Туризмът е основен икономически фактор в Европейския съюз. Броят на посетителите вече почти се е върнал до нивата отпреди пандемията от КОВИД-19, а приходите от туризъм осигуряват значителен дял от БВП и носят сериозни постъпления в държавните бюджети. Но не всичко е наред в туристическия сектор на Европа.

Пренаселени плажове и претъпкани центрове на градове: още един летен туристически сезон в Европа приключва, пише Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА. Докато туристическата индустрия тържествува заради постоянно растящия брой посетители и печалби, недоволството сред жителите на много популярни дестинации се засилва. И с право – кой би искал да живее сред тълпи, шум и мръсотия, като в същото време бива изтласкван от собствения си квартал заради нарастващия брой ваканционни наеми?

Икономическото значение на туризма в ЕС 

Според Световния съвет за пътувания и туризъм (WTTC) туристическият сектор се очаква да допринесе с близо 1,9 трилиона евро към брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС тази година. Това представлява около 10,5 процента от икономиката на блока. През 2024 г. цифрата беше 1,8  трилиона евро. Очакванията са секторът да продължи да расте – до около 2,3 трилиона евро от БВП на ЕС до 2035 година.

Европейската комисия посочва, че туризмът формира 5,1 процента от общата брутна добавена стойност в ЕС – тоест общата стойност на произведените в икономиката стоки и услуги преди отчитане на данъци и субсидии.

Туризмът в Европа се възстанови от спада, причинен от пандемията от КОВИД-19, още през 2023 г. През същата година жителите на ЕС са похарчили 555 милиарда евро за туристически пътувания според статистическата служба на блока Евростат. Около 65 процента от жителите на ЕС са пътували с цел почивка поне веднъж през годината. От тях 43 процента са почивали в собствената си страна, докато 57 процента са предприели пътуване в чужбина. 

Туризмът е и основен работодател – според данни на Евростат през 2022 г. в рамките на бизнес икономиката на ЕС 2,4 милиона предприятия са били част от туристическата индустрия, осигурявайки заетост на 12,3 милиона души. Според други оценки туризмът подкрепя до 23 милиона работни места в целия съюз.

Икономическото въздействие на туризма е особено осезаемо в южните и средиземноморските страни от ЕС, където той може да формира до 18 процента от БВП (Хърватия, 2023 г.) и значителен дял от заетостта.

В Гърция например през последните години над 20 процента от заетостта в бизнес икономиката на страната е била в туризма.

Една година след Олимпийските игри Франция си е поставила за цел да генерира 100 милиарда евро приходи от чуждестранни туристи до 2030 година. За да постигне това, френското правителство планира да въведе серия от мерки за насърчаване на спортния туризъм, бизнес туризма и агротуризма, както и да опрости регулациите.

Кой къде пътува? 

Влиянието на туризма е различно както по участие, така и по приходи: докато в Нидерландия или Франция над 80 процента от населението са предприели туристически дейности през 2023 г., в Румъния този дял е едва 26,8 процента.

Испания е туристическа дестинация „номер едно“ в Европа, което прави туризма един от ключовите стълбове на испанската икономика – той е донесъл 12,3 процента от БВП и 11,6 процента от заетостта през 2023 г. според данни на Националния статистически институт на страната. През 2024 г. пристиганията на чуждестранни лица с цел туризъм са се увеличили с над 10 процента, надхвърляйки 98 милиона посетители, които са похарчили и с 16 процента повече в сравнение с предходната година.

Испания изпреварва всички останали страни с общо 302 милиона нощувки през 2023 г., според данни на Евростат, следвана от Италия (234 милиона), Франция (138 милиона), Гърция (123 милиона) и Австрия (91 милиона).

