Правителствата на Великобритания, Австралия и Канада осъдиха това, което нарекоха продължаващи репресии и нарушения на правата на човека в Беларус, и обвиниха беларуските власти, че водят кампания за ликвидиране на гражданското общество, независимите медии и всякаква форма на политическа опозиция, предаде Ройтерс.

„Ние – Австралия, Канада и Великобритания – осъждаме единодушно продължаващите репресии и нарушения на правата на човека“, заявиха трите страни в съвместно изявление.

„Хиляди са били несправедливо задържани, подложени на изтезания или принудени да избягат в изгнание. Тези действия представляват грубо нарушение на задълженията на Беларус по международното право и са сериозно нарушение на правата на човека и основните свободи“, добавиха те, призовавайки беларуските власти „да прекратят репресивната си кампания“.

Беларуският президент Александър Лукашенко, близък съюзник на руския президент Владимир Путин, управлява Беларус повече от три десетилетия и през януари беше преизбран за седми петгодишен мандат. Лукашенко смаза огромните улични протести през 2020 г. след избори, които според опозицията и западните правителства са били фалшифицирани. Всичките му водещи опоненти бяха хвърлени в затвора или принудени да напуснат страната.

Австралия, Канада и Великобритания заявиха, че приветстват неотдавнашното освобождаване на няколко политически затворници в Беларус, но добавиха, че все още са загрижени от това, което според тях са арести на хора за това, че упражняват човешките си права.

Вчера беларуската общност в Полша излезе по улиците на Варшава на „поход за свобода“, за да отбележи пет години от историческите протести срещу оспорваното преизбиране на президента Александър Лукашенко в Беларус през 2020 г., предаде Франс прес.

Според организаторите в протеста са участвали няколко хиляди души. Това и други събития, организирани в Полша и по света, са „символ на нашата непрекъсната съпротива“, заяви Павел Баркуски, член на Обединеното преходно правителство на Беларус – правителството в изгнание – което беше съорганизатор на шествието.

Източник: БТА

Водещи европейски лидери изразиха в съвместна декларация убеждението си, че „само подход, съчетаващ активна дипломация, подкрепа за Украйна и натиск върху Руската федерация“ може да сложи край на войната между