В неделя президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че предстои „голяма седмица“ в преговорите за Украйна и че светът може скоро да се доближи до края на конфликта.

Потенциално велик ден за Русия и Украйна“, написа Тръмп в своята социална платформа „Трут соушъл“, цитиран от агенциите. „Помислете за стотиците хиляди хора, чийто живот ще бъде спасен, когато тази безкрайна „кървава баня“, надяваме се, приключи.“ 

Президентът на САЩ заяви, че „ще продължи да работи и с двете страни“, за да създаде „съвсем нов и много по-добър свят“.

„Предстои една голяма седмица!“, добави той. 

Коментарите дойдоха часове след срещата в Киев на европейски лидери, които настояха за 30-дневно прекратяване на огъня. В отговор руският президент Владимир Путин предложи на Киев директни мирни преговори в Турция в четвъртък, а украинският му колега реагира с изказване, че ще чака Путин в четвъртък в Истанбул. 

Засега усилията на Тръмп да осигури мирни преговори – и дори трайно спиране на огъня – между Русия и Украйна не се увенчават с успех и откакто се върна в Овалния кабинет на Белия дом през януари, ожесточените боеве и обстрелите по фронтовата линия не стихват.

Има ли аналогични примери от историята, когато президентът на САЩ се е нагърбвал с посредническа роля в голям военен конфликт между Русия и неин съсед. Отговорът е „Да“ и пример за това може да се открие в началото на миналия век.

ХАРЕСВАМ РУСНАЦИТЕ, НО АМЕРИКАНСКИЯТ НАРОД ХАРЕСВА ДРУГАТА СТРАНА

Американски президент се опитва да сложи край на изключително ожесточен военен конфликт между Русия и неин съсед. Президентът обявява и на коя от двете страни се възхищава повече. „Харесвам руснаците“, пише той.  Американският народ обаче обича повече другата страна, продължава той, затова Вашингтон трябва да бъде „по-добросъвестен в безпристрастното си отношение към воюващите страни“.

Този президент е Теодор Рузвелт, а войната е между Русия и Япония. Американският неутралитет в съчетание с уважението и от руска, и от японска страна към Рузвелт и могъществото на САЩ позволяват на Белия дом да договори край на кръвопролитната война през 1905 г. Заради усилията си Рузвелт ще стане първият американски президент, получил Нобелова награда за мир, пише „Форин афеърс“.

Когато през 1904 г. пред Рузвелт за пръв път е повдигнат въпросът да се нагърби с посредническа роля, президентът отказва. А предложението идва от барон Кентаро Канеко, японски дипломат, познат на Рузвелт от Харвард, и е отправено няколко месеца след като Япония предприема изненадващо нападение срещу контролираното от Русия пристанище Люйшун (Порт Артур) в Манджурия.

Макар и президентът да признава, че за интересите на САЩ не е без значение как ще завърши имперското съревнование в Далечния изток, той е по-съсредоточен върху кампанията си за преизбиране и се съмнява, че изходът от войната ще промени съотношението на силите в Източна Азия.

ПОРАЖЕНИЕТО НА РУСИЯ И ПРЕГОВОРИТЕ

Но когато през 1905 г. японците изненадващо разгромяват Балтийския флот на Русия, Рузвелт променя мнението си. Както ще обясни той по-късно, желанието му е било „да не допусне Япония да изтласка напълно Русия от Източна Азия“. По онова време руският цар Николай Втори изобщо не бърза да сключва мир, но Рузвелт намира начин да го убеди. Чрез своя приятел Канеко президентът подтиква японците да нахлуят на остров Сахалин, който някога е бил разделен между Русия и Япония, преди през 1875 г. Петербург да получи пълен контрол над него. Рузвелт правилно преценява, че загубата на руски територии ще промени намеренията на Николай Втори.

Междувременно президентът съветва японците да прекратят останалите си настъпателни операции, тъй като вече са натрупали планина от дългове към британските корабостроителници и не могат да си позволят да водят война до безкрай. Скоро след нахлуването в Сахалин Япония и Русия се срещат в Портсмут, щата Ню Хемпшър, при посредничеството на САЩ.

След началото на преговорите през август 1905 г. бързо се очертават два проблемни въпроса: репарациите и бъдещето на Сахалин. Японците предлагат да се изтеглят от Манджурия, ако Токио наследи специалния икономически статут на Русия в китайската провинция, където тя контролира най-голямото пристанище и е построила и експлоатира Източнокитайската железница.

Но те очакват да задържат Сахалин и руснаците да им платят 7 милиарда долара (около 251 млрд. долара в днешни пари) за разходите за войната. Руснаците са склонни да удовлетворят японските искания в Китай, стига Токио да се откаже от Сахалин и от претенциите си за обезщетения (контрибуции).

СЛОЖЕН БАЛАНС

Това принуждава Рузвелт да се опита да поддържа сложен баланс между двете страни, като, от една страна, накара японците да намалят финансовите си претенции и, от друга, руснаците да се откажат от мисълта да контролират цял Сахалин. Накрая, точно когато преговорите са пред провал, японският императорски двор приема последното предложение на Николай Втори: половината остров и никакви пари.

Царят вероятно е бил убеден от посланика на Рузвелт в Петербург с довода, че тъй като Сахалин така или иначе отдавна е поделен, Русия фактически няма да загуби никакви територии. Токио научава за готовността на царя да склони на половината Сахалин чрез британците, които американците държат в течение по неофициални канали за комуникация на Рузвелт.

Изправена пред възможността да продължи да воюва на висока цена или да се съгласи на мир, удовлетворяващ повечето ѝ претенции, Япония избира второто, склонявайки дори на по-малко от предлаганото от Рузвелт. Така през септември двете страни сключват Портсмутския мирен договор.

Успехът на Рузвелт дава няколко насоки за бъдещите президенти, когато се налага да посредничат. Основният му принос е, че успява да накара двете страни да не спират да преговарят, докато не се разберат за взаимноприемлива формула – процес, който изисква отстъпки и от двете страни по най-деликатните въпроси. Изтощени от преговорите, руснаците и японците се съгласяват с президента, че продължаването на войната не е в техен интерес. Пробивът става възможен най-вече благодарение на това, че нито Токио, нито Петербург са смятали, че Рузвелт фаворизира някоя от двете страни.

В този смисъл спорни решения като това на Тръмп да направи важни отстъпки пред Москва, като признаване на претенциите ѝ към окупирани територии, преди още да са започнали преките преговори между Русия и Украйна, и публично да порицава украинския президент Володимир Зеленски не спомага за възприемането му от двете страни като надежден медиатор – макар и да е необходимо да подхождаме предпазливо към историческите паралели, отбелязва „Форин афеърс“.

Източник: БТА