Лин Цзи, заместник-министър на търговията на Китай и ръководител на правителствената и бизнес делегация, посетила България тази седмица, определи посещението в България като ползотворно. В интервю за БТА той обяви, че търговското и икономическо сътрудничество между Китай и България има стабилна основа и широки перспективи. Лин Цзи разговаря с репортер на Агенцията веднага след края на състоялата се днес осемнадесета сесия на Българо-китайската междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество в София. 

Представителят на китайското правителство вярва, че след провелата се сесия съществуват отлични перспективи за търговско сътрудничество между двете страни. По думите му участниците в срещата са разговаряли открито и са обменили мнения по широк кръг от въпроси, включващи търговията със селскостопанска продукция, сътрудничество в областта на инвестициите, развитието на инфраструктурата, енергийно партньорство, с акцент възобновяемата енергия, туризма и климатичните промени. 

Потенциал за икономическо сътрудничество, според Лин Цзи, има в областта на търговията, с акцент насърчаване на българския износ за китайския пазар, инвестициите, енергетиката, развитието на инфраструктурата, транспортната свързаност и туризма.

Следва пълният текст на интервюто: 

Г-н заместник-министър, какви са възможностите за засилване на икономическите отношения между България и Китай?

– Търговското и икономическо сътрудничество между Китай и България има стабилна основа и широки перспективи. На току-що приключилата 18-а сесия на  Междуправителствената смесена комисия за икономическо сътрудничество двете страни обмениха мнения по широк кръг от въпроси – търговия със селскостопански продукти, инвестиционно сътрудничество, инфраструктурно развитие, енергийно партньорство и особено в областта на възобновяемата енергия, туризма и климатичните промени. След сесията вярвам, че съществуват отлични перспективи за търговско сътрудничество между Китай и България.

Бих искал да изкажа специална благодарност към Министерството на икономиката и индустрията и Българската търговско-промишлена палата за организирането на бизнес форума между България и Китай за компании от двете страни. Китайският и българският бизнес откриха на форума нови области за сътрудничество, включително изкуствен интелект, облачни технологии и цифрова икономика. Обсъдих тези възможности с министър Дилов по време на сесията. 

В кои сектори има потенциал за икономическо сътрудничество? 

– На първо място можем да развием двустранната търговия. От установяването на стратегическото партньорство между Китай и България, средногодишният ръст на двустранната търговия е от 8,5 процента. Двустранната търговия достигна през миналата година 4,1 млрд. щатски долара, а за първите седем месеца на тази година тя възлиза на 2,54 млрд. долара. 

Макар да има известен търговски дисбаланс между Китай и България, Китай е готов да внася повече висококачествени български продукти. Затова предложих по време на сесията подписването на Меморандум за разбирателство в областта на електронната търговия. Това ще ускори навлизането на български стоки на китайския пазар. Можем да помогнем на български фирми да създадат “национален павилион“ на водещи китайски електронни платформи, което ще осигури по-бърз достъп за българските продукти в Китай.

На второ място ще изтъкна сътрудничеството в областта на инвестициите. Двете страни постигнаха съгласие относно Меморандум за разбирателство за създаване на работна група за инвестиционно сътрудничество и който меморандум предстои да бъде подписан. Китай е готов да засили инвестициите си в България в сектори като възобновяема енергия – слънчева и вятърна, както и в областта на електрическите превозни средства – включително сглобяване и производство в България.

Подкрепяме и участието на китайски компании в развитието на инфраструктурата в България, включително и при изграждането на магистрални пътища. 

От българска страна ни представиха по време на сесията и индустриалните зони. С подкрепата на посолството на Китай в България, някои китайски компании вече посетиха такива индустриални зони и вярвам, че те ще проявят интерес.

Двете правителства постигнаха и съгласие за подписване на Споразумение за международен превоз на товари като и двете държави предстои да подпишат Меморандум. Интересуваме се и от задълбочаване на сътрудничеството по  Транскаспийския международен транспортен коридор, тъй като България е първата страна по маршрута, свързващ Азия и Европа.

На срещата обсъдихме и туризма. В момента българските туристи в Китай са повече от китайските туристи в България. Предложих на съответните български институции да промотират туристическите си ресурси и дестинации на китайския пазар.

С какво ще допринесе Междуправителствената смесена комисия и организирания в понеделник бизнес форум за развитието на двустранните икономически връзки? 

– Вчерашният бизнес форум и днешната сесия на Междуправителствената смесена комисия се проведоха след дълга пауза от няколко години. След форума отделни китайски компании ми споделиха, че проявяват сериозен интерес към сътрудничество с български партньори и обратно – това е двупосочен процес.  

