Икономика
При добра реклама центровете с минерални води могат да привлекат много турски туристи в България, смята експерт

При добра национална реклама, почивните центрове с минерални води могат да привлекат много турски туристи в България, каза днес за БТА Тюркан Тюркер, председателка на Българо-Турския дамски бизнес клуб. Клубът бе организатор и домакин на голям форум, който събра във Варна представители на местната власт, на туристическия бранш, на академичната общност. Сред гостите бяха и ръководители на няколко от големите турски браншови организации.
Никак не е трудно да се привлекат турски туристи в България, защото те могат да пристигнат за един час със самолет, или за няколко часа с автомобил, допълни Тюркер. По думите й проблем са туристическите визи за нашата страна и би трябвало да се мисли за облекчаването на процеса по издаването им. Задължително е да се засили и националната реклама на България в Турция, да се представят различните възможности за почивка и забележителностите, допълни Тюркер. Според нея акцентът трябва да пада върху минералните води, защото още от времето на Османската империя владетелите й са идвали по нашите земи на минерални бани. Забраната на хазартните игри в Турция прави България привлекателна и в това отношение, каза още Тюркер.
За организирания от клуба бизнес форум тя подчерта, че се прави в навечерието на летния сезон във Варна, за да бъдат представени възможностите на региона пред партньорите от Турция. Ние не сме искали пари от държавата, не сме зависими от политически партии, ние сме амбициозни жени, които искат да правят бизнес мостове между двете страни, посочи Тюркер. И подчерта, че й прави впечатление, че отсъстват представители на Министерството на туризма на форума, особено като се има предвид, че става дума за представяне на страната ни.
Съпредседателят на Асоциацията на турските туристически агенции и собственик на туристическа агенция в Чорлу Алтан Четинкая коментира, че сънародниците му пътуват много до Варна, Банско, София, Боровец, Пампорово, при това не само по време на силния сезон. По думите му привличат ги ресторантите, нощните заведения, търговските центрове у нас, интересни са им и местата по Южното Черноморие, особено Несебър и Слънчев бряг. Във Варна например има и море, и минерални води, но някой трябва да разкаже в Турция за тези възможности, допълни Четинкая и подчерта, че организацията на туристическите агенции е готова да представи града и региона в нейните социални медии.
Той също коментира, че процесът по издаване на туристически визи за неговите сънародници трябва да бъде облекчен. Хубавото е, че в Турция живеят много хора с двойно гражданство, работещите в държавната администрация пък са със зелени паспорти и нямат нужда от визи, но ако процедурата за останалите бъде облекчена, туростопотокът към България ще се увеличи значително, посочи Четинкая.
Източник: БТА
Икономика
Испанските монети от по 1 евро завземат портфейлите на германците

Свободното обращение на банкноти и монети в еврозоната означава, че жителите на една страна от валутния съюз често разполагат из джобовете и портмонетата си с парични знаци не само от родната си страна, но и с такива, които може да са пристигнали от всички кътчета на Европа.
Германската централна банка „Бундесбанк“ (Bundesbank) всяка година анализира страната на произход на 80 000 монети на стойност 2 и 1 евро, както и на монети от по 50 и 20 евроцента, депозирани в клоновете ѝ, и стига до някои интересни изводи, пише германското издание „Виртшафтсвохе“.
Когато през 2002 г. еврото за първи път става официално разплащателно средство в Германия, делът на „родните“ банкноти и монети е 100 процента. Оттогава той е намалял, но остава сравнително стабилен – около 30 процента, а чуждестранните съответно са 70 процента.
Според оценката за 2024 г. малко под 38 процента от монетите по 2 евро, използвани в Германия, са дошли от чужбина, в сравнение с 46 процента от монетите по 50 евроцента и 34 процента от монетите от 20 евроцента.
При монетите от 1 евро обаче ситуацията е по-различна.
