Свържете се с нас

Икономика

Приемането на еврото от Хърватия е имало незначително влияние върху инфлацията в страната, сочи анализ на Фискалния съвет у нас

Преминаването към еврото в Хърватия породи известни притеснения, но наличните данни сочат, че инфлационният ефект е слаб и преходен, като основен фактор за ценовите колебания остават глобалните икономически условия, а не валутната промяна. Това става известно от анализ на Фискалния съвет на България относно инфлационните ефекти в страните от Източна Европа след присъединяването към еврозоната.

Анализът разглежда влиянието върху инфлацията след приемането на еврото и в Естония, Латвия, Литва и Словакия, като изводът на Фискалния съвет е, че ефектите върху потребителските цени от приемането на еврото в тези четири страни са временни, особено когато процесът е съпроводен с ефективни мерки за ценова прозрачност и пазарен надзор.

Инфлационни ефекти в Хърватия след приемането на еврото

На 1 януари 2023 г. Хърватия официално прие еврото като своя валута, ставайки двадесетата държава членка на еврозоната. Решението предизвика опасения сред обществото и експертите относно потенциални инфлационни последствия от валутната промяна. Настоящият анализ разглежда динамиката на инфлацията в Хърватия в периода 2022 г. – април 2025 г. На база анализираните данни, въздействието от приемането на еврото върху потребителските цени се оценява като минимално.

Още преди присъединяването към еврозоната, Хърватия се сблъска с висока инфлация, достигайки 13 процента на годишна база през ноември 2022 г. Основните причини за този ръст бяха глобални – рязко поскъпване на енергията и сериозни прекъсвания във веригите за доставки. Въпреки опасенията след въвеждането на еврото инфлацията започна устойчиво да намалява. През януари 2023 г. тя беше 12,5 процента, през февруари – 11,7 процента, до достигане на 5,4 процента през декември същата година и 4,3 процента през март 2025 г. Тези данни показват, че самата валутна промяна е имала незначително, дори леко дефлационно влияние върху потребителските цени. 

Оценка на Евростат за периода януари – март 2023 г. показва, че приносът на еврото към инфлацията е бил между 0,04 и 0,20 процентни пункта месечно – минимално и временно увеличение. Въпреки това, общественото възприятие не отразява тази статистика. Много потребители споделят, че са забелязали ръст в цените на ежедневни стоки и услуги. Причината за това несъответствие между данни и възприятие е частично в липсата на достатъчно комуникация от страна на публичните институции относно реалните икономически фактори. Всъщност инфлационните тенденции в Хърватия след приемането на еврото се обуславят основно от външни икономически събития, а не от самото въвеждане на единната валута. 

Този ефект не е обяснен адекватно от публичните институции в Хърватия, въпреки че се полагат усилия за изграждане на ефективна комуникационна стратегия и за отговор на въпросите, които пораждат неувереност и притеснения сред населението.

В допълнение, публичните власти предприеха редица стъпки за ценови контрол, които се оказаха противоречиви и относително неефективни. Тези действия на хърватските власти може да са урок, който не бива да бъде прилаган от българското правителство при евентуални първоначални промени. Преминаването към еврото в Хърватия породи известни притеснения, но наличните данни сочат, че инфлационният ефект е слаб и преходен. Основен фактор за ценовите колебания остават глобалните икономически условия, а не валутната промяна, се посочва в анализа.

Инфлационни ефекти в Естония, Латвия, Литва и Словакия след приемането на еврото

Подобни процеси се наблюдават и в други източноевропейски държави, които преминаха към еврото след присъединяването си към Европейския съюз. Естония (2011 г.), Латвия (2014 г.), Литва (2015 г.) и Словакия (2009 г.) също изпитаха краткотрайно и умерено увеличение на инфлацията в първите месеци след валутната промяна. В повечето случаи тези ефекти се концентрираха в сектора на услугите – най-вече ресторанти, кафенета и лични грижи. Данни на Евростат и Европейската централна банка показват увеличение на инфлацията с около 0,2 до 0,3 процентни пункта. Нивото на инфлацията обаче бързо се стабилизира в рамките на първите няколко месеца след приемането на еврото.

В дългосрочен план инфлацията в тези страни не се отличава значително от средната за еврозоната. Литва и Естония отбелязаха по-високи нива на инфлация в периода 2021-2023 г., но това се дължеше на енергийната криза и структурната им зависимост от внос. Словакия, от своя страна, запази относителна ценова стабилност благодарение на устойчивите си макроикономически политики. 

Опитът на тези четири страни като цяло показва, че ефектите от присъединяването към еврозоната върху инфлацията са временни, особено когато процесът е съпроводен с ефективни мерки за ценова прозрачност и пазарен надзор, се посочва в анализа.

