Отнела живота на десетки хиляди и прокудила от домовете им милиони, жестоката гражданска война в Судан се очертава като най-тежката хуманитарна криза в света две години след началото си – но въпреки това тя до голяма степен остава пренебрегната от международната общност.

Столица в развалини и страна без ясен изход от кръвопролитията и насилието: две години след началото на гражданската война в Судан точният брой на жертвите на конфликта остава неясен.

Според оценки на ООН са загинали повече от 20 000 души. Според Международния комитет за спасение по някои оценки действителният брой на жертвите може да достига до 150 000.

Откакто суданската армия си върна столицата Хартум през март, в социалните мрежи се появиха потресаващи снимки на изнемощели жертви на мъчения и едва ли не превърнали се в ходещи скелети затворници, държани от вражеските Сили за бърза подкрепа (СБП).

Някои от тях са толкова отслабнали, че издъхват малко след освобождаването си.

Сега кадри на масови гробове и жертви на насилие, забравени в празни апартаменти, контрастират рязко с първите признаци на нов живот в Хартум.

Центърът на столицата прилича на призрачно място, пълно с опожарени сгради и надупчени от куршуми автомобили.

В други части на града първите жители се връщат обратно.

„Повечето от тях искат да видят дали къщите им все още са там и дали вещите им не са разграбени“, отбеляза репортер на ДПА.

В някои квартали продавачите на чай отново са в очакване на клиенти на кръстовищата, а децата играят футбол по улиците. Но храната, не само в Хартум, е около три пъти по-скъпа от периода преди гражданската война.

Судан: „Най-голямата хуманитарна криза в света“

Две години по-късно хуманитарната ситуация в Судан е мрачна. Почти 13 милиона души са разселени, а 25 милиона души са застрашени от остро недохранване, предупреждава Шон Хюз – регионален координатор за кризата в Судан към Световната програма на ООН по прехраната.

„Това е най-голямата хуманитарна криза в света по брой на разселените хора“, каза той. „Близо пет милиона деца и майки не си дояждат.“

„Мащабът на това, което се случва в Судан, заплашва да засенчи много от трагедиите, които сме виждали през последните десетилетия.“

Забравена криза, планове за подкрепа без финансиране

Конфликтът в Судан избухна на 15 април 2023 г. между армията и паравоенната групировка „Сили за бърза подкрепа“ (СБП).

Започна като борба за власт между Силите за бърза подкрепа на бившия судански вицепрезидент Мохамед Хамдан Дагало и въоръжените сили, командвани от фактическия президент на Судан Абдел Фатах ал Бурхан.

Двамата генерали завзеха властта заедно през 2021 г., а сега се борят помежду си.

Многобройните дипломатически усилия за сключване на примирие и започване на мирни преговори не постигнаха успех.

Правозащитните организации обвиняват и двете страни в извършване на военни престъпления – включително безразборни бомбардировки от страна на правителствените сили и масови жестокости от страна на милициите СБП на Дагало, като сексуално насилие, екзекуции по бързата процедура без съд и присъда и етническо прочистване.

Много хуманитарни организации са неудовлетворени, че кризата в Судан получава много по-малко световно внимание в сравнение с войните в Близкия изток и Украйна. Това се отразява не само на медийното отразяване, но и на финансирането.

Досега са пристигнали едва 10% от средствата по Международния план за подпомагане на Судан, според който са необходими 1,8 млрд. долара (1,6 млрд. евро). По тази причина очакванията към свиканата днес в Лондон дарителска конференция са високи.

Повече от 30 милиона души от 50-милионното население са зависими от помощта.

Върви ли Судан към разделяне?

Армията си върна столицата Хартум и това се разглежда като символична победа. Въпреки това Силите за бърза подкрепа продължават да контролират обширни части от Западен Судан.

В провинция Северен Дарфур – последния голям бастион на правителството, главният град на региона Ел Фашер е под обсада от близо година.

СБП обявиха намерението си да сформират паралелно правителство заедно с други политически и военизирани групировки в окупираните от нея райони, което означава, че страната е изправена пред по-нататъшно разделение.

След десетилетия на гражданска война Южен Судан официално стана независим от Судан през 2011 г. със създаването си.

