Признавам правото на президента да защити Конституцията, отправеният въпрос срещу личното решение на председателя на Народното събрание да не допусне предложението на президента за референдум ще трябва да получи отговор от Конституционния съд (КС). Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова пред журналисти в Гоце Делчев, където участва в тържествено честване на 105 години от основаването на Природо-математическата гимназия (ПМГ) „Яне Сандански” след като държавният глава Румен Радев обяви по-рано днес, че ще сезира КС заради разпореждането на Наталия Киселова да не допусне искането му за референдум за еврото. 

Това е институцията, която трябва да каже дали едно предложение, един закон е противоконституционен или не, така че ние ще очакваме решението на съда, коментира вицепрезидентът.

Според Йотова седмица след като държавният глава обяви, че ще предложи на депутатите да обсъдят провеждането на референдум за въвеждането на еврото в България, страховете на хората не са били разсеяни. Тя каза още, че е очаквала вместо истерията „анти Радев“ действително да се чуят аргументи, с които българските граждани действително да бъдат спокойни при въвеждане на еврото, какви ще бъдат рисковете, какви ще бъдат и големите възможности, които този процес ще ни даде.

По повод приетото решение на депутатите домакинствата да останат на регулирания пазар на ток за неопределено време, Илияна Йотова обясни, че въпреки че на пръв поглед това е добре за българските граждани, то за нея навявало страх – страх от покачването на цените.

„Чух, че каквото и да било увеличението след 1 юли българските граждани – битови потребители, ще бъдат компенсирани от Фонда за енергийна сигурност. Но аз задавам въпроса – спомнят ли си днешните управляващи, че само преди няколко месеца всички ние, българските граждани седмици, дни наред бяхме убеждавани, че България е готова за либерализиране на тока. Сега изведнъж защо се оказа, че не сме? Кога сме били лъгани – тогава или сега?, попита Йотова. Тя припомни и че през януари се е наложило Фондът да бъде дофинансиран от правителството, защото в него не е имало достатъчно средства.

Дискусията за договора за доставка на природен газ с турската компания „Боташ“ вицепрезидентът определи като изцяло политическа и насочена изцяло срещу президентската институция и срещу президента. Според нея договорът е можело да бъде много печеливш, но е имало серия от грешни действия на тогавашното правителство.

„Убеждават ни, че не може да бъде променен, но аз вече започнах да имам съмнения във възможностите на тези, които водят преговорите за неговата промяна“, коментира също вицепрезидентът.

Източник: БТА

Делегатите на заключителната сесия на 67-то Общо събрание на Българския Червен кръст (БЧК) приеха отчета за дейността и финансовия отчет на организацията за периода 2021-2024 г. и дадоха висока оценка на ръководството, членовете и доброволците на организацията.

Над 144 хиляди са членовете на БЧК, каза председателят на БЧК Христо Григоров. Доброволците през 2021 г. са 16 750, докато през 2024 г. броят им достига 17 021, като 46% от тях са под 35-годишна възраст.

В областта на социалните дейности БЧК е подпомогнал 1 366 250 уязвими лица  и 1815 социални институции, каза още Григоров. Оказана е подкрепа на 1765 бездомни в 31 общини в страната. Парично подпомагане в общ размер на 183 951 лв. е направено за 562 уязвими лица. В 22 безплатни трапезарии е осигурена храна за 1945 уязвими лица. В кампанията „Купи и дари“ са събрани над 85 тона храна, с които са подпомогнати 27 949 души и 79 социални институции.

Над 63 хиляди нуждаещи се са се възползвали от пет вида социални услуги за възрастни хора. В центъра „Домашни грижи“ са подпомогнати 1200 възрастни хора с хронични заболявания и трайни увреждания. На повече от 900 потребители в Северозападна България е предоставена иновативната услуга телекеър. Над 24 хиляди души са консултирани в социални приемни.

В БЧК в първа долекарска помощ са обучени над 286 хиляди души, от които над 260 са кандидат-шофьори. В умения за оказване на долекарска помощ са обучени и 2 066 учители, родители и детегледачи на деца до 8-годишна възраст, както и служители на фирми и ведомства и служители на МВР.

В периода 2021-2024 г. с помощта на БЧК са осигурени 6829 доброволни и безвъзмездни кръводарители.

Бежанско-мигрантската служба на БЧК е провела повече от 140 курса по български език, подпомогнала е над 15 хиляди възрастни и деца бежанци чрез психологическа и материална подкрепа и е оказала хуманитарна подкрепа на над 2 200 лица, търсещи международна подкрепа.

За четиригодишния период Планинската спасителна служба е оказала помощ на 795 пострадали.  За същия период Водно-спасителната служба на БЧК е спасила и помогнала на повече от 18 хиляди души.

БЧК е оказала международна хуманитарна помощ на Армения, Босна и Херцеговина, Италия, Либия, Молдова Пакистан, Северна Македония, Сирия, Словения, Турция Украйна, Хърватия.

Утре ще започне работата на 68-ото Общо събрание на БЧК, на което ще бъде избран председател и ръководни органи на организацията, ще бъдат приети план и бюджет за 2025 г. и ще се обсъдят организационни въпроси.

Източник: БТА

/ТНП/

Източник: БТА