Повече от половината от тях (почти 54 процента) са дошли от чужбина, като най-разпространената чуждестранна монета от 1 евро е испанската – с дял от 17 процента в германските портфейли. Това е много по-силно присъствие, отколкото на монетите от останалите държави в еврозоната. Не може да се определи дали това се дължи на особено голям брой, емитиран от Испания – при запитване Европейската централна банка не можа да предостави данни за националните дялове при емитирането на отделните монети. Изглежда обаче, че това не е еднократно явление – и в предишни анализи на „Бундесбанк“ за разпределението на монетите по страни на произход в Германия се открояваше силният дял на испанските монети по 1 евро.
В доклад от декември 2019 г. „Бундесбанк“ обясни факта, че делът на германските монети в портфейлите на гражданите не е спаднал по-рязко въпреки свободното движение на хора и капитали, с особеностите на използването на монетите при посещение в чужбина. Пътуващите обикновено вземат толкова монети в чужбина, колкото донасят обратно. Ситуацията е различна при банкнотите: пътуващите вземат повече при заминаване, за да могат да покриват разходите си в брой и по-малко при връщане у дома.
Според най-новия анализ на „Бундесбанк“ чуждестранните монети в местните портфейли идват най-често от популярни туристически дестинации като Франция, Италия и Испания, но и от съседни страни като Австрия, Белгия и Нидерландия. Само на тези шест държави се падат средно 85 процента от чуждестранните евромонети, използвани в Германия.
Източник: БТА
Икономика
Дълбока криза разтърсва британската козметична компания „Боди шоп“

След като обяви фалит във Великобритания, Германия, Белгия, САЩ и Канада, веригата магазини за продукти за грижа за тялото „Боди шоп“ (Body Shop) продължава да е в дълбока криза и рискува да бъде затворена и в други страни.
Основана през 1976 г. от Анита Родик, „Боди шоп“ превръща етичната и устойчива козметика в свой основен коз, като успя да спечели милиони клиенти по цял свят.
Веригата обаче е изправена пред редица финансови затруднения, които отчасти се дължат на намаляващия поток клиенти в търговските центрове, силната онлайн конкуренция и трудностите в управлението, пише италианското издание „Мъни“.
Ситуацията се влоши допълнително и от вътрешни проблеми като смяната на собствеността и финансовите затруднения за новите инвеститори. През 2024 г. веригата обяви фалит в няколко страни, което доведе до затварянето на множество магазини и изложи на риск хиляди работни места. „Боди шоп“ е изправена пред несигурно бъдеще, а позицията й в редица страни продължава да е изложена на риск
Глобалната криза в „Боди шоп“: причините за провала
Марката, която някога беше нарицателно за устойчива и иновативна козметика, сега е изправена пред безпрецедентна криза. Началото на упадъка на „Боди шоп“ може да се проследи до няколко фактора, включително нарастващата конкуренция от страна на марки, предлагащи подобни продукти, но със силно онлайн присъствие. Потребителите са все по-привлечени от удобството на дигиталното пазаруване, което намалява трафика във физическите магазини – проблем, който засегна особено силно веригите, разчитащи основно на продажбите в търговските центрове.
Но не само онлайн конкуренцията е предизвикателство за веригата на Анита Родик. През последните години веригата трябваше да се справи с редица вътрешни проблеми, включително смяна на собствеността, неефективно управление и неприспособимост към промените на световния пазар. След като беше придобита от гиганта „Л‘Ореал“ (L’Oréal), „Боди шоп“ загуби идентичността си на независима марка и прокламираните ценности за устойчивост на продуктите. Последвалото преминаване към „Натура енд Ко“( Natura & Co.) и придобиването през 2023 г. от германската „Аурелиус“ (Aurelius) не доведоха до желания ефект, като компанията продължи да реализира загуби на няколко пазара.
Освен това кризата бе белязана от поредица от фалити в страни, в които „Боди шоп“ винаги е била силна в исторически план. В Обединеното кралство фалитите доведоха до затварянето на 200 магазина и загубата на повече от 2000 работни места. Същото се случи и в Германия, Белгия, САЩ, Канада и съвсем неотдавна – в Нова Зеландия, където всички магазини бяха затворени, а служителите – съкратени. В Нидерландия местното дъщерно дружество изпадна в несъстоятелност, магазините бяха затворени, а уебсайтът – спрян.
В Италия, където марката има солидна история, са налице същите проблеми. Основните причини са сходни с тези, които доведоха до фалит на други пазари: конкуренция от страна на онлайн магазините, неспособност за достатъчно бързи иновации и спад на продажбите в търговските центрове, където традиционно са концентрирани магазините на марката. Страната, която допреди няколко години изглеждаше като един от най-обещаващите пазари за „Боди шоп“, преживява стагнация на пазара. Магазините, които все още са отворени, не могат да се конкурират с гигантите в електронната търговия, нито с местните вериги, предлагащи подобни продукти на по-конкурентни цени. В този контекст ситуацията за „Боди шоп“ в Италия остава много несигурна и фалитът не изглежда да е далеч.
Затварянето на магазините е съпроводено с постепенно отслабване на дистрибуторската мрежа. В някои страни като Нова Зеландия, преустановяването на онлайн продажбите и затварянето на физическите магазини доведоха до окончателния край на присъствието на марката с цел намаляване на загубите и управление на натрупаните през годините дългове.
Британската марка присъства и на българския пазар от 2018 г.
Източник: БТА
Икономика
Нидерландската необанка „Бънк“ е изплатила над 10 милиона евро на жертви на измами

През миналата година банка „Бънк“ (Bunq) е изплатила над 10 милиона евро на жертви на онлайн измами. Компанията оповести това в годишния си доклад, съобщава телевизия Ен О Ес. Миналата година разследвания на телевизията и всекидневника „Ен Ер Се“ разкриха, че десетки клиенти на „Бънк“ са загубили големи суми пари в онлайн измами.
„Бънк БВ“ (Bunq B.V.) е финтех и необанка, лицензирана в Нидерландия и работеща в 30 европейски държави. Седалището ѝ е в Амстердам.
Измамниците са се представяли за служители на банката и са убеждавали жертвите си да преведат пари. Експертите посочват, че този начин на действие едва ще би бил успешен при други банки. В резултат на критиките „Бънк“ предприе мерки в своето приложение, чрез които да противодейства на измамниците.
Банката беше широко критикувана и за това, че като цяло не предлага обезщетение на жертвите. Банките не са задължени да обезщетяват жертвите на този вид измами, но в много случаи го правят.
В крайна сметка „Бънк“ е компенсирала жертвите, но не съобщава какви суми точно е изплатила и на колко души. Сега се оказва, че общата сумата е нараснала значително през миналата година: след като през 2023 г. банката е изплатила „само“ 203 000 евро на жертвите на този вид измама, се казва в репортажа на телевизия Ен О Ес.
/ЕС/
Източник: БТА
-
Святпреди 1 седмица
САЩ и Тайван са провели първите си преговори за митата
-
Българияпреди 1 седмица
Данаил Папазов заяви в позиция, че е сигнализирал правоохранителните органи, че Ахмед Доган и негови привърженици са нахлули в частен имот в София
-
Святпреди 1 седмица
Иранският външен министър разговаря с омански представители в Маскат
-
Бизнеспреди 1 седмица
Планът на Доналд Тръмп за американското автомобилостроене е пълен с препятствия
-
Бизнеспреди 1 седмица
Търговски развод между САЩ и Китай – митата вече са 145% срещу 125%
-
Бизнеспреди 1 седмица
Европа и САЩ: Трансатлантическият разлом
-
Балканипреди 1 седмица
Сръбският президент Александър Вучич поиска институциите да възстановят реда и мира след повече от пет месеца протести
-
Българияпреди 6 дни
Административни услуги започват да предлагат още 300 станции на „Български пощи“ от днес