Източник: БТА

Икономика

Пловдивският икономист Светозар Гладачев ще изнесе лекция на тема „Какво да правим с парите си, за да се множат?“

Пловдивският икономист Светозар Гледачев ще изнесе безплатна лекция на тема „Какво да правим с парите си, за да се множат?“. Тя ще се проведе днес в Международен панаир – Пловдив, зала „Пловдив“, от 18:00 часа, съобщи финансистът. В дискусията ще се включи и Ивайло Пенев, изпълнителен директор и портфейлен мениджър на „Елана фонд мениджмънт“.

Лекторите обещават да отговорят на всички въпроси на публиката, свързани с финанси и управление на пари.

Светозар Гледачев е завършил Математическата гимназия в Пловдив, после ВИИ „Карл Маркс“ – София (УНСС), става асистент и докторант на БАН, специализира и квалифицира от University of Delaware и Bank of America, пише в биографията му. Той е университетски преподавател, частник, консултант и финансист. Бил е директор на банка, два холдинга и на няколко предприятия. Има собствено финансово предаване по Пловдивска обществена телевизия.

„В момента хората най-много губят, като бездействат. А бездействат поради незнание. Знанието е най-ценният ресурс в днешно време“, коментира икономистът.

/ВЙ/

Източник: БТА

Виж цялата статия

Икономика

ОПЕК запазва на прогнозата си за ръст на търсенето на петрол с по 1,3 млн. барела дневно през 2025 г.

Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) запази прогнозата си за ръста на търсенето на петрол в световен мащаб през 2025 г. Според най-новия месечен доклад на организацията, публикуван днес на нейния сайт, се очаква търсенето да се увеличава със средно 1,3 млн. барела на ден през тази година.

ОПЕК също така запазва прогнозата си за 2026 г., според която търсенето на черно злато ще нараства с 1,3 млн. барела на ден спрямо същия период през 2025 г.

Когато се разглеждат само страните с развита икономика, които са членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), ОПЕК очаква търсенето на петрол в тези държави да се увеличава с около 100 000 барела на ден през 2025 г.

Прогнозата за останалите държави е, че търсенето на петрол ще нараства с 1,2 млн. барела на ден през същата година.

Междувременно, ОПЕК намалява прогнозата си за ръста на доставките на петрол през 2025 г. от САЩ и други производители на суровината извън ОПЕК+, посочва Ройтерс. ОПЕК+ обединява страните от ОПЕК и техни съюзници, включително Русия.

Организацията също очаква капиталовите инвестиции в петролна инфраструктура да намалеят през 2025 г., на фона на очаквания спад в цените на петрола на световните пазари.

В допълнение, ОПЕК ревизира прогнозата си за растежа на световната икономика през 2025 г. на 2,9%, но запазва прогнозата за 2026 г. на 3,1%. Според организацията, световната икономика „продължава да показва устойчива тенденция на растеж“, въпреки негативните ефекти от високите мита върху вноса в САЩ, които бяха въведени от президента Доналд Тръмп, отбелязват пазарни анализатори.

Източник: БТА

Виж цялата статия

Икономика

„Бърбъри“ съкращава до 1700 работни места по целия свят

Британската компания за луксозна мода „Бърбъри“ (Burberry) обяви планове за съкращаване на потенциални 1700 работни места по целия свят като част от усилията за намаляване на разходите за персонал и връщането й към печалба, предаде ДПА

Тези планове ще доведат до съкращаване на около 20 на сто от глобалната работна сила на британската марка. Компанията обяви, че увеличава целта си за намаляване на разходите до 100 милиона британски лири (133,4 милиона долара) годишно до финансовата 2027 година.

Тези икономии ще дойдат частично от понижаване на „свъразните с персонала разходи“, съобщи фирмата, което може да засегне около 1700 работни места в световен мащаб през двугодишния период.

Главният изпълнителен директор на „Бърбъри“ Джошуа Шулман заяви, че по-голямата част от съкращенията ще са в екипите, базирани в централите по целия свят. Те „естествено“ ще бъдат фокусирани във Великобритания, където има по-голям дял служители.

В магазините плановете за „съобразяване на графиците с пиковия трафик“  ще доведат до освобождаване на част от персонала.

Шулман потвърди също, че компанията е предложила да се премахне нощната смяна в завода си в Касълфорд, където се  произвеждат тренчкотите на „Бърбъри“, продавани на цени от около 1000 до 10 000 британски лири за брой.

Предложенията ще доведат до намаляване на около 25 на сто от служителите на компанията във Великобритания.

„От дълго време имахме свръхкапацитет в това съоръжение и това не е добре от гледна точка на устойчивостта“, каза Шулман.