Германските и френските туристи харчат най-много по време на почивките си, като формират почти половината от всички туристически разходи в ЕС, сочат данни на Евростат. Германците обичат да харчат както у дома, така и в чужбина въпреки икономическото забавяне в страната, съобщава Федералната статистическа служба. Според проучвания Германия е най-популярната ваканционна дестинация за самите германци. През 2024 г. страната отчете нов рекорд по брой нощувки – 496,1 милиона, като тенденцията продължава и през първото тримесечие на 2025 година.

Според оценките в ЕС има над 636 000 места за туристическо настаняване, разполагащи с общо 29,5 милиона легла. Повече от една трета от тези легла са в Италия и Франция, докато над половината от обектите се намират в Хърватия и Италия.

За първото тримесечие на 2025 г. Евростат отчита 452,4 милиона нощувки в туристически обекти в целия ЕС. Докато например Латвия и Малта отбелязват ръст на нощувките от съответно 18,5 процента и 17,2 процента, Ирландия регистрира спад от 23,1 процента, затвърждавайки тенденция, наблюдавана още през предходната година.

Страната отчита низходяща тенденция в нивата на туризъм от септември 2024 г., съобщава Централната статистическа служба (CSO). От организацията Tourism Ireland коментираха спада през февруари, заявявайки, че „факторите, които оказват влияние, включват цената за потребителите, както и достъпа със самолет в условията на несигурна макроикономическа среда“.

Проблеми възникват и когато туристите не могат да стигнат до желаната дестинация. Словения, където туризмът понастоящем формира 5 процента от БВП, започна нов инвестиционен цикъл, включително със средства от ЕС, но експертите смятат, че това не е достатъчно. Особено силно се усеща липсата на инвестиции от големи международни стратегически туристически компании.

Основният проблем е слабата международна свързаност на страната. След фалита на националния авиопревозвач „Адрия Еъруейз“ (Adria Airways) през 2019 г. свързаността на летище Любляна със света значително е намаляла.

Румъния е сред страните, които все още не присъстват на туристическата карта на чуждестранните туристи в степента, в която ѝ се иска: през първото тримесечие на 2025 г. страната се нарежда на предпоследно място по брой нощувки на чуждестранни туристи с дял от 20,1 процента, изпреварвайки единствено Полша.

Данни на специализиран в почивки в Румъния туроператор, публикувани през юли, показват, че макар оборотът да се е увеличил леко през летния сезон, броят на туристите е намалял. Тази на пръв поглед противоречива тенденция отразява трансформацията на пазара: туристите стават по-взискателни, предпочитайки ваканционни пакети, насочени към комфорт, разнообразие от удобства, преживявания и изцяло персонализирани услуги.

Някои страни все още не са успели да наваксат изоставането от пандемията: В България се очаква туризмът да нарасне с между 5 и 7 процента през първата половина на 2025 г., заяви министърът на туризма Мирослав Боршош, но цифрите остават под нивата от преди пандемията. Въпреки това българските туристически експерти очакват ръст, след като страната се присъедини към еврозоната през 2026 година.

Инициативи и финансиране на туризма в ЕС 

Брюксел подкрепя туризма както с политически планове, така и с редица целеви програми за финансиране. Туристическата политика на ЕС се ръководи от доклада „Пътна карта за прехода на туризма“ (2022 г.). Докладът определя 27 области от мерки за зеления и дигитален преход и за подобряване устойчивостта на туризма в ЕС – от премахването на регулаторни бариери до задоволяването на нарастващото търсене на устойчив туризъм.

Германската туристическа асоциация предупреди още през 2023 г., че за да продължи да расте, индустрията трябва да стане „по-зелена, по-дигитална и по-устойчива на кризи“.

Европейската програма за туризъм до 2030 г., приета през декември 2022 г. и базирана на този доклад, поставя акцент върху устойчивостта, дигитализацията, устойчивостта на кризи и развитието на уменията.