Разговорите по време на сесията бяха откровени, отчетохме текущото състояние на сътрудничеството и поставихме конкретни въпроси. Убеден съм, че форумът и комисията ще укрепят допълнително нашето бизнес сътрудничество. Вярвам, че тези две платформи са отлични канали за бизнеса и за правителствата да се опознаят, да изчистят недоразуменията, да преодолеят различията и постигнат съгласие. 

Акцент във вчерашните срещи беше срещата с президента Румен Радев с китайската делегация и с представители на китайския бизнес. Президентът сподели полезна информация и идеи с китайските компании за правене на бизнес в България, което укрепи допълнително доверието на китайския бизнес за инвестиции на българския пазар. 

Китайската делегация както правителствената, така и бизнес, определя посещението в България за ползотворно. Разбира се, има още много работа пред нас преди следващата среща на Междуправителствената смесена комисия в Пекин.

Какви компании бяха представени в бизнес делегацията и участваха на вчерашния бизнес форум? 

– В делегацията участваха компании от различни сектори – водещи фирми в изграждането на инфраструктура с редица значими проекти в Европа; водещи в света производители на батерии за електромобили, няколко производителя на електрически автомобили, китайски финансови институции и такива от областта на информационните технологии (ИТ) и телекомуникациите. 

Как оценявате сътрудничеството си с Министерството на икономиката и индустрията на България при организирането на сесията и бизнес форума? 

– Смятам, че Министерството на икономиката и индустрията е изключително ефективна и прагматична институция. Решението за провеждане на бизнес форума беше взето само преди месец и за този кратък период Министерството успя да организира участието на толкова много китайски и български компании. Заслужават висока оценка.

Видях и засиленото присъствие на различни държавни институции на днешната сесия на Комисията. Това показва способността на Министерството да координира. Говори е и за авторитета на институцията сред тези правителствени агенции. 

Оценявам открития и практичен подход на министър Дилов, както и професионализма на служителите в институцията.

Министерството на търговията на Китай ще работи в тясно сътрудничество с българското Министерство на икономиката и индустрията за прилагане на постигнатите договорености и за по-нататъшно развитие на търговско-икономическото сътрудничество между двете държави.

Източник: БТА

Нека гражданите да внимават с монетите от едно евро и един лев – заради близката им прилика, посъветва зам.-председателят на Икономическия и социален съвет (ИСС) Богомил Николов. Според него хората ще свикнат с новините монети много бързо. Днес във Враца той присъства на среща, част от Националната информационна кампания за въвеждане на еврото в България.

Събитието откри кметът на Община Враца, който каза, че ако искаме да бъдем конкуретни на Европа, трябва да сме много по-активни с продукцията, която създаваме. Каменов отбеляза, че по темата се говори много, често и от хора, които не разполагат с достатъчно информация. Днес ние сме тук в партньорство, за да разколебаем и най-големите скептици на еврото, посочи той. 

Напредъкът на администрациите в процеса на въвеждане на еврото е около 98 процента, каза министърът на електронното управление Валентин Мундров във Враца. 

Влизането на България в еврозоната ще отключи растеж и достъп до иновации, заяви заместник-министърът на иновациите и растежа Мартин Дановски. По думите му от растеж, базиран на нископлатен труд, страната ще премине към подем, основан на иновации и технологии, и именно затова е много важно членството на България в еврозоната. Вместо да разчита на потребление, за да увеличава растежа си, страната ще разчита на инвестиции след 1 януари догодина, посочи той.

„Целта ни е преходът към евро да бъде плавен, прозрачен и без сътресения“, каза заместник-министърът на икономиката и индустрията Невена Лазарова.  Тя посочи, че това е стратегическа стъпка с дългосрочни икономически ползи – ще се създаде сигурност за бизнеса, ще се улесни търговията, пътуванията и деловите дейности. По думите ѝ вече се отчитат първи положителни ефекти: подобрен кредитен рейтинг на страната и повишено доверие към България на международните пазари.

Кметовете са тези, които най-много ще отговарят на въпроси, каза експертът от Националното сдружение на общините в република България (НСОРБ) Даниела Ушатова. По думите й в първите месеци на следващата година кметовете, кметските наместници, служителите в администрацията ще бъдат тези, които най-много ще отговарят ежедневно на въпроси. Всички институции трябва да направим така, че местните власти да бъдат убедени, да разбират добре промяната, за да може да бъдат адекватни и към въпросите на бабата на пазара, и към въпросите на управителя на частна компания, допълни Ушатова. 

За ролята на местните власти говори и експертът от Министерството на финансите (МФ) Данаил Йорданов. Той посочи, че от 1 януари 2026 г. всички задължения към общините и всички публични плащания ще бъдат в евро и напомни, че до края на януари е периодът, в който ще може да се плаща както в евро, така и в лева. 

