Гърция се сблъсква с бързото нарастване на употребата на дронове в съвременните военни действия на два фронта – на европейско ниво чрез плановете на Европейския съюз за „стена срещу дронове“ и на вътрешно ниво чрез ново сътрудничество в областта на противовъздушната отбрана с Израел, пише електронното издание на в. „Катимерини“. 

Обявените наскоро от Европейската комисия планове за създаване на единна „стена срещу дронове“, покриваща всички външни граници на ЕС до 2027 г., бе приветствано в Атина, където представители на гръцките власти описват инициативата като „важна стъпка към колективна европейска защита срещу заплахи от безпилотни летателни апарати“. Те обаче подчертават едно критично условие – „турската отбранителна промишленост не трябва да бъде включена в проекта, не и докато Анкара продължава да поддържа заплахата от военни действия (срещу Гърция) и да оспорва гръцкия суверенитет.“

Към момента Гърция, Франция и Кипър съвместно се противопоставят на всяко турско участие в проекта, въпреки че страни като Германия, Италия и Испания са силни поддръжници на включването на Анкара, отбелязва „Катимерини“. 

Британският адмирал Кийт Блаунт, заместник-върховен главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО в Европа, наскоро обобщи по-широкото предизвикателство, пред което са изправени западните военни. „Не можем да продължим да сваляме евтини дронове със скъпо оборудване“, заяви той, според източници от отбранителния сектор. Коментарът му, който бе широко отразен в Атина, отразява новата реалност в отбраната на целия Алианс и подчертава необходимостта от достъпни, многопластови системи за защита, отбелязва още „Катимерини“. 

Гръцки представители признават, че много национални компоненти на противовъздушната отбрана са били проектирани преди 2022 г., преди стратегическото значение за дроновете да стане напълно очевидно. Гърция сега развива собствените си планове за модернизация в рамките на така наречената програма „Ахилов щит“, целяща да засили защитата срещу въздушни и хибридни заплахи.

В сътрудничество с израелската отбранителна промишленост, Гърция вече е инсталирала системи против дронове на ключови острови в източната част на Егейско море.

В ход са разговори за по-нататъшни подобрения, включително израелски системи „Spyder“, високоенергийни лазерни технологии за неутрализиране на дронове и автономни „дронове убийци“, способни да действат от необитаеми острови, да събират данни и да се справят със заплахи, когато това е необходимо.

Според представители на гръцките власти тези усилия са отражение на по-широка стратегическа цел – да се гарантира, че противовъздушната отбрана на Гърция ще се развива, за да отговори на реалностите на хибридната война, като същевременно се запази националната сигурност. 

Източник: БТА

/ЕЩ/

Източник: БТА

Според последния Индекс на паспортите на Хенли (Henley Passport Index) за 2025 г. Босна и Херцеговина се е изкачила на 47-мо място в света, което позволява на гражданите й да пътуват безвизово до 122 държави, предаде за БТА босненската агенция ФЕНА.

Напредъкът поставя Босна и Херцеговина сред 50-те страни, чиито паспорти се ползват с най-голямо доверие в световен мащаб, като така се потвърждава качеството и сигурността на системата за идентификация на страната, както и международното доверие в държавата.

„Класирането на Босна и Херцеговина в списъка на паспортите по света не е само въпрос на мобилност, а и показател за доверието на другите страни в нашите институции, документи и стандарти за сигурност. Агенцията за идентификационни документи, регистри и обмен на данни на Босна и Херцеговина (IDDEEA) непрекъснато укрепва своята технологична инфраструктура и привежда всички процеси в съответствие с европейските разпоредби и стандартите на Международна организация за гражданска авиация (ICAO). Нашите биометрични решения и цифрови самоличности вече отговарят на най-високите изисквания, прилагани в рамките на ЕС“, каза директорът на Агенцията Алмир Бадневич.

Ключовият фактор за установяването на безвизови режими и двустранни споразумения, които пряко влияят върху класирането на Босна и Херцеговина, е работата на Министерството на външните работи на Босна и Херцеговина, което води международни преговори и сключва споразумения за улесняване на пътуванията, отбеляза Бадневич.

„Ето защо е важно техническата сигурност и международната дипломация да действат в синхрон. Агенцията за идентификационни документи изгражда доверие чрез сигурност на документите и стандартите, а Министерството на външните работи отваря врати чрез двустранни споразумения. Само по този начин можем да създадем доверие, което да доведе до по-голяма свобода на движение за нашите граждани“, подчерта Бадневич.

По данни на „Хенли и Партньори“ (Henley & Partners) в момента Босна и Херцеговина се класира след 34 европейски държави, включително 26 страни членки на ЕС, и още 12 неевропейски страни. Това поставя Босна и Херцеговина сред 20-те процента страни, чиито паспорти продължават стабилната възходяща тенденция през последните пет години.

(Новина, избрана от босненската агенция ФЕНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)

Източник: БТА