Наративите, които представят ЕС в негативна светлина, ще се засилят с приближаването на Черна гора към ЕС, а тези, които са против членството, ще направят всичко, за да спрат процеса, се казва в прессъобщение на Атлатническия алианс, цитирано от черногорската агенция МИНА.

Това е заключението на панелната дискусия „Конкурентни наративи: идентичност, влияние и евроатлантическото пътуване на Западните Балкани“, проведена по време на форума 2BS в Будва.

Германският посланик в Черна гора Петер Фелтен заяви, че някои наративи имат потенциал да повлияят на общественото мнение в региона, докато други имат ограничен ефект.

Фелтен подчерта, че наративът, че ЕС е в криза, е особено разпространен, което, както той заяви, е опит за отслабване на ЕС както отвътре, така и отвън.

Той добави, че подобни послания не са изненада и в Черна гора, но че имиджът на ЕС в страната и региона остава предимно положителен.

Фелтен обаче предупреди за наратива, че ЕС не иска да приеме Западните Балкани. „Тези послания трябва да се приемат сериозно, защото те наистина могат да повлияят на общественото мнение в региона“, каза той.

Емануеле Джауфре, заместник-генерален директор и директор за Западна Европа в Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), посочи, че наративите, поставящи под въпрос европейския път на страните от Западните Балкани, са предназначени да всеят съмнение и да отслабят подкрепата за процеса на присъединяване към ЕС.

Говорейки за външен натиск, Джауфре заяви, че Русия иска да попречи на гражданите на Балканите да се присъединят към ЕС, защото регионът, както отбеляза той, принадлежи към европейското пространство.

Джауфре предупреди, че с приближаването на региона към членство може да се очаква засилване на кампаниите, насочени към забавяне или спиране на процеса.

Андрина Марчела, италианският посланик в Черна гора, заяви, че дипломацията може да направи много, за да разчупи тези наративи.

Въпреки това ЕС става все по-добър в справянето с тези наративи, отбелязва Марчела, подчертавайки, че като италианка винаги се е чувствала добре дошла в Черна гора.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с черногорската агенция МИНА)

Източник: БТА

След срещата на върха на процеса Бърдо-Бриони президентът на Косово Вьоса Османи заяви, че нейният сръбски колега Александър Вучич се е обърнал към срещата, в която участваха президенти от целия регион, с обиди и арогантност, опитвайки се да провали събитието. Тя обаче добави, че в крайна сметка участниците са успели единодушно да приемат съвместна декларация, предаде за БТА агенция КосоваПрес.

Османи каза, че за всяка пропаганда, която Вучич се е опитал да представи на участниците, тя е имала силни контрааргументи, подкрепени от международното право.

Османи отбеляза, че сръбският президент се е оплакал и от отбранителния съюз, подписан по-рано тази година между Косово, Албания и Хърватия. Въпреки това, отново беше потвърдено, че това сътрудничество е насочено единствено към отбраната на трите страни.

Освен това Османи подчерта, че Косово подкрепя регионалното сътрудничество, но същевременно се стреми да защити своите национални интереси, суверенитет и териториална цялост.

„Вучич от Сърбия се обърна към срещата на върха с обиди и арогантност, опитвайки се да провали срещата. В крайна сметка успяхме да приемем единодушно съвместната декларация. Естествено, за всяка пропаганда, която Вучич се опита да представи на участниците, ние, като Република Косово, имахме своите силни аргументи – аргументи на страната на справедливостта и подкрепени от международното право“, каза Османи.

„Като Косово, ние сме за регионално сътрудничество, но същевременно ще защитаваме националните си интереси, суверенитета и териториалната си цялост. Въпреки че Вучич се оплака относно споразумението ни за съвместна отбрана между Косово, Албания и Хърватия, той получи нашето колективно потвърждение, че това представлява сътрудничество, насочено единствено към нашата отбрана“, отбеляза президентът на Косово.

„Моят отговор беше, че през цялата ни история като нация никога не сме нападали или окупирали никого; винаги сме се защитавали и ще продължим да го правим. Нашите съюзи са отбранителни, предназначени да ни предпазват от заплахи, отправени от други. В нашия случай тази заплаха идва от Сърбия“, подчерта Османи.

От друга страна, тя отправи критики към Европейския съюз относно продължаващото налагане на наказателни мерки и неспособността на ЕС да обработи кандидатурата на Косово за членство.

Османи каза, че страните членки на ЕС не основават процеса на разширяване на заслуги, а по-скоро на политическия дневен ред.

„Косово остава под санкциите на Европейския съюз, за ​​които никоя от страните членки не желае да даде обяснение защо те все още са в сила, въпреки че всички условия, определени в Братиславското споразумение, са изпълнени“, каза президентът на Косово.

„В същото време, въпреки че нашата кандидатура за членство в ЕС беше подадена още през 2022 г., поради противопоставянето на някои страни членки, Европейската комисия все още не е получила мандат да разгледа кандидатурата на Косово“, допълни Османи.

„Това ни води до заключението, че процесът не се основава на заслуги, а се ръководи от политически развития и индивидуални съображения на страните членки при вземането на решение дали да подкрепят дадена държава, или не“.

