Свържете се с нас

Европа

Премиерът Росен Желязков е начело на българската делегация на погребението на папата

Държавни глави, премиери, монарси и 130 чужди делегации са потвърдили присъствието си на погребението на папа Франциск във Ватикана днес, обобщава Франс прес и представя списък на високопоставените гости. Погребалната церемония е от 11:00 ч. българско време (10:00 италианско).

България е представлявана от българския премиер Росен Желязков. Той ръководи делегация, в чийто състав влизат вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов, вицепремиерът Атанас Зафиров, министърът на външните работи Георг Георгиев и извънредният и пълномощен посланик при Светия престол Костадин Коджабашев, съобщиха от пресслужбата на премиера на 23 април.

Италия ще бъде представена от президента Серджо Матарела, от премиера Джорджа Мелони и редица политически лидери и ръководители на местни институции.

Останалите гости, според списъка на Франс прес, са, както следва:

ООН: генералният секретар Антонио Гутериш

Европейски институции: председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателката на Европейския парламент Роберта Мецола и председателят на Европейския съвет Антонио Коща.

САЩ: президентът Доналд Тръмп и първата дама Мелания. Бившият президент Джо Байдън също каза, че планира да присъства

Франция: президентът Еманюел Макрон, придружен от съпругата си Брижит и министрите на външните и на вътрешните работи Жан-Ноел Баро и Брюно Рьотайо.

Великобритания: престолонаследникът принц Уилям и премиерът Киър Стармър

Германия: президентът Франк-Валтер Щайнмайер, канцлерът Олаф Шолц, но не и бъдещият канцлер Фридрих Мерц като част от официалната делегация.

Украйна: президентът Володимир Зеленски намекна, че може и да не присъства на погребението на папа Франциск, но там със сигурност ще бъдат първата дама Олена Зеленска и министърът на външните работи Андрий Сибига

Полша: президентът Анджей Дуда и председателят на долната камара на полския парламент Шимон Холовня.

Унгария: президентът Тамаш Шуйок и премиерът Виктор Орбан

Словакия: президентът Петер Пелегрини

Чехия: премиерът Петър Фиала

Испания: крал Фелипе Шести и съпругата му – кралица Летисия

Белгия: крал Филип, кралица Матилда и премиерът Барт де Вевер.

Швеция: крал Карл Шестнадесети Густав, кралица Силвия и премиерът Улф Кристершон

Монако: принц Албер Втори и съпругата му Шарлийн

Норвегия: престолонаследникът принц Хокон, съпругата му – принцеса Мете Марит, и министърът на външните работи Еспен Барт Ейде

Дания: Кралица Мери

Финландия: президентът Александър Стуб

Нидерландия: премиерът Дик Схоф и министърът на външните работи Каспар Велдкамп

Португалия: президентът Марсело Ребело де Соуза, премиерът Луиш Монтенегро, председателят на парламента Жозе Педро Агиар-Бранко и външният министър Пауло Ранжел

Австрия: канцлерът Кристиан Щокер

Швейцария: президентката Карин Келер-Зутер

Ирландия: президентът Майкъл Хигинс, премиерът Михол Мартин и вицепремиерът Саймън Харис

Гърция: премиерът Кириакос Мицотакис

Република Северна Македония: президентката Гордана Силяновска-Давкова

Румъния: временният президент Илие Боложан

Словения: президентката Наташа Пирц Мусар и премиерът Роберт Голоб

Хърватия: президентът Зоран Миланович и премиерът Андрей Пленкович

Кипър: президентът Никос Христодулидис

Черна гора: Президентът Яков Милатович

Сърбия: премиерът Джуро Мацут

Албания: президентът Байрам Бегай

Косово: Президентката Вьоса Османи

Литва: президентът Гитанас Науседа

Латвия: президентът Едгар Ринкевичс

Естония: президентът Алар Карис

Молдова: президентката Мая Санду

Аржентина: президентът Хавиер Милей, неговата сестра Карина, както и няколко министри, сред които и външният министър Херардо Вертейн

