Днес, когато се изкачваме на връх Шипка, ние не просто гледаме отвисоко България на север и на юг, ние се прекланяме пред героизма, пред подвига, пред саможертвата на героите, дали живота си за свободата и пред духа на един народ, който възкръсна от пепелта. Това каза председателят на Народното събрание Наталия Киселова в тържественото си слово по повод националното честване на 148-ата годишнина от Шипченската епопея, състояло се в подножието на Паметника на свободата на връх Шипка. 

Днес ние отдаваме почит и уважение на тези, които със своята героична отбрана на прохода обърнаха хода на историята, посочи Киселова и подчерта, че изходът на освободителната война е решен именно на връх Шипка. „Драматичните усилия на българските опълченци и на войниците на руския император удържат многократните турски атаки и битките за свобода, които водят в дните на август, остават завинаги в историята“, каза председателят на парламента. Тя цитира думите на Вазов, че „на Шипка всичко беше героично – и хора, и оръдия, и камъни“. Наталия Киселова посочи, че тези думи не са случайни, защото на този връх, където небето се слива със земята, се е родила една от най-славните истории в българския летопис. „Тук, когато изглеждаше, че свободата е само сън, само мечта, шепа българи, опълченци, които бранеха с телата си знамето – сред тях учители, селяни, занаятчии, заедно с храбрите руски воини, застанаха срещу империята. И не техният брой, не оръжията, а те, силата, която имаха, духът им, волята, любовта към свободата и към отечеството решиха битката“, заяви тя. С оръдие и с барут, но и с камъни, с телата на загиналите, с гняв, с желание за смърт, за да има свобода, защитниците на Шипка удържаха върха, те не позволиха на смъртта да ги пребори, да вземе онова, което историята беше предопределила година по-рано, а именно свободата на България, каза още Киселова. 

На честването на връх Шипка присъстваха още областният управител на Габрово Мария Башева-Венкова, областният управител на Стара Загора д-р Неделчо Маринов, кметът на Габрово Таня Христова, командирът на 61-ва Стрямска механизирана бригада бригаден генерал Маргарит Михайлов, народни представители, представители на общински администрации, общински съветници. Заупокойна молитва в памет на геройски загиналите отслужиха Старозагорският митрополит Киприан и Великотърновският митрополит Григорий. 

Източник: БТА

Военен бюст-паметник на княз Александър I Български беше открит в Държавното предприятие (ДП) „Кабиюк“. Варненският и Великопреславски митрополит Йоан освети монумента, създаден от скулптора Бехчет Данаджъ.

Пред присъстващите беше представена историческа възстановка на вземането на решението за обявяване на Съединението на България от страна на княз Александър Батенберг.

Бяха поднесени цветя и венци. Почит към паметта за българския държавник присъстващите отдадоха с падане на колене. На церемонията присъстваха областният управител на Шумен Катя Иванова, кметът на община Шумен проф. Христо Христов, народните представители Любомир Христов, Джейхан Ибрямов, Хамид Хамид, Веселин Вешев, заместник-министърът на земеделието и храните Янислав Янчев, кметове и заместник-кметове на общини и селища от региона на Шумен, Георги Йорданов, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по селекция в животновъдството, Мартин Маринов – изпълнителен директор на ДП „Кабиюк“, Светла Милева – началник на Районното управление на образованието в Шумен, полковник Добромир Добрев, началник на военното формирование 34 200, полковник Станчо Станчев, декан на факултета „ПВО и КИС“ към Националния военен университет „Васил Левски“, капитан I ранг проф. Мирослав Цанков, заместник-началник на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, доц. Тодор Тодоров, декан на Факултета по хуманитарни науки на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, представители на Инициативния комитет за създаване на паметник на княз Александър I Български и граждани.

Пред присъстващите говориха Варненският и Велекопреславски митрополит Йоан, кметът на Шумен проф. Христо Христов, Христо Драгозов – председател на Инициативния комитет за поставяне на паметник на княз Алексаднър I Български, Георги Йорданов, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по селекция в животновъдството, Мартин Маринов – изпълнителен директор на ДП „Кабиюк“. Беше представен и поздравителен адрес, изпратен от председателя на Народното събрание Наталия Киселова.

Митрополит Йоан каза, че княз Александър е протестант по вероизповедание, но никога не прави опити за отклонение от традиционното за българите православие. Напротив, винаги се отнася с голямо уважение към родното ни духовенство, което влиза в новия политически живот на Княжество България, с авторитета на водачи на нацията, подчерта митрополитът. Той посочи, че името на княза се свърза с полагането на основния камък на патриаршеския катедрален храм-паметник „Св. Александър Невски“ и основния камък на катедралата „Успение Богородично“ във Варна.

В словото си пред присъстващите кметът на Шумен Христо Христов каза, че днес България и Шумен не издигат просто паметник. „Днес даваме знак, че помним и че ценим и продължаваме. Княз Александър Батенберг е име, което в историята често се споменава с формално отразяване на неговото дело. Фактологията, която се предоставя за него, е непълна, но точно тук, в „Кабиюк“, фактът се превръща в решение. Тук младият княз взема решение да подкрепи Съединението на Княжество България и Източна Румелия, с което поставя началото на новата българска история. Да застанеш зад интереса на България и да загърбиш личния си интерес, това е израз на лидерство. Днес ние трябва да знаем, че този паметник не е само признание към миналото, но е и напомняне за настоящето и сигнал за бъдещето, за това, че на България са нужни лидери с характер, че националното единство не се подарява, а се отстоява и за това, че когато отвън силите на натиск са много силни, отвътре трябва да сме уверени, единни и устойчиви“, каза Христов.

Както БТА съобщи, от Шумен до ДП „Кабиюк“ за церемонията по откриване на бюст-паметника на Александър I Батенберг беше организиран безплатен транспорт за граждани. Решение за предоставяне на средства в размер на 30 хил. лева за реализиране на проект за поставяне на бюст-паметник на Александър I – Княз Български гласуваха в края на юли общинските съветници в Шумен. На брифинг на 1 юли кметът Христов заяви, че Община Шумен от самото начало е приела присърце идеята за издигане на първия паметник на Александър I Български у нас. Искането за изграждане на бюст-паметник на княз Александър I Български беше представено през декември 2024 г. от Инициативен комитет и одобрено на заседание на Областната комисия „Военни паметници” в Шумен.

Източник: БТА

/АБ/

Източник: БТА