доходи и ще подкопае мотивацията за отглеждане на културата, която остава основен елемент в японското земеделие и хранителна култура.

Неотдавнашното пускане на пазара на множество партиди държавен ориз помогна за овладяване на цените, но също така накара губернаторите на префектурите да предупредят за потенциално свръхпредлагане и прекомерния натиск за намаляване на цените.

Цените на дребно на ориза, които по-рано надхвърляха 4000 йени (27 долара) за 5 килограма, спаднаха до 3467 йени през седмицата до 27 юли. Нивото все още е над това от предходната година.

Източник: БТА