Бразилия: президентът Луиз Инасио Лула да Силва и неговата съпруга Розанжела

Еквадор: президентът Даниел Нобоа

Кабо Верде: президентът Жозе Мария Невеш

Израел: посланикът на Израел във Ватикана Ярон Сидерман

Доминиканска република: президентът Луис Абинадер

Източен Тимор: Жозе Рамос-Орта

Нова Зеландия: премиерът Кристоф Лъксън

Филипини: президентът Фердинанд Маркос-младши

Хондурас: президентката Сиомара Кастро

Индия: президентката Друпади Мурму

Централноафриканската република: президентът Фостен Аршанж Туадера

Ангола: президентът Жоау Лоуренсо

Русия: Олга Любимова, министър на културата

Източник: Offnews.bg

Европа

Благосъстояние или война

Десетилетия наред Европейският съюз живя в илюзия, че конфликтите са отминали, че “меката сила“ може да замести армията, а регулациите – индустрията. След военната агресия на Русия срещу Украйна и намаляващия ангажимент на президента на САЩ Доналд Тръмп към НАТО, европейските страни са изправени пред необходимостта да инвестират повече в отбраната.

“Европа е готова да поеме отговорност за собствената си отбрана“, заяви през март тази година председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Тя представи план за превъоръжаване на ЕС на стойност 800 милиарда евро в следващите пет години, от които 150 милиарда евро са заеми за оръжие. Средствата трябва да бъдат осигурени от националните бюджети, от заеми и от пренасочване на средства от кохезионните фондове за отбрана.

Внушителната финансова рамка на разходите за отбрана сериозно ще утежни националните дългове, които в някои от страните вече са достигнали 80 процента от БВП. Управляващите са притиснати да избират между социални системи и отбрана – дошло е време, в което пенсии и социални плащания ще бъдат орязвани за сметка на сигурност, предупреди Кузман Илиев, икономически анализатор, лидер на партия „България може“.

Дали война, или социални помощи? И двете. Заради колективната сигурност са необходими компромиси. Увеличаването на военните разходи и поддържането на адекватна система за социална защита може да стане като се оптимизират публичните разходи. Има много резерви за това, категоричен е проф. Георги Шопов от Института за икономически изследвания при БАН и университетски преподавател.

„Изтласкването“ и балансирането на разходите зависи от степента на развитие на икономиките. У нас промишленото производство за септември е с отрицателен ръст от минус 5,5% на годишна база. И нещата се задълбочават в тази посока. Откъде ще дойдат тези допълнителни приходи, за да се увеличат разходите за въоръжаване? Недопустимо е да се реже там, където и без това има недостиг, смята Тотю Младенов, бивш министър на труда и социалната политика, консултант по социални въпроси. Дилемите по темата “Благосъстояние и война” остават, продължават и дебатите по тях.

Подкастите от поредицата „Европа утре“ са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с OFFNews. 

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Виж цялата статия

Европа

Благосъстояние или война

Десетилетия наред Европейският съюз живя в илюзия, че конфликтите са отминали, че “меката сила“ може да замести армията, а регулациите – индустрията. След военната агресия на Русия срещу Украйна и намаляващия ангажимент на президента на САЩ Доналд Тръмп към НАТО, европейските страни са изправени пред необходимостта да инвестират повече в отбраната.

“Европа е готова да поеме отговорност за собствената си отбрана“, заяви през март тази година председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Тя представи план за превъоръжаване на ЕС на стойност 800 милиарда евро в следващите пет години, от които 150 милиарда евро са заеми за оръжие. Средствата трябва да бъдат осигурени от националните бюджети, от заеми и от пренасочване на средства от кохезионните фондове за отбрана.

Внушителната финансова рамка на разходите за отбрана сериозно ще утежни националните дългове, които в някои от страните вече са достигнали 80 процента от БВП. Управляващите са притиснати да избират между социални системи и отбрана – дошло е време, в което пенсии и социални плащания ще бъдат орязвани за сметка на сигурност, предупреди Кузман Илиев, икономически анализатор, лидер на партия „България може“.

Дали война, или социални помощи? И двете. Заради колективната сигурност са необходими компромиси. Увеличаването на военните разходи и поддържането на адекватна система за социална защита може да стане като се оптимизират публичните разходи. Има много резерви за това, категоричен е проф. Георги Шопов от Института за икономически изследвания при БАН и университетски преподавател.

„Изтласкването“ и балансирането на разходите зависи от степента на развитие на икономиките. У нас промишленото производство за септември е с отрицателен ръст от минус 5,5% на годишна база. И нещата се задълбочават в тази посока. Откъде ще дойдат тези допълнителни приходи, за да се увеличат разходите за въоръжаване? Недопустимо е да се реже там, където и без това има недостиг, смята Тотю Младенов, бивш министър на труда и социалната политика, консултант по социални въпроси. Дилемите по темата “Благосъстояние и война” остават, продължават и дебатите по тях.

Подкастите от поредицата „Европа утре“ са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с OFFNews. 

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Виж цялата статия

Европа

Съдът на ЕС: Сключени в чужбина еднополови бракове се признават и в страните, където не са законни

Съдът на ЕС

Снимка Архив

Страните от Европейския съюз трябва да признават еднополовите бракове, сключени между граждани на ЕС в друга държава членка на блока, постанови Съдът на ЕС, цитиран от Ройтерс.

Съдът каза, че Полша не е в правото си да не признава брака между двама полски граждани, сключен в Германия, въпреки че полската държава не разрешава еднополови бракове.

„Отказът да бъде признат брак между двама граждани на ЕС противоречи на европейските закони, защото нарушава свободата и правото на уважение на личния и семейния живот“, заяви съдът, цитиран и от БТА.

Магистратите разясняват, че правата на двойката от Полша съгласно европейското законодателство са били нарушени, след като бракът им не е бил признат в Полша, а те са упражнили правото си като граждани на ЕС да се преместят в друга държава членка и да създадат семейство там, предаде ДПА.

Съдът обаче подчерта, че решението „не изисква въвеждането на брак между лица от един и същи пол в националното законодателство“, но задължава всички държави членки да разполагат с процедура за признаване на еднополови бракове.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Виж цялата статия
Advertisement
Българияпреди 2 седмици

Парламентът да обсъди проект на решение за оттегляне на проектобюджетите за 2026 г., предвижда проектопрограмата на депутатите

Икономикапреди 2 седмици

Българската търговско-промишлена палата ще отбележи своята 130-та годишнина с тържествено събитие в София

Здравепреди 2 седмици

Какво да пия при алергична кашлица

Здравепреди 2 седмици

Какво да пия при алергична кашлица

Святпреди 2 седмици

Украйна арестува британец, заподозрян в шпионаж в полза на Русия

Българияпреди 2 седмици

Общественият дарителски фонд в Бяла Слатина организира вечер на дарителите

Българияпреди 2 седмици

БТА успешно подмени асансьора в западната част на сградата си и подобри достъпа до агенцията

Святпреди 2 седмици

Тръмп заяви, че отменя всички подписани с автописалка заповеди за помилване на Байдън

Обществопреди 2 седмици

Облачно време с минимални температури между минус 1° и 4°

Обществопреди 2 седмици

Облачно време с минимални температури между минус 1° и 4°

Българияпреди 2 седмици

Програма за финансиране на младежките центрове в България предстои да разгледа Министерският съвет

Балканипреди 2 седмици

От дюнери в училищата до кръг от Формула 1 в Букурещ: кои са най-екзотичните предизборни обещания на кандидатите за кмет на Букурещ

Новини