По данни на Истанбулската служба по водоснабдяване и канализация (İSKİ) към 9 ноември нивото на водата в язовирите, които захранват турския мегаполис Истанбул, е спаднало до 21,87 процента, съобщава електронното издание „Дейли сабах“. 

След сухата пролет и екстремните летни жеги, които предизвикаха сериозен спад в нивото на язовирите край Истанбул и други градове в Турция, количеството вода в резервоарите край града продължава да намалява и през есента, въпреки проливните дъждове, които обхванаха града в края на октомври, предизвиквайки наводнения и прекъсвания на транспортни връзки. 

По данни на İSKİ в момента нивото на четири от десетте основни язовира, които захранват Истанбул, е спаднало под 20 процента – това са язовирите „Казандере“, запълнен на 2,61 процента, „Папучдере“, запълнен на 4,77 процента, „Алибейкьой“, запълнен на 11,92 процента, и язовирът „Йомерли“, запълнен на 17,58 процента. Най-пълен е язовирът „Елмалъ“, чието ниво към момента е 51,46 процента, сочат още данните на Службата. 

В коментар по темата професор Хюсеин Торос от Техническия университет в Истанбул отбелязва, че обилните дъждове в края на октомври са имали „известен положителен ефект“, но въпреки това нивото на водата в язовирите край Истанбул остава критично ниско. „Въпреки че нивата в резервоарите през 2025 г. показват известно подобрение спрямо критично ниските 16 процента, които бяха отчетени през ноември 2023 г., ситуацията остава нестабилна“, допълва още Торос, като посочва, че при настоящото потребление мегаполисът може да бъде захранен за не повече от два месеца. 

Източник: БТА

/С-АМ/

Източник: БТА

Хърватската митница е задържала микробус с 1500 буркана недеклариран мед в района на Опузен, Южна Хърватия, след като проследимостта и произходът на продукта не са били установени, предаде хърватската редакция на регионалната телевизия Ен1. Случаят засили тревогата на местните пчелари, които твърдят, че пазарът е залят от фалшив мед, а контролът е слаб и непоследователен.

Според Държавния инспекторат на Хърватия през тази година са извършени 50 проверки на мед, като пробите са взети от търговски вериги, крайпътни обекти и производители. От 47 анализирани проби 14 (28 процента) не отговарят на стандартите – десет съдържат добавени захари, а четири показват отклонения в качествените параметри. Към момента текат административни производства по Закона за земеделието, а инспекцията е взела и нови проби по сигнали на граждани, посочва телевизията.

Пчеларите обаче смятат, че тези проверки са крайно недостатъчни. Президентът на Хърватската пчеларска асоциация Дражен Коцет посочва, че в ЕС близо половината от анализирания мед е фалшифициран.

„Необходими са стотици проверки годишно – иначе пазарът ще бъде превзет от измами. Истинските производители са под постоянен контрол, докато крайпътни сергии продават „мед“ без етикети и документи, а инспекторите рядко стигат до тях“, заяви Коцет, цитиран от Ен1.

По данни на бранша, хърватските пчелари произвеждат около 10 000 тона мед годишно, докато вносът достига 3500 тона – с неизвестен дял на фалшифицираните продукти. В опит да изобличат измамите, самите пчелари са взели четири проби от крайбрежната зона през лятото – три от тях са се оказали фалшиви, а само една е била истински мед.

Проблемът не се ограничава само до незаконния внос, посочва телевизията. По пътищата и в туристическите райони се предлага мед без произход, често смесен с етерични масла или захарни сиропи.

„Ако ние, регистрираните производители, нарушим и най-малкото правило, веднага ни санкционират. Но за тези, които продават без етикети и без контрол, няма последствия“, казва Коцет.

Пчеларите настояват за по-строг надзор и повече инспектори на терен, за да се спре подкопаването на доверието в хърватския мед – продукт, който се рекламира като едно от най-качествените „течни златa“ в региона.                                                                   

Източник: БТА