През юни Европейската комисия започна публични консултации по предстоящата си стратегия за устойчив туризъм. „Това означава по-малко пренаселеност, повече екологични възможности, по-добри цифрови услуги и по-гладко преминаване през граници. Стратегията ще подпомогне също държавите членки в подобряването на координацията, достъпа до мерки за подкрепа и укрепването на устойчивостта на сектора пред лицето на нови предизвикателства като последиците от климатичните промени и геополитическото напрежение“, се казва в изявление на Комисията.

ЕС финансира туризма по редица начини – както пряко, така и косвено, както и чрез специфични за отделните държави програми. Ето няколко примера:

• Erasmus+: Проекти, които подкрепят образованието на млади хора в сферата на туризма.
• Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР): Финансира устойчива туристическа инфраструктура, особено в по-слабо развитите региони.
• Кохезионен фонд: Косвено подпомага туризма чрез финансиране на транспортна и екологична инфраструктура.
• Европейски социален фонд плюс (ЕСФ+): Финансира обучение и повишаване на квалификацията на работещите в туризма.
• Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР): Подкрепя проекти за селски туризъм.
• Interreg: Финансира трансгранични и междурегионални туристически проекти

Да стигнеш дотам (и да се върнеш обратно)

Шенген бе един от най-големите фактори за промяната в туризма в ЕС: облекчаването на пътуванията чрез правилата на Шенген направи живота на европейските туристи значително по-лесен и даде силен тласък на туризма в съюза. Шенгенското пространство обхваща 29 държави (25 от ЕС и 4 извън него), като осигурява свободно движение без паспорти за над 450 милиона души.

През последните месеци градове като Барселона и Палма де Майорка обаче станаха сцени на протести от страна на техни жители, които твърдят, че напливът на туристи повишава цените на жилищата и услугите и все повече поставя под натиск местните общности.

В отговор властите в региони като Каталуния, Андалусия, Балеарските и Канарските острови започнаха да въвеждат мерки за смекчаване на негативните ефекти. Сред тях са прилагането на туристически такси, по-строги регулации за краткосрочните ваканционни наеми и ограничения върху пристигането на круизни кораби.

В Нидерландия историческите вятърни мелници и дървените къщи с фронтони в района на Зансе Сханс са задължителна атракция за всеки посетител. Но селото край Амстердам вече е „национален символ на прекомерния туризъм“ според местните власти, които искат да въведат силно оспорвана входна такса от догодина.

Популярни райони като атинския квартал Плака са пренаситени с туристи, заяви кметът Харис Дукас. Ресторанти завземат обществени пространства, забраните за хотели се заобикалят, а сгради се изпълват с апартаменти за краткосрочно отдаване под наем, коментира адвокатът Димитрис Мелисас. Консервативното правителство забрани нови регистрации на апартаменти в платформи за краткосрочни наеми поне за година в центъра на Атина, където през 2024 г. е имало над 12 000 жилища за сезонно наемане, подхранващи ръста на наемите.

Гърция от юли въведе такса и за круизните кораби, посещаващи островите, в опит да ограничи броя на туристите.

Как да се намери баланс?

Различните региони прилагат различни подходи, за да се борят с прекомерния туризъм, без да убият „кокошката, снасяща златни яйца“, например:

• Инвестиции в инфраструктура: Реинвестиране на приходите от туристически такси в обществени услуги и устойчивост, както прави Исландия, насочвайки средствата директно към опазването на околната среда.
• Стратегическо планиране: Партньорство на хърватския град Дубровник с асоциацията на круизните компании за планиране на разписанията за акостиране.
• Участие на местните жители: Включване на общността в планирането на туризма, както се практикува във Фландрия чрез проекта Travel to Tomorrow.
• Диверсификация: Популяризиране на туризъм извън сезона и алтернативни туристически продукти, като австрийските ски курорти, които насърчават летни походи.
• Регулаторни инструменти: Туристически такси, лимити на посетителите, като таксата за достъп във Венеция.