„Ако (процедурата) се основаваше на заслуги, Косово като реформатор номер едно не само в региона, но и, според Института „Галъп“, номер едно в Европа и номер три в света по върховенство на закона, щеше да е напреднало много повече и сега щеше да е близо до членство. За съжаление, политическите развития в някои страни членки блокират този напредък“, каза тя.

Освен президентът Вьоса Османи в срещата на върха на процеса Бърно-Бриони участваха албанският президент Байрам Бегай, словенският президент Наташа Пирц Мусар, хърватският президент Зоран Миланович, президентът на Черна гора Яков Милатович, президентът на Република Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова и президентът на Сърбия Александър Вучич.

Процесът Бърдо-Бриони е ежегодно събитие на страните от Западните Балкани, чието начало беше дадено от Словения и Хърватия през 2010 г..

Участващите в процеса страни са Словения и Хърватия, членове на ЕС, както и страните кандидатки и потенциални кандидатки за ЕС от Западните Балкани: Албания, Косово, Черна гора, Сърбия, Република Северна Македония и Босна и Херцеговина.

(Това е новина от деня в Косово, избрана от агенция КосоваПрес за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Косово да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)

Източник: БТА

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган каза днес, че Турция е водеща в инвестициите в зелена енергия, като делът на възобновяемата енергия в общия енергиен капацитет се е увеличил до над 60% тази година, предаде Анадолската агенция (АА) за БТА съгласно споразумението за обмен на информация между двете агенции.

В реч на 11-ия форум и изложение за енергийна ефективност в Истанбул Ердоган подчерта, че енергийните нужди на света се увеличават година след година, успоредно с увеличаването на население и развитието на икономиката.

„Друг момент, който си струва да се отбележи, е, че увеличаващото се търсене на енергия е знак не само за растеж и увеличение на населението, но и за повишен просперитет. Успоредно с това повишаване на просперитета, използването на енергия, особено на електричество, се увеличава“, каза той.

Ердоган отбеляза, че от 2002 г. насам турското правителство осъществява цялостни проекти за повишаване на енергийната ефективност и благодарение на тези проекти енергийната интензивност се е подобрила с 32%. 

„Намалихме количеството енергия, консумирана на продукт и услуга, с една трета. Докато светът подобрява енергийната си интензивност средно с 1% годишно, Турция е постигнала подобрение от 4,5%. Станахме една от страните, които най-бързо увеличиха енергийната си ефективност“, каза той.

„Само през първите осем месеца на тази година платихме 26 милиарда долара за внос на енергия. Работим усърдно, за да намалим тази сметка“, каза Ердоган. „Дневната ни консумация на петрол е около 1 милион барела. 160 000 барела от него си набавяме от собствени ресурси.“

Ердоган отбеляза, че макар Турция да е постигнала значителен напредък в търсене на газ в Черно море и петрол в Габар, картината пред страната е, че все още има да извърви „известен път“.

„В момента сме на пето място в света с четири активни сондажни и два сеизмични изследователски кораба. С влизането на новите ни кораби в действие ще се издигнем до четвърто място“, заяви Ердоган.

Фронт на ядрената енергия

Ердоган каза, че турското правителство работи, за да изведе страната на следващото ниво в ядрената енергетика.

Турският президент посочи, че в 31 страни по света има 416 активни реактора. Той каза: „Тези реактори произвеждат приблизително 9% от световната електроенергия. В 15 страни, включително Турция, се строят 63 реактора. Ако Бог е дал, съвсем скоро ще осигурим първото електричество от атомната електроцентрала „Аккую“. Имаме и други проекти за атомни електроцентрали освен „Аккую“ и разговорите по тях продължават.“

Ердоган каза, че е обсъдил този въпрос с колегите си както по време на пътуването си до Китай, така и по време на неотдавнашното си посещение в САЩ, добавяйки: „Меморандумът за разбирателство за стратегическо сътрудничество в областта на гражданската ядрена енергия, който подписахме със САЩ, е споразумение, основано на сътрудничество в областта на атомната енергия за мирни цели. Това споразумение предвижда разработването на технологии от следващо поколение като например усъвършенствани реакторни технологии и малки модулни реактори.“

Енергетика и турска икономика

Ердоган засегна и темата за цялостната икономика на Турция, като заяви, че се очаква до 2028 г. икономиката на страната да достигне 1,9 трилиона долара, а националният доход на глава от населението – 21 000 долара 

„Целта ни е да увеличим износа си до 300 милиарда долара, а приходите от туризъм до над 70 милиарда долара. Очакваме населението ни да надхвърли 88 милиона до 2030 г. и да достигне 94 милиона до 2050 г. Всички знаем какво означава това за търсенето и потреблението на енергия.“

„Потреблението ни на природен газ, което беше 17,4 милиарда кубически метра през 2002 г., се увеличи до 53,2 милиарда кубически метра през 2024 г. Нашата прогноза за 2025 г. е 59,5 милиарда кубически метра“, каза Ердоган.

(Това е новина от деня в Турция, избрана от Анадолската агенция (АА) за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Турция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)

Източник: БТА