Премиерът Росен Желязков изрази очакване диалогът между социалните партньор да бъде подновен, след като днес работодателските организации не участваха в заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество за обсъждане на трите предложени законопроекта за бюджети за 2026 г. – на Република България, на Държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса. Премиерът каза това по време на тържественото отбелязване на Деня на металурга в хотел InterContinental Sofia, организирано от Българската асоциация на металургичната индустрия в партньорство с Химикотехнологичния и металургичен университет.

Премиерът изтъкна, че работата, на което и да е правителство, не може да бъде изолирана, не може да бъде и самоцелна. И днешния ден също показва това – това, че организираните работодатели не дойдоха на среща (заседанието на Националния съвет за сътрудничество бел. реп.) също е форма на диалог. Невербалната комуникация също е комуникация и ние мисля, че ще излезем по-силни от тази ситуация и другата седмица ще се похвалим с един истински ефективен диалог, защото „троицата на диалога – работодатели, синдикати, правителство, може да работи само единствено в своята пълнота“, каза премиерът.

По повод днешния професионален празник Желязков изтъкна, че 5 процента от брутния вътрешен продукт се създава от металургията, както и 12 процента от износа и посочи, че това показва, че българската металургия не е просто структуроопределящ отрасъл в нашата страна, но и, че изключително важен за Европа. 

Той посочи, че сега след модернизацията, технологичните нововъведения, инвестирането в човешкия потенциал металургията вече е на различно ниво от това, което го познаваме. Това вече не е онова производство от черно-белите филми, от черно-белите кадри. Това е производството, в което има много цвят, има много добавена стойност, каза премиерът. Желязков изтъкна, че добавената стойност на един зает в този сектор е два пъти по-голяма от средната за българската икономика. Това показва не просто отношението към сектора, към индустрията, но и отношението към бъдещето й, каза премиерът.

Желязков допълни, че през изминалите години пред бранша е имало твърде много предизвикателства, свързани с енергийните проблеми, нарушените вериги на доставка. „Твърде много, за да могат да бъдат понесени от неустойчиви сектори. Металургията, слава Богу, е от онези устойчиви сектори, пред които перспективата е огромна, особено свързаната с бъдещето на индустрията на Европа – автомобилостроене, енергетика. Сектори, които са важни и имат огромен потенциал, особено ако политиките в политически инженеринг се следват правилно, ако правим правилните политики, а не крайни политики“, посочи премиерът, визирайки опростяването на процесите в Европа, намирането на режим, който да направи по-добре функциониращ общ пазар, признаване на квалификацията и специалността, за да може движението на хора да бъде по-ефективно.

Премиерът напомни, че когато България е станала част от Европейския съюз, средният доход на един българин е бил една трета от средния на европейски гражданин. „Двадесет години по-късно ние надминаване две трети от този доход. Статистиката показва, че когато надминем 70 процента от средния европейски доход, тогава всички от онези наши високо квалифицирани сънародници ще започнат да се вършат в България“, изтъкна премиерът. Той отбеляза и ролята на висшите училища и амбицията им да създават висококвалифицирани кадри, които да работят в този сектор, като посочи, че това е от огромно значение. Ако има две константни политики за нашата страна, това е демографията и образованието, защото те ще направят българската икономика, индустрия и България по-перспективно място за живеене, заяви премиерът.

Източник: БТА