Пощенска марка по повод 24 май – Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската писменост и 20-ата Световна среща на българските медии беше официално валидирана днес в сградата на Министерството на транспорта и съобщенията от вицепремиера и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов и генералния директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев.

Вицепремиерът Гроздан Караджов отбеляза, че валидирането се случва в деня на нашите букви, на нашето слово, най-българският от всички празници, онзи който ни обединява всички. Той добави, че това е денят и на българското образование и култура – образованието, без което не можем и културата, която ни прави хора.

Гроздан Караджов посочи, че, както азбуката се състои от малки наглед букви, които съчетани започват да говорят, така и марката е мъничка, но тя е голям знак, защото е своеобразен паметник и остава завинаги. Той добави, че филателистите ще пазят пощенската марка, ще я колекционират и поколенията ще я виждат, тя ще остане завинаги в паметта на българския народ.

Също така Гроздан Караджов изрази задоволство, че 20-ата Световна среща на българските медии започва днес от Министерството на транспорта и съобщенията и че може да е домакин на толкова светъл повод. Вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията пожела успех на срещата и светли бъднини на участници, и на българския народ.

Днес се открива 20-ата Световна среща на българските медии. И както при първата – първото събитие от срещата, ще бъде валидирането, тогава на пощенски плик, а сега на пощенска марка, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев и припомни, че досега е имало две пощенски марки, свързани с БТА – през 1998 г. по повод 100-годишнината на агенцията и по повод 125-ата годишнина.

Вълчев посочи, че пощенските марки са създадени, за да служат за удостоверяване на плащането на пощенска услуга, но те отдавна са се превърнали в нещо повече – паметни знаци за забележителни събития.

По повод изображението върху марката генералният директор на БТА отбеляза, че неговият автор Людмил Веселинов е успял по изключително силен начин да интерпретира символа на срещата на българските медии – изображението на светите братя Кирил и Методий на входа на Клисурския манастир, който носи тяхното име. Кирил Вълчев добави, че утре в този манастир българският патриарх Даниил ще отслужи молебен за благоденствие на българските медии.

По повод 24 май Кирил Вълчев отбеляза, че трябва да се гордеем с нашите кирилски букви и посочи, че България е дала голям принос към ЕС с третата азбука в съюза, редом с латиницата и с гръцката азбука. Той припомни, че при създаването на първите пощенски марки през 1840 г. е прието да се изписват с латински букви, а само няколко десетилетия по-късно България има марки на собствената си азбука.

За мен пощенската марка е не просто графична композиция, не просто визуален продукт, тя носи повече от това – тя е един съвременен посланик на България, тъй като ще пътува, тя ще носи кирилицата в себе си, образите на светите братя, каза художникът Людмил Веселинов и областен управител на област Перник.

По време на събитието вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов определи Българска телеграфна агенция като монумент в българската държавност. „БТА ще я има винаги и завинаги, и тя винаги ще бъде символ на държавата България“, каза Караджов. Той отбеляза, че генералният директор на БТА Кирил Вълчев е направил много за обновлението на БТА и агенцията може да се гордее с новия облик, който има пред обществото. Гроздан Караджов честити и личния празник на директора на БТА, като му подари специално изготвени пощенски марки с неговия лик.

По молба на Българска телеграфна агенция пощенската марка е заявена да бъде валидирана на 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската писменост и по повод откриването на Световната среща на българските медии в Националния пресклуб на БТА. 

В марката е вплетен стенопис, изрисуван на входа на Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий“, от художника С. Касабов през 1995 г. по време на игуменството на епископ Велички Сионий, понастоящем игумен на Троянски и Бачковски манастири.

Марката е с номинал 0,95 лева. Върху нея е изписано на български и английски език – „20 СВЕТОВНА СРЕЩА НА БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ“, както и темата на срещата „Медии и знание“. Поместено е също така и логото на БТА. Марката е изрисувана от художника Людмил Веселинов, който е и Областен управител на Област Перник.

През 1998 г. на 13 февруари пощенска марка, илюстрован плик и специален печат „100 години Българска телеграфна агенция“ е пусната в обращение от заместник-председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения Иван Таушанов. Художник на проектите за изданието е Петър Петрунов. Марката е с номинална стойност 120 лева. Тиражът и е 1 500 000, се посочва в информация на отдел „Справочна“ на БТА.

