Министърът на външните работи на Гърция Йоргос Герапетритис заминава днес за Кайро, придружаван от представители на министерството си, както и на министерствата на образованието, вероизповеданията и спорта и на културата. В египетската столица Герапетритис ще се срещне с колегата си Бадр Абделати, а в центъра на разговорите им се очаква да бъде въпросът за статута на православната обител „Св. Екатерина“ на Синайския полуостров – най-стария непрекъснато действащ християнски манастир в света, съобщават гръцките медии.

В редакционен коментар по темата гръцкото електронно издание „Вима“ пише, че по време на посещението си гръцката делегация е изправена пред съдебното решение, обявено през миналата седмица, което лишава манастира от собствеността върху недвижимото му имущество, което притежава от векове. Затова в Кайро гръцката страна ще се опита да разбере какви са намеренията на Кайро и да поиска да бъде спазена договореността между двете страни въпросът да бъде разрешен чрез извънсъдебно споразумение.

Според „Катимерини“ в член 3 на това споразумение (което обаче така и не беше подписано преди съдебното решение) се признава собствеността на манастира. „Страните се съгласяват, че съгласно с вписването на манастира „Св. Екатерина“ в Списъка на световното наследство, манастирът, сградите му, терените му, храмовете и свързаните сгради, които се съдържат в приложения и подписан от страните документ, представляват собственост на манастира, който принадлежи към гръко-православното учение“, се казва в документа, както е цитиран от „Катимерини“.

Атина настоява, че този член трябва да бъде основа за всякакви разговори и е готова да приеме евентуални предложения за корекции от египетската страна, стига да не променят философията на споразумението, продължава коментарът на „Вима“.

Изданието коментира, че „е явно, че Кайро, което остави методично времето да изтече, без да подпише споразумението, очаквайки издаването на съдебното решение, ще се позове на решението на египетското правосъдие (което е обект на многократни негативни доклади от ЕС по отношение на независимостта си), като поиска драстични промени в текста на споразумението, които по същество ще заличат основния пункт, който се отнася до признаването на правата на собственост на манастира.

Според „Вима“ показателно за намеренията на египетската страна е и съобщението на президентството в Кайро, разпространено след телефонния разговор миналата седмица на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис с египетския президент Абдел Фатах ас Сиси, в което се заявява ангажимент за запазване на „уникалния и свещен религиозен статут“ на манастира. Изданието коментира, че това показва, че Египет се опитва да отдели статута на собствеността от „зачитането на религиозния характер и светост“ на обителта и да отстъпи от споразумението, като се аргументира със съдебното решение.

Прави впечатление, че формулировките на разпоредителната част на съдебното решение са симптоматично адаптирани към тази преговорна линия, доколкото съдът предоставя на монасите правото да упражняват религиозните си задължения в помещенията на манастира, собствеността над които ще принадлежи на египетската държава, а управлението им ще се осъществява от Службата за защита на старините, пише „Вима“ и допълва, че по този начин монасите в обителта, които са около 20, в по-голямата си част възрастни и със съмнителна перспектива за подновяване, ще се превърнат след 1500 години непрекъснато служение в „гости“ в манастира си.

В тази връзка Атина е поставена пред сериозни дилеми. Никой там не желае въпросът за Синайския манастир да стане повод за криза в ценните и стратегически гръцко-египетски отношения. От друга страна обаче отмятането от договорености по един толкова чувствителен въпрос и опитът за поставяне пред свършен факт не е добър прецедент, пише „Вима“.

Атина би могла в известна степен за окаже натиск върху Кайро, като го предупреди за последствията, които би имало подобно развитие не само върху гръцко-египетските отношения, но и върху връзките на Египет с Европейския съюз, от който очаква през следващите години да получи помощ от 25 млрд. евро. През последните 12 години Гърция е начело на усилията да убеди Европа да подмине ситуацията с човешките права и правовата държава в Египет и да възстанови стратегическата връзка със страната и режима на Сиси, пише „Вима“.