Прокси война с последици извън Судан

В най-новия си анализ на конфликта мозъчния тръст „Международна кризисна група“ (International Crisis Group) смята, че има вероятност от ескалация, особено по отношение на ролята на други държави. Вместо да разшири успеха си от поемането на контрол над столицата „в посока на постигане на мир, армията, изглежда, иска пълна победа, а СБП искат да разпространят бойните действия в нови райони“, пише в доклада.

„И двете страни все още получават достатъчно външна подкрепа, за да продължат сраженията.“

Според Международната кризисна група суданската армия получава политическа подкрепа и доставки на оръжие от арабски държави, особено от Египет, а Силите за бърза подкрепа са подкрепяни предимно от Обединените арабски емирства.

Участието в планираното паралелно правителство на бунтовническата групировка „Народна армия за освобождение на Судан – Север“, която има традиционни връзки с Южен Судан, също увеличава риска от разрастване на конфликта.

Опасения от дестабилизация на региона

Вече се появиха признаци за дестабилизация на региона. Чад и Южен Судан – две от най-бедните и размирни държави в света, се оказаха в ролята на основни дестинации за прием на судански бежанци.

„Конфликтът в Судан заплашва да дестабилизира и без това размирния регион с домино ефект върху сигурността, икономиката и социалното напрежение“, сочи доклад на Международния комитет на Червения кръст по повод втората годишнина от започването на конфликта.

„Уязвимите общности, живеещи в райони с ограничени ресурси, не могат да се справят сами с тази мащабна криза.“

Пътищата за доставка на оръжия за Силите за бърза подкрепа в Дарфур минават през Чад, докато Южен Судан страда икономически от нарушения добив на петрол. Тръбопроводът, по който се транспортира суров нефт през двете държави, беше извън употреба с месеци.

Междувременно вътрешното напрежение в Южен Судан също нараства, тъй като политическото съперничество между президента Салва Киир и вицепрезидента Риек Мачар се задълбочава.

Анализатори предупреждават, че рискът от нова гражданската война нараства.

(Превод от английски: Петя Димитрова)

Източник: БТА

/ВС/

Източник: БТА

Сътрудничеството между страните от Централна Европа може да бъде от основно значение „за промяната на Европейския съюз“, заяви унгарският министър на европейските въпроси Янош Бока, цитиран от националната новинарска агенция МТИ.

Бока призова за сътрудничество между „Европейските страни и граждани, които вярват в националната държава“.

„Присъединихме се към ЕС, за да гарантираме съществуването на националните държави и през 21 век, в ерата на глобалните суперсили“, заяви министърът. „ЕС не служи за целта, която ни мотивира да се присъединим“, заяви той, допълвайки, че на блока му липсват вътрешен контрол и гаранции за поддържане на правомощията на националните държави.

„Принципа на субсидиарността не се взема предвид сериозно от институциите на ЕС или от съда му“, допълни Бока.

Министърът заяви, че настоящите промени в САЩ са перспективни, отбелязвайки жизненото значение на трансатлантическите връзки за бъдещето на Централна Европа. Силните връзки между САЩ и Централна Европа „може да обърнат бъдещето на европейската интеграция в позитивна насока“, заяви той.

Що се отнася до европейската интеграция, заяви той, страните от ядрото на обединението и тези от периферията са в конфликт.

„Който се присъединява към ЕС, трябва да приеме, че французите и германците решават всичко“, заяви Бока.

Той допълни, че все пак причината Унгария да се присъедини към ЕС е да внесе собствените си ценности и политическо-обществени модели в обединението.

„Нациите са ценни единици. Вярваме, че суверенните национални държави са независими“, допълни министърът.

Според Бока Вишеградската четворка е наистина успешна инициатива и успешна група за лобиране и е „силна, единна централноевропейска платформа“ в сфери като кохезията, конкурентоспособността, енергетиката, миграцията и земеделието, въпреки някои различия между участващите в нея страни.

Бока заяви, че в рамките на ЕС „можем да сме единни в многообразието и да съществуваме заедно по мирен начин“.

„Бъдещето на Централна Европа не е изписано. Нашите най-светли дни тепърва предстоят“, заключи той.  

(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и МТИ)

Източник: БТА