През 2005 г. на 19 май вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев официално пуска в употреба пощенски плик на тема „Първа световна среща на българските медии“, организирана от БТА. Пликът е с тираж 6730 броя и единична цена 51 стотинки, а негов автор е художничката Албена Тодорова.

През 2023 г. на 16 февруари юбилейна пощенска марка „125 години от първите новини на БТА“ е официално валидирана от генералния директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев, главния изпълнителен директор на „Български пощи“ Филип Алексиев и автора на визуалния проект проф. Николай Младенов. Пощенската марка е с номинал един лев и 25 стотинки и в тираж от 5500 броя.

БТА организира 20-ата Световна среща на българските медии в София, Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий“ и Вършец на 24 и 25 май 2025 г. със съдействието на А1, „Аурубис България“, „БИ ДЖИ АР ГРУП“ ООД, ГЕОТЕХМИН ООД, „Главболгарстрой холдинг“ АД, „Логистични системи“ ООД, Национален дарителски фонд „13 века България“, Opel (Ес Еф Ей Аутомотив ЕООД – официален вносител на марката Opel в България), „Пощенска банка“, „Пъчков“ ООД, СОФ Кънект – операторът на летище „Васил Левски“ – София.

Източник: БТА

За повече от 80% от българите четенето на книги е важно, сочи проучване на агенция „Тренд, по поръчка на в. „24 часа“. Изследването е свързано с това колко и какво чете българинът.

Социологическото проучване е реализирано в периода между 12 и 18 май 2025 г. чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ с таблет сред 1001 души на възраст 18+. 

Според данните на „Тренд“ за 42 на сто от анкетираните четенето на книги е изключително важно, а за още 41% е по-скоро важно. За седем на сто не е важно, за още 6 процента изобщо не е важно, а други четири на сто не могат да преценят. 

В същото време четирима от всеки десет души – 43%, признават, че през последната година не са прочели нито една книга. Делът на хората, които не са прочели книга през последната година нараства с възрастта и достига половината сред тези над 70 години, посочват социолозите. Сред висшистите този дял е значително под средното ниво.

Между една и три книги за годината са прочели 24 на сто от запитаните, между четири и шест – 16%, между седем и 10 – 7 на сто и над 10 книги – девет процента.  

Основната причина сред тези, които не са чели книги през последната година, е липсата на интерес – 43%, следвана от липсата на време – 34 на сто. За 7% отговорът е, че имат проблеми със зрението, 4 на сто обявят, че имат финансови спънки. 11 процента от анкетираните са избрали отговора„ Не мога да преценя“.

Липсата на интерес е силно изразена сред най-младите – под 30 години, сочат данните на „Тренд“. 

Четенето на хартиен формат на книги остава най-предпочитан сред българите – 61%. Малко над една пета – 21 на сто предпочитат електронните книги. Изборът до голяма степен се влияе от възрастта: при най-младите двата формата са почти еднакво разпространени, докато с напредването на възрастта хартиените издания все повече доминират, а интересът към дигиталните намалява. Аудиокниги слушат 4% от българските граждани, допълват социолозите.

Почти една трета – 30% заявяват, че изобщо не четат книги. Това са предимно по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата. 

Най-предпочитаните литературни жанрове са криминалните романи и трилъри – 24%, съвременната художествена литература – 23 на сто, историческите романи – 22%, класическата литература – 22 на сто и любовните романи – 20%. 

За избора на книга най-често важна е препоръка от приятел, познат или роднина – посочват 49% от пълнолетните българи. Малко над една четвърт – 26 на сто се ориентират по заглавия в книжарниците, а почти една пета – 19% разчитат на информация от социалните мрежи. По-специализирани източници, като рецензии, блогове и литературни сайтове, се споменават от 13 на сто. На информация в медиите се доверяват 11%, а 7 на сто следват препоръки, получени в учебна среда или на работното място.

Източник: БТА

Между 3000 и 5000 лева струва подготовката и изпращането на абитуриент в Бургас за бала, показа проверка на БТА. Сумата включва разходи за дрехи, прическа, грим, фотосесия, транспорт и празничен куверт.