Същевременно, продължава изданието, в един период на сериозни въпроси как американският президент Доналд Тръмп ще управлява отношенията с Египет, мобилизирането на православния свят чрез новината, че Кайро предприема действия във вреда на един жив исторически паметник на християнството, няма да срещне по-добър прием във Вашингтон, където властват възгледи за сблъсък на цивилизациите, а водещи министри открито изтъкват християнската си вяра.

Източник: БТА

/СГ/

Източник: БТА

Синайският манастир от шести век “Света Екатерина”, скрит под най-високата планинска верига в Египет, е място с неизмеримо религиозно, историческо и културно значение, а, оказва се, и център на съдебна битка. Тя тихо се е разгръщала в продължение на повече от десетилетие, оставайки до голяма степен непозната за египетската общественост, пише египетският в. “Ал Ахрам”.

Причина за напрежението около “Св. Екатерина” е неотдавнашно решение на Административния апелативен съд в Исмаилия. То потвърждава собствеността на египетската държава върху земята, върху която манастирът се намира, като същевременно запазва правото на монасите да се го използват, уточнява изданието.

Египетските власти изтъкват, че решението е първият случай на регулиране на правния статут на манастира, при което ясно се потвърждава запазването на свещения статут на обителта. Въпреки това то предизвика тревога не само в Атина, а и в целия православен свят, като се стигна до дипломатически контакти на най-високо ниво. Днес в Кайро се очаква да пристигне гръцка делегация, начело с външния министър Йоргос Герапетритис. 

Решението на съда разделя района на манастира на четири зони, обяснява за “Ал Ахрам” египетският депутат Ехаб Рамзи, който в продължение на години е бил юридически представител на “Св. Екатерина”. 

Първата зона включва самия манастир и неговите религиозни обекти. Монасите запазват пълните права да извършват богослужение и да администрират мястото, но съдът е потвърдил, че обектът е публична собственост съгласно египетското и международното право.

Втората зона обхваща земя, придобита от църквата чрез договори с местните власти. Съдът е отхвърлил твърденията за незаконно навлизане в тези парцели.

По думите на Рамзи третата зона се е оказала спорна. Тя се състои от 21 парцела в близост до манастира, които монасите обработват от векове. Тези парцели обаче никога не са били официално регистрирани съгласно съвременното египетско законодателство.

Смята се, че някои от тях са гробни места на канонизирани монаси. Въпреки представянето на исторически документи, включително укази от османската епоха, претенцията на монасите за земята е отхвърлена. Съдът е определил присъствието им като „незаконно посегателство“ и е наредил да напуснат.

Четвъртата зона включва неравен терен в рамките на природен резерват. И в този случай съдът се е произнесъл срещу монасите, обявявайки земята за държавна собственост.

Спорът води началото си от 2012 г., когато покойният Ахмед Рагай Атия, който тогава е пенсиониран генерал от армията, се сдобива с 71 административни заповеди за разрушаване на постройки на територията на манастира, твърдейки, че са построени незаконно след 2006 г. Рамзи посочва, че твърденията са неоснователни, но заповедите са останали в сила дори след падането на ислямисткото правителство на Мохамед Морси през 2013 г. 

Въпреки смъртта на Атия през 2021 г. съдебните битки с монасите не приключват. Същата година провинция Южен Синай завежда ново дело срещу манастира, което води до скорошното съдебно решение.

Според информация в гръцки медии през декември м.г. е финализиран проект на споразумение между управителя на Южен Синай и правния екип на манастира, но неясно защо не е подписано.

„Има дълбока загриженост сред гърците, които са дълбоко религиозни, че манастирът „Света Екатерина“ може да бъде сполетян от същата съдба като „Света София“, казва Рамзи, визирайки превръщането на емблематичната истанбулска църква в джамия.

Египетското правителство може да узакони парцелите, които манастирът се стреми да придобие, като по този начин официално разреши спора, казва депутатът. Според него предоставянето на земята би изпратило силно послание от египетското правителство към света.

Основаният от византийския император Юстиниан през 546 г. православен манастир “Света Екатерина” е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО през 2002 г. Той има културно, религиозно и историческо значение като най-стария непрекъснато действащ християнски манастир в света.

Източник: БТА