Цената на пшеницата в Европа, включително фючърсите на борсата „Юронекст“ (Euronext) в Париж, регистрират спад през седмицата, анализират експертите на Софийската стокова борса (ССБ).

Те обясняват, че това се дължи на силната конкуренция за износ от страна на Русия и Украйна, както и на очакванията за по-голямо от прогнозираното производство на пшеница в световен мащаб. През седмицата фючърсите на борсата „Юронекст“ се търгуваха на нива около 175 евро за тон.

В САЩ и Русия цената на пшеницата също се понижава, повлияна от глобалната динамика и от силното предлагане, отчитат експертите на ССБ.

Цената на царевицата в САЩ и Европа също отбеляза известен спад. На борсата „Юронекст“ тя беше около 187 евро за тон.

През изминалата седмица цената на нерафинираното слънчогледово олио с доставка в Ротердам регистрира лек спад, като се движеше около 1356 долара за тон.

Търговията на Софийската стокова борса със зърнени стоки остава спокойна през изминалата седмица, отчитат още експертите на борсата. Продължава търсенето на фуражна пшеница, насипно, като котировките са на 340 лева за тон. Фуражната пшеница се предлага за около 450 лева за тон. Появиха се продавачи на фуражен ечемик с котировки продава от 400 лева за тон. Предлагането на голямо количество хлебна пшеница от стари реколти е също нагоре – 450 лева за тон, а купувачите отговарят с начална цена от 270 лева за тон.

Цените на основните хранителни стоки на ССБ са стабилни при непроменено ниво на началните цени. Има множество оферти за продажба на семена и ядки на цени от 2500 до 6800 лева за тон. 

При индустриалните стоки на ССБ имаше сделки за природен газ на 1424,32 лв./хил. л и за газьол за промишлени и комунални цели на 1838,02 лв./хил. л. 

Източник: БТА

Страните от Европейския съюз обсъждат предложения за затваряне на оставащите маршрути, по които руски газ може да достига до Европа въпреки решението на блока за постепенно прекратяване на вноса, съобщи Ройтерс, позовавайки се на проектодокумент от 4 септември, с който разполага. 

Европейската комисия предложи през юни законодателство за прекратяване на вноса на руски петрол и газ в ЕС до 1 януари 2028 г. като част от усилията за прекъсване на дългогодишните си енергийни отношения с Русия след инвазията в Украйна през 2022 г.

Новият проект предвижда да се затрудни практиката за „преетикетиране“ на руски газ като транзитен. В него се казва, че митническите органи трябва да отказват внос на предполагаеми транзитни обеми, освен ако не е представено недвусмислено доказателство, че газът е произведен извън Русия.

По-специално внасяният газ през газопровода „Турски поток“- който свързва Русия с Турция, а след това се транспортира към страна членка на ЕС, България – трябва да се счита за руски, а не просто за газ, който е преминал транзитно през Русия, посочва проектът.

„Руската федерация е основен износител на газ и не е играла забележима роля като транзитна държава в миналото“, се посочва в документа.

Предложението отразява опасенията, че компаниите могат да преетикетират вноса на руски газ, за да избегнат забраната на ЕС. Доказването на произхода на газа, който често се смесва по време на транзит, е печално известно като изключително трудно.

Говорител на Дания, която председателства  ЕС на ротационен принцип и е изготвила документа, отказва да коментира темата. 

Очаква се страните от ЕС да се стремят към одобрение на предложенията през следващия месец. Забраната за внос на руски газ трябва да бъде приета с квалифицирано мнозинство, което означава, че отделни държави като Унгария и Словакия, които се противопоставят, не могат да я блокират.

Според предвидените срокове ЕС ще прекрати вноса на руски газ по нови договори от януари 2026 г., по съществуващи краткосрочни договори – от 17 юни 2026 г., а по дългосрочните – от януари 2028 г.

Източник: БТА

Страните от Европейския съюз обсъждат предложения за затваряне на оставащите маршрути, по които руски газ може да достига до Европа въпреки решението на блока за постепенно прекратяване на вноса, съобщи Ройтерс, позовавайки се на проектодокумент от 4 септември, с който разполага. 

Европейската комисия предложи през юни законодателство за прекратяване на вноса на руски петрол и газ в ЕС до 1 януари 2028 г. като част от усилията за прекъсване на дългогодишните си енергийни отношения с Русия след инвазията в Украйна през 2022 г.

Новият проект предвижда да се затрудни практиката за „преетикетиране“ на руски газ като транзитен. В него се казва, че митническите органи трябва да отказват внос на предполагаеми транзитни обеми, освен ако не е представено недвусмислено доказателство, че газът е произведен извън Русия.

По-специално внасяният газ през газопровода „Турски поток“- който свързва Русия с Турция, а след това се транспортира към страна членка на ЕС, България – трябва да се счита за руски, а не просто за газ, който е преминал транзитно през Русия, посочва проектът.

„Руската федерация е основен износител на газ и не е играла забележима роля като транзитна държава в миналото“, се посочва в документа.

Предложението отразява опасенията, че компаниите могат да преетикетират вноса на руски газ, за да избегнат забраната на ЕС. Доказването на произхода на газа, който често се смесва по време на транзит, е печално известно като изключително трудно.

Говорител на Дания, която председателства  ЕС на ротационен принцип и е изготвила документа, отказва да коментира темата. 

Очаква се страните от ЕС да се стремят към одобрение на предложенията през следващия месец. Забраната за внос на руски газ трябва да бъде приета с квалифицирано мнозинство, което означава, че отделни държави като Унгария и Словакия, които се противопоставят, не могат да я блокират.

Според предвидените срокове ЕС ще прекрати вноса на руски газ по нови договори от януари 2026 г., по съществуващи краткосрочни договори – от 17 юни 2026 г., а по дългосрочните – от януари 2028 г.

Източник: БТА