В Националната агенция за приходите (НАП) вярваме, че когато бизнесът, гражданите и институциите са добре информирани, те ще спазват законодателството, каза и заместник изпълнителният директор на НАП Евгени Нанков. По думите му НАП е разработила мащабна информационна кампания, като на сайта на Агенцията са публикувани експертни отговори на най-често задаваните въпроси.

Представителства в малки населени места има на Комисията за защита на потребителите (КЗП), където приемаме много потребителски сигнали и жалби, свързани и с въвеждането на еврото, добави и вр. и.д. председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Александър Колячев. Според него въвеждането на еврото не е само финансова операция. Това е ангажираност към бъдещето на страната и за това е важно всички институции работят заедно в този процес. 

Клиентите на Националния осигурителен институт (НОИ) не е необходимо да посещават приемните на института и да подават заявления за превалутиране или да разкриват нови платежни сметки в евро в банките или другите доставчици на платежни услуги. Това каза Иван Грозданов, директор на териториално подразделение на НОИ – Враца по време на информационна среща. Считано от датата на въвеждане на еврото, обезщетенията, паричните помощи, пенсиите по част първа от Кодекса за социално осигуряване и добавките към тях, ще бъдат автоматично превалутирани в евро по фиксирания курс 1,95583 лв. за 1 евро, каза още Грозданов.

Преминаването към еврото не може да бъде причина за покачване на цените при застрахователните услуги, каза днес и Николай Станчев, председател на Управителния съвет (УС) на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ). Видът валута не е ценообразуващ фактор за застраховките, посочи Станчев. Според него застрахователният сектор е абсолютно готов за влизане в еврозоната. 

Всички хора, които имат партиди в пенсионно-осигурителни дружества или фондове, трябва да са спокойни, че заради въвеждането на еврото няма да загубят нито права, нито стойността на средствата, които са натрупали до 31 декември 2025 година. Това заяви днес във Враца и Милен Марков, изпълнителен директор на пенсионноосигурителната компания (ПОК) „Съгласие“. По отношение на допълнителното пенсионно осигуряване законодателят е предвидил чл. 35, който регламентира редът, по който ще стане превалутирането на средствата на осигурените лица на 1 януари 2026 г., посочи Марков.

За политиката на доходите говори експертът от Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ) Петър Мишев. По думите му ключов аргумент за присъединяването на България към еврозоната е именно увеличението на доходите. Той даде пример с Литва, Латвия и Естония, които са повишили средните си работни заплати средно със от 120 до 240 на сто. 

Няма риск потребителите да загубят средствата си в банките, каза по време на срещата и главният експерт „Банкова политика и анализи“ към Асоциация на банките в България (АББ) Любомир Левичаров. По думите му, ако в първите дни на следващата година има някакво забавяне, заради имплентиране на масивите от данни, банките ще информират своевременно своите клиенти. 

Във времето за въпроси по време на днешната среща Милен Марков, изпълнителен директор на пенсионноосигурителната компания (ПОК) „Съгласие“, попита дали, тъй след като от 1 януари няма да основен лихвен процент, който да определя БНБ, се работи за израбване на методика за определяне на законната лихва. Той уточни, че е видял в Националния план за въвеждане на еврото отбелязан текст по този въпрос. Експертът от Министерството на финансите (МФ) Данаил Йорданов каза, че в момента БНБ и МФ разработват методиката и съвсем скоро ще бъде обявена. Ще се наложи и промяна на наредба, допълни Йорданов. 

Директорът на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ Враца Мария Търнавска отбеляза, че институцията е готова за въвеждането на еврото като официална валута в страната.

На срещата присъстваха народният представител Мартин Харизанов, областният управител Николай Николов, кметът на Община Мездра Иван Аспарухов, общински съветници, ръководители на институции, представители на бизнеса и гражданите. 

В петък в Мизия ще се проведе информационна среща на същата тема с представители на Комисията за защита на потребителите. Началото на събитието е планирано от 11:00 ч. в местното читалище.  

БТА припомня, че националната информационна кампания за въвеждане на еврото в България започна преди две седмици и се предвижда в следващите два месеца да обхване цялата страна – всички 28 областни градове и над 100 населени места в по-малки общини. След изпълнение на критериите за членство в еврозоната страната ни ще въведе новата валута от 1 януари 2026 г. с период на двойно обращение в лева и евро от 1 месец. България ще бъде 21-вият член на валутния съюз, а с приближаването на датата в оставащите седмици подготовката навлиза във финална фаза.

Източник: БТА

/ИЦ/

Източник: БТА