Селските общности в Украйна се нуждаят от „незабавна помощ“, за да могат да засеят семена и да осигурят прехраната си в сегашния контекст на война, предупреди днес Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), цитирана от Франс прес.

В съобщение за медиите ФАО предупреждава, че „без спешна и устойчива подкрепа хиляди селски домакинства в Украйна може да не успеят да засеят или приберат реколтата си навреме, което ще застраши националната продоволствена сигурност.“

ФАО призовава за „значителни усилия за подпомагане на местните системи за производство на селскостопански храни“ и най-вече за украинските земеделски семейства, чиято „роля за националната продоволствена сигурност, местните икономики и дългосрочното възстановяване е незаменима.“

Липсата на средства продължава да ограничава пълното изпълнение на Плана за спешно реагиране и ранно възстановяване за 2025-26 г.. който ФАО стартира през април.

Планът на стойност 150 млн. евро има за цел да „помогне на повече от половин милион уязвими хора да възстановят селскостопанското производство“ в страната, която преди войната бе световен лидер в производството на пшеница и слънчоглед.

Въпреки че Украйна все още успява да изнася милиони тонове зърнени култури и слънчогледови семена , положението в селските райони е много тежко, отбелязва ФАО.

Управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев проведе разговор с управляващия директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева, която е на посещение в България, съобщиха от БНБ, където се провела срещата.

По-рано днес Георгиева проведе срещи с министър-председателя Росен Желязков, председателя на Народното събрание Наталия Киселова и взе участие в събитие на Националния доверителен екофонд

Основна тема на разговорите между Радев и Георгиева беше напредъкът на България по пътя към присъединяване към еврозоната и въвеждане на еврото като официална валута, допълват от централната ни банка.

„Де факто България е в еврозоната още от въвеждането на валутния борд през 1997 г. Сега, с приемането на еврото като национална валута, това ще стане и де юре“, заяви г-жа Георгиева. Тя подчерта, че опитът на други страни показва, че ефектът върху цените е минимален, а ползите за икономиката, инвестициите и доходите са значителни. „Еврото е поглед напред и важна стъпка за икономически растеж, по-добри условия за бизнеса и по-висока производителност“, допълни тя.

Димитър Радев от своя страна заяви, че членството в еврозоната е стратегическа възможност за повишаване на конкурентоспособността и дългосрочния икономически потенциал на България. Той акцентира върху нуждата от провеждане на разумна макроикономическа политика, поддържане на бюджетна дисциплина и реализиране на структурни реформи в сферите на човешкия капитал, иновациите и институционалната, допълват от пресцентъра на БНБ.

Американската компания „Епъл“ (Apple) обжалва разпореждането на Европейската комисия за отваряне на своята развойна екосистема към конкуренти, предаде Ройтерс.

Технологичният гигант е подал официална жалба срещу изискванията на ЕС по Закона за цифровите пазари (DMA), които задължават „Епъл“ да осигури достъп до своите устройства и операционни системи на компании като „Гугъл“, „Мета“, „Спотифай“, „Гармин“ (Google, Meta, Spotify и Garmin). От компанията твърдят, че наложените правила са „неразумни, скъпи и потискат иновациите“, като също така крият „сериозни рискове за поверителността и сигурността“ на европейските потребители.

„Епъл“ подчертава, че правилата несправедливо са насочени единствено срещу нея и ще влошат потребителското изживяване в ЕС. Според решението на Комисията, което бе обявено през март, „Епъл“ трябва да предостави на конкурентни производители на смартфони, слушалки и устройства за виртуална реалност достъп до ключови технологии и функционалности на iOS и iPadOS, както и да спазва конкретен график за отговаряне на заявки за оперативна съвместимост.

Макар делото да може да продължи години, „Епъл“ ще трябва да изпълнява разпорежданията на ЕС до окончателното решение, допълва Ройтерс.