Балната вечер излиза доста по-скъпо за момичетата, установи репортер на БТА, след като видя какви са цените в бургаските търговски центрове, салони за красота и заведения, които ще посрещнат абитуриенти. 

От 2000 до 3000 лева струва целият тоалет. Цените на вечерните рокли са от 800 до 1500 лева, между 200 и 400 лева струва чифт официални обувки от среден клас бранд. За чанта, шал и аксесоари, абитуриентките плащат още между 150 и 300 лева. Прическата излиза минимум двеста лева при професионален стилист, при това без пробната фризура, която също се заплаща. 

Гримът стандартно по това време на годината струва приблизително около 200 лева, а транспортът до тържествената зала и фотосесиите добавят още минимум 400 лева към общия бюджет.

„За мен беше важно да имам уникална рокля, затова избрах по-скъп модел. Надявам се всичко да се получи, както трябва“, каза 18-годишната Моника Бисерова, която ще празнува тази вечер в курорта „Слънчев бряг“. Нейните родители коментираха, че се стараят да балансират между желанието за бляскава визия и семейния бюджет.

Изпращането на момче абитуриент в Бургас също е не по-малък разход за едно семейство, твърди Димо Стоянов, чийто син тази година завършва Професионалната гимназия за компютърно програмиране и иновации. Той каза за БТА, че кувертът за ресторант в нощта на бала е 200 лв. Преди това за изпращането, класът отново е бил на организирано празненство с куверт за 50 лв. Това са разходи без парите за джобни, нощувка и дискотеката след това.

По-големият разход, разбира се, е костюмът, за който не е направен компромис. Цената за риза, сако, панталон, колан, вратовръзка и джобна кърпа надвишава 800 лева, при това с 30 процента намаление при купуването на минимум пет артикула от марката, разказа бащата.  

Другото голямо перо за семейството е почерпката за бала. „Ще съберем роднини и приятели не в заведение или ресторант, а в бар – в по-неформална обстановка. Въпреки това за алкохол, храна и други дребни детайли като декорация и цветя сме платили около 3000 лв. Ако навлезем в другите детайли – мъжка прическа, парфюми, сумата набъбва още“, каза бащата.

„Слънчев бряг“ и тази година остава дестинация №1 за бургаските абитуриенти. По традиция баловете се празнуват в курорта поне от десетилетия. Резервации за дните около 24 май започват малко след януари, казаха от Съюза на собствениците в курорта. В куверта влиза празнична вечеря с аперитив, програма с диджей и една нощувка.

От няколко години община Бургас осигурява безплатни автобуси за всички класове, които решат да ползват организиран транспорт. Инициативата на Общината е „На бал с автобус“.

Бургаските абитуриенти си имат няколко знакови места, на които се събират, преди да тръгнат за празненството в Слънчев бряг. Сборните пунктове са в центъра на града на площад „Тройката“, до паметник Пантеона в Морската градина и пред културния център „Морско казино“.

Тази година Бургас ще изпрати рекордния за последните десетина години брой абитуриенти. 2410 младежи и девойки ще празнуват завършването на училищния етап от своето образование. За сравнение през 2024 г. те бяха 2200, през 2023 г. бяха 1790, а през 2021 г. – 1487, сочи статистиката на Общината.

Двадесет бургаски училища са избрали за своето изпращане на баловете днешната дата – 24 май. Изключение правят абитуриентите на Средно училище (СУ) „Константин Петканов“, които насрочиха бала си на 15 май, Професионалната гимназия (ПГ) по транспорт на 25 май и ПГ по компютърно програмиране и иновации – 29 май. Пет училища ще празнуват в Бургас, а всички останалите в курортния комплекс „Слънчев бряг“. 

Децата могат да изкарат по-добре и по-евтино в Гърция или Турция, и то за три – четири дни, вместо да плащат у нас за прескъпи куверти и тоалети за бал, каза за БТА Петър Бянков, собственик на туристическа агенция. По думите му част от абитуриентите в последните години избират именно пътуване в чужбина, а заведенията у нас точно за баловете „подвеждат абитуриентите, като им пробутват нищо за много пари“.

Източник: БТА