Въпреки това не всички от тези мерки са еднакво ефективни. В доклад, публикуван през юли, Световният съвет за пътувания и туризъм (WTTC) твърди, че туристическите такси всъщност не намаляват броя на посетителите, а събраните средства рядко се реинвестират в управлението на туризма.

Браншовата организация също така предупреждава, че ограничаването на туризма в европейските градове може да доведе до значителни загуби на приходи и работни места.

Източник: БТА

Над 100 милиона лева са инвестирани в мините на „Горубсо – Мадан“ след 2012 г., заяви пред БТА изпълнителният директор на минното дружество инж. Сергей Атанасов. Мадан отбелязва днес Деня на миньора, който традиционно е и празник на града, тъй като рудодобивът остава основен отрасъл за региона. Инвестициите доведоха до тотална смяна на минния модел в рудниците на Мадан, внедрявайки машини и технологии, които са последна дума на техниката, каза инж. Атанасов. „Горубсо-Мадан“ ще празнува догодина 100 години индустриален рудодобив в Родопите.

Промененият минен модел залага на механизация и автоматизация на голяма част от производствените процеси под земята. Това, което сега се прави в световната минна практика, е тук, в мините в Мадан, допълни директорът. Според него „Горубсо – Мадан“ е водещият работодател и ключово предприятие за икономиката на региона. Мадан се обновява не само вследствие на това, че държавата и общината успяват да насочат ресурси към инфраструктурни проекти, а и заради присъствието на стабилен работодател, посочват от минното дружество.

По повод миньорския празник в рудничния участък „Петровица“ днес бе Ден на отворени врати. Стотици хора се спуснаха в минните подземия, за да видят работните места на миньорите в града. Този ден за свободен достъп до мината се превърна в традиция през последните години. Нашата работа е под земята и никой не я вижда, а в Деня на отворени врати можем да покажем на обществото това, което правим, коментира инж. Сергей Атанасов. Сред посетителите в рудника днес бяха и бивши миньори от Мадан, спуснали се под земята, за да видят новите условия на работа. Рудникът е напълно обновен, заяви Румен Каров, бивш миньор и синдикалист.

Рудодобивът е отрасъл, който е силно ангажиран с развитието на регионите, заяви инж. Атанасов. Според него няма друго предприятие в областта, което в момента планира работата си за 2040 г. Екипът на „Горубсо – Мадан“ мисли дългосрочно и знае какво ще прави през 2040 г., допълни директорът. По думите му през тази година минното дружество отчита изключително голям производствен резултат, който е най-високото постижение като добив на концентрати за последните 33 години.

Вложените инвестиции и смяната на минния модел са факт, след като през 2012 г. холдинг КЦМ придоби „Горубсо- Мадан“ като основен акционер. Инвестирайки в модернизация на минните технологии, новият собственик доказва, че оловно-цинковите мини в Родопите, наследени от разпадналия се рудодобивен гигант ГОРУБСО, могат да бъдат печеливши.

През 2026 г. Мадан ще чества 100 г. от индустриален рудодобив. Минното предприятие ще отбележи юбилея, след като оцеля в сложни икономически периоди. През 90-те години на миналия век рудниците бяха държавни и впоследствие обявени за ликвидация като губещо производство. При последвалата приватизация на минното предприятие в Мадан дружеството агонизира заради липса на инвестиции и планове за неговото развитие. Сегашният собственик пое „Горубсо – Мадан“ след миньорска стачка, противопоставила се на недалновидното управление от страна на приватизатора.

Община Мадан започва изпълнение на 27 важни проекта, съобщи кметът на миньорския град Фахри Молайсенов. Изграждането на индустриална зона, ВиК мрежа в няколко населени места, асфалтирането на улици и пътища, санирането на жилищни блокове и облагородяването на площада пред „Горубсо- Мадан“ са част от предвидените дейности по тези проекти.

Източник: БТА

/ЕС/

Източник: БТА