„Искам да бъда много ясен, че правим тази промяна, за да защитим производството си във Великобритания и всъщност ще направим значителна инвестиция за обновяване на тази фабрика“, добави той.

Британската луксозна марка съобщи, че е регистрирала оперативна загуба от 3 милиона британски лири през финансовата година до 29 март в сравнение с печалба от 418 милиона британски лири през предходната година.

„Бърбъри“ обяви също, че бизнесът във Великобритания е „сериозно засегнат след отмяната на възстановяването на ДДС за чуждестранни посетители през 2021 г., което направи Обединеното кралство най-малко конкурентната дестинация в Европа за туристическо пазаруване.“

По-големите разходи от местни клиенти  обаче частично са компенсирали спада в туристическите разходи през последните месеци.

„Бърбъри“ се бори също и със спада в търсенето сред купувачите в Китай, един от най-големите ѝ пазари, което се отрази силно на продажбите.

Британският бранд стартира през ноември програма за намаляване на разходите на стойност 40 милиона британски лири, след като регистрира загуба.

„Бърбъри“ съобщи, че иска да спести допълнителни 60 милиона британски лири до финансовата 2027 г., с което заложената цел ще нарасне до 100 милиона британски лири.

Британската компания за луксозни стоки обяви, че продажбите й са се подобрили през втората половина на миналата година в сравнение с първата половина, което ѝ дава „увереност“, че стратегическият ѝ план започва да дава резултати.

Търсенето на популярните основни модели, включително тренчкоти и шалове, означава, че категорията връхни дрехи на „Бърбъри“ продължава да се представя по-добре от другите продукти.

Източник: БТА

Виж цялата статия
Advertisement
Икономикапреди 43 минути

Пловдивският икономист Светозар Гладачев ще изнесе лекция на тема „Какво да правим с парите си, за да се множат?“

Икономикапреди 43 минути

ОПЕК запазва на прогнозата си за ръст на търсенето на петрол с по 1,3 млн. барела дневно през 2025 г.

Балканипреди 44 минути

Чуждестранни инвеститори алармират за влошаването на бизнес климата в Румъния

Българияпреди 45 минути

Над 12 часа продължава протестът на наземния градски транспорт в София, не е обявен краен час

Святпреди 45 минути

ЕФЕ: Боливийският президент Луис Арсе обяви, че няма да се кандидатира за нов мандат

Икономикапреди 45 минути

„Бърбъри“ съкращава до 1700 работни места по целия свят

Балканипреди 47 минути

Юбър навлиза в Словения

Святпреди 50 минути

УАМ: ОАЕ приветстваха изявлението на Тръмп за отмяна на санкциите срещу Сирия

Святпреди 51 минути

Мерц призова Запада да остане единен в подкрепата си за Украйна в навечерието на мирните преговори

Обществопреди 51 минути

Междусрочната ваканция да не е в средата на седмицата, предлага МОН

Икономикапреди 52 минути

Продължават преговорите за разкриването на морската линия Бургас – Истанбул

Святпреди 52 минути

Ройтерс: Пътят на временния президент на Сирия Ахмед аш Шараа от глобалния джихад до срещата с американския президент Доналд Тръмп

Българияпреди 24 часа

ЕКСКЛУЗИВНО: ИЗГОРЯ ОФИС НА ВЪЗРАЖДАНЕ В НАДЕЖДА ПОСРЕД БЯЛ ДЕН!

Икономикапреди 4 дни

Започнаха търговските преговори между САЩ и Китай в Женева

Святпреди 4 дни

САЩ и Китай ще проведат търговски преговори в Швейцария

Спортпреди 4 дни

Стъпвахме здраво от първата до последната минута, доволен е треньорът на Левски Хулио Веласкес

Святпреди 5 дни

Пакистан заяви, че е нанесъл ответни удари срещу военни обекти в Индия

Икономикапреди 4 дни

Цените на пшеницата по световните борси са почти без промяна тази седмица, докато при царевицата се наблюдава низходящ тренд, според ССБ

Спортпреди 4 дни

Иван Алипиев близо до „дабъл-дабъл“ при успех на Стяуа в баскетболното първенство на Румъния

Българияпреди 4 дни

С участието на над 800 доброволци 4600 широколистни дръвчета са засадени в „Новата гора на София“

Бизнеспреди 4 дни

От Чикаго през Перу до Ватикана – новият папа Лъв XIV

Святпреди 4 дни

Путин: Никога не сме отказвали диалог с Украйна

Икономикапреди 4 дни

Американският президент Тръмп похвали развоя на преговорите САЩ – Китай в Женева

Святпреди 4 дни

Путин предложи преки преговори за мир Русия – Украйна след три години война

Новини