Сръбското министерство на външните работи съобщи днес, че следи със загриженост изявленията на определени официални лица във връзка с подписването и разширяването на двустранни споразумения за военно сътрудничество между държави от региона и предупреди, че липсата на прозрачност в това отношение може да доведе до нарастване на напрежението. Това се посочва в прессъобщение на ведомството, публикувано на сайта му.

Сърбия напомня, че Балканите остават чувствителна постконфликтна зона, в която запазването на мира и стабилността е от съществено значение, както за страните от региона, така и за Европа като цяло. Точно затова всяко недостатъчно прозрачно действие, което може да се тълкува като създаване на военни блокове или съюзи, насочени срещу трети страни, допринася за нарастване на напрежението и задълбочаване на разделенията, вместо да изгражда доверие и да развива сътрудничеството, се посочва в изявлението.

По-рано тази седмица Хърватия и Словения подписаха декларация за военно сътрудничество, която сръбският президент Александър Вучич определи като неприятелска спрямо Сърбия. През март Хърватия, Косово и Албания подписаха декларация за сътрудничество в областта на отбраната.

Сръбското външно министерство подчерта в днешното си съобщение, че липсата на прозрачност и на обичайните консултации за такива споразумения „отваря място за подозрение и насърчава атмосфера на недоверие“.

Отбелязва се също така, че някои от държавите, които сключват такива споразумения, са членки на НАТО, така че сигурността им е гарантирана от съществуващите колективни механизми.

Така че възниква въпросът за истинските мотиви и цели на тези двустранни споразумения, които нямат ясна военна обосновка, но носят силна политическа символика и изпращат негативни послания в региона. Не разбираме и причините за изключването на определени държави от подобни форми на сътрудничество, се посочва още в съобщението.

Сръбското външно министерство подчертава, че според Сърбия правилният път за укрепване на доверието и сътрудничеството в региона е инвестиране в механизми за съвместно обучение, гражданска защита и координирано реагиране при извънредни ситуации. 

Източник: БТА

Премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис заяви днес, че Гърция ще признае палестинска държава, когато настъпи точният момент, и защити близките отношения на страната с Израел на фона на продължаващата израелска военна операция в Газа, предаде гръцкото издание Катимерини.

„Гърция ще признае държавата Палестина. Въпросът е кога, как и моментът, който ще изберем като правилен, така че да се даде допълнителен тласък на това, което според мен трябва да бъде крайната цел на тези усилия, а именно решение за две държави“, каза той по време на пресконференция на 89-ия Солунски международен панаир (TIF), където представи подробно бъдещата политическа и икономическа програма на правителството.

Мицотакис защити близките отношения на Атина с Израел, заявявайки, че стратегическите отношения на страната с Израел не са попречили на правителството му да изрази загрижеността си относно човешкото страдание, причинено в ивицата Газа.

„Това не ни спря остро да критикуваме Израел за начина, по който провежда операцията си в Газа, за невъобразимата човешка болка и загуба на човешки живот, причинени от войната“, каза той, добавяйки, че Гърция е призовала за незабавно прекратяване на огъня, както на двустранно ниво, така и чрез Съвета за сигурност на ООН, в който Атина участва като непостоянен член.

Той каза, че прекратяването на огъня трябва да гарантира освобождаването на останалите израелски заложници, държани от палестинската групировка „Хамас“, и да сложи край на човешкото страдание.

Войната в ивицата Газа започна на 7 октомври 2023 г. с изненадващото трансгранично нахлуване на „Хамас“ на израелска територия. По данни на Израел тогава са убити около 1200 души, а 251 заложници са отведени в плен в ивицата Газа.

Според информацията на здравното министерство на „Хамас“ жертвите в анклава при ответното израелско настъпление вече са над 63 000, припомня Ройтерс.

Източник: БТА

/СУ/

Източник: БТА