Кандидатът на основната опозиционна сила в Полша – консервативната националистическа партия „Право и справедливост“ (ПиС) Карол Навроцки бе избран за нов президент на страната. Той победи в много оспорвана надпревара на произведения вчера втори тур своя опонент Рафал Тшасковски от управляващата либерална „Гражданска коалиция“ (ГК).

Полският журналист Никодем Хиновски от вестник „Дженник газета правна“ коментира, че изборите са потвърдили разделението на полското общество на два лагера. Това са третите поредни президентски избори, на които кандидат на ПиС печели с малка преднина пред свой опонент от „Гражданска платформа“ (ГП, най-голямата партия, която е част от ГК – бел. ред.), отбеляза Хиновски, който има над 15-годишен журналистически опит в полски и чуждестранни медии, включително в националната новинарска агенция ПАП. В резултат, обобщи той, съотношението на силите в полската политика ще се запази, като либералното правителство и парламентарно мнозинство ще продължат да съжителстват с президент консерватор.

Следва пълният текст на интервюто:

Как бихте коментирали резултатите от изборите?

– Това са третите поредни президентски избори, на които се стигна до балотаж между кандидати, подкрепени от двете най-големи партии в Полша. Предишните два пъти (през 2015 и 2020 г.) Анджей Дуда от ПиС спечели с много малка разлика в гласовете. Преди 10 години той победи Бронислав Коморовски, а преди 5 години – Рафал Тшасковски, който сега бе издигнат от ГК за втори пореден път.

Знаеше се, че и тази година ще бъде същото и разликите ще бъдат минимални. Така и се получи – Навроцки спечели срещу Тшасковски с 50,9% срещу 49,1%, или 10,6 милиона гласа срещу 10,2 милиона гласа в номинални числа.

Резултатът се оказа голяма изненада, като се имат предвид началните позиции на двамата кандидати – Рафал Тшасковски е кмет на столицата Варшава, в политиката е от много години, ползваше се с подкрепата на правителството. Карол Навроцки беше политически непознат, той трябваше да започне от нулата, за да стане разпознаваем, да натрупа обществено доверие и признание.

За Рафал Тшасковски това беше борба за политическо „да бъдеш или да не бъдеш“. Той загуби на втори тур за втори път и ще му бъде трудно да си върне вътрешното доверие в партията. Предполагам, че ще може да направи по-голяма политическа кариера в институциите на ЕС, в Европа, отколкото в Полша, където вече изглежда като губещ кандидат, поне през следващите години.

Кой беше, според вас, решаващият фактор в една толкова оспорвана надпревара?

– Разглеждайки резултатите от първия тур, произведен на 18 май – и пренасочвайки гласовете на другите кандидати, които бяха елиминирани, към гласовете на двамата финални претенденти – беше очевидно, че резултатите на балотажа ще бъдат много близки. Струва ми се, че през последните дни на кампанията борбата на двата лагера вече не беше за гласовете на нерешилите – защото поляризацията на обществото е толкова голяма, че огромното мнозинство от хората, които искаха да гласуват, знаеха за кого ще дадат своя вот – а по-скоро за мобилизация в собствените им редици. Тоест, за да убедят своите поддръжници да излязат да гласуват, а не да си останат вкъщи.

Затова и двамата кандидати организираха големи шествия във Варшава в неделя, 25 май – за да мобилизират избирателите си да отидат до урните, а не просто да декларират подкрепа, но да си останат вкъщи в деня на балотажа. Тази стратегия проработи – вчера станахме очевидци на най-високата избирателна активност на президентски избори в историята на Полша. Избирателната активност на втория тур беше 71,6 процента. За сравнение, досегашният рекорд бе регистриран през 1995 г., когато до урните отидоха 68,2% от имащите право на глас.

Как очаквате консервативният президент да съжителства с либералното мнозинство в парламента – може би сегашната ситуация ще се запази?

– Победата на Навроцки означава, че поне до парламентарните избори през есента на 2027 г. президентът и правителството ще бъдат от два противоположни политически лагера. Това ще затрудни законодателния процес, защото държавният глава има право да налага вето върху закони, одобрени от Сейма и Сената – двете камари на полския парламент.

От друга страна, „аварийната спирачка“ на президент от друга политическа сила, който има възможността да налага вето върху определени закони, няма да изчезне. Следователно балансът на силите в полската политика след изборите е същият като преди изборите – мнозинството в парламента и правителството са от либералната „Гражданска платформа“, а президентът – от консервативната партия „Право и справедливост“.

Как виждате новия полски президент като личност? 

– Навроцки е човек, който не е широко известен политически. По време на кампанията излезе наяве негативна информация за него, като например че е бил тясно свързан с престъпния подземен свят в Гданск, че е участвал в сблъсъци между футболни фенове като привърженик на Лехия (Гданск). Любопитното е, че най-големият му политически опонент – премиерът Доналд Туск, също е фен на Лехия (Гданск), така че свеждайки темата за полската политика до футболни симпатии, може да кажем, че Лехия управлява полската политика.

Тшасковски е човек, който присъства в полската политика от години. Той е смятан за представител на истаблишмънта, на елита, за интелектуалец и има добри контакти в европейските салони. Много хора го обвиняват, че е затворен в елитарен балон и не вижда проблемите на поляците в провинцията и малките градове, защото гледа на всичко от позицията на кмет на Варшава и високообразован човек.

Какво бихте казали в заключение?

– Това са поредните избори – било то президентски или парламентарни – които, показват, че Полша е разделена на два лагера, а линията на това разделение върви по историческата линия на разделянето на Полша от 19-и век. Западната и северната част (които са били част от Прусия) и градовете са по-либерални, подкрепяйки ГП и Тшасковски. Източната и южната част (някога в състава на Руската империя) и селските райони са консервативни, поддържайки „ПиС“ и Навроцки.

Източник: БТА