В случай, че продължителността на прекъсването на електрозахранването или ограничението надхвърля общо 48 часа за период от 72 часа, операторите на електропреносната, съответно електроразпределителните мрежи, заплащат на засегнатите крайни клиенти неустойка за времето над 48 часа в размер, определен в общите условия. В случаите на въведен ограничителен режим, неустойка не се дължи. Това реши парламентът като прие окончателно на второ четене промени в Закона за енергетиката, предложени от Делян Добрев(ГЕРБ-СДС) и Павела Митова от „Има такъв народ“. Поводът за промените са авариите по Коледа, миналата година, когато хиляди абонати за дълго време останаха без ток.

Чрез предложените текстове се цели да се повиши сигурността на електроснабдяването на електроразпределителните мрежи чрез въвеждане на разпоредби, задължаващи ЕРП-тата при необходимост да извършват инвестиции за поддържането и модернизацията на електроразпределителните мрежи, с които се гарантира сигурността и качеството на доставките на ток, посочват в мотивите си вносителите.

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) утвърждава и контролира изпълнението на инвестиционните планове на ЕРП-тата, вкл. за поддържането и модернизацията им, с които се гарантира сигурността и качеството на доставките на електрическа енергия, записа парламентът. Тя утвърждава за всеки регулаторен период минимален размер на планираните от операторите инвестиционни разходи и разходи за ремонт, свързани с реконструкцията и модернизацията на съществуващи електроенергийни обекти, който е не по-малко от 30 на сто от общия размер на предвидените разходи за инвестиции и ремонти.

Предвижда се също КЕВР да може да изисква от оператора на съответната електроразпределителна мрежа да включи в инвестиционната си програма инвестиционни дейности за поддръжка или модернизация на определени съоръжения и обекти.

С други гласувани текстове е предвидено кметовете на общини – при необходимост, да правят предложения към съответния оператор на електроразпределителна мрежа на територията на общината да включи инвестиции в мрежата в населени места или части от тях, в които има проблеми със снабдяването с електрическа енергия. Народното събрание разпореди кметовете на общини и операторите на електроразпределителни мрежи да създават специален комуникационен канал, който се посочва в общинските аварийни планове за защита при бедствия.

Със свое решение КЕВР ще може да измени лицензия за разпределение на природен газ, като я прекрати за част от обособената територия на лицензията, когато на тази част няма изградени елементи на газоразпределителна мрежа за период от 5 години, считано от издаване на лицензията.

Според Радослав Рибарски от „Продължаваме промяната-Демократична България“ най-спорно е, че ЕРП-тата ще плащат неустойка на потребителите за времето, когато те са без ток след 48-ия час в рамките на 72 часа. Към момента в закона е предвидено това да е след 24-ия час т.е. завишава се времето, коментира той. Депутатът припомни, че по Коледа десетки хиляди крайни потребители са останали без ток и тогава са се търсили най-различни решения, включително и промени в законодателството. Министърът на енергетиката обеща промени, така че да няма населени места, които да остават без ток, напомни Рибарски. Правителството обаче не е  вносител на този законопроект, той не е минал през обществено обсъждане, коментира депутатът. По думите му единственото, което се прави, е да се прехвърли част от отговорността на кметовете като им се дава право на мотивирани предложения за инвестиции в ремонт на електроразпределителната мрежа, но не е разписано, че ЕРП-тата трябва да им дадат мотиви при отказ. И още – какъв ще е този специален канал за комуникация на кметовете с ЕРП-тата, попита още представителят на ПП-ДБ. 

Искра Михайлова от „Възраждане“ подчерта, че има неща, които нейната парламентарна група смята за правилни и необходими като повишаване с четири пъти на глобите за ЕРП-тата , което ще ги застави те сами да искат и извършват по-голяма превенция, за да не се стига до хора в нужда, за да не се стигне до компенсации или санкции. От друга страна, това, което беше проблем, е достъпът до линейните трасета на ЕРП-тата в горските терени, общинска или държавна собственост. С измененията сега, по настояване на „Възраждане“, горските терени не са в риск да изпаднат в облекчена процедура за изграждане на ВЕИ, коментира депутатът. Лоша парламентарна практика, според Михайлова, е внасянето на текстове, очевидно изготвени от министерството, от народни представители с цел съкращаване на сроковете и избягване на общественото обсъждане. 

Красимир Манов от „Морал, единство, чест“ смята за лобистки текста за отнемането на лицензии за разпределение на природен газ. Все едно е написано за някой определен разпределител, коментира той. 

Председателят на бюджетната комисия Делян Добрев от ГЕРБ-СДС обясни, че предложението е КЕВР да разгледа всички раздадени до момента лицензии, за да види всеки притежаващ такава, докъде е стигнал с газифицирането на населените места, тъй като темповете на газификация у нас изостават твърде много от европейските. Даваме възможност да се стартира отново процедура за избор на нов лицензиант, който да спази сроковете, целта е да принудим лицензираните дружества да си свършат работа, подчерта той.

Станислав Анастасов от „ДПС-Ново начало“ изтъкна, че при средно за ЕС 30% потребление на газ от домакинствата, в България процентът е малко на 3,5. Това рефлектира и върху чистотата на въздуха, но по-страшно е, че има предприятия, които не искат да инвестират у нас, заради затруднения в достъпа до газоразпределителната мрежа, обясни депутатът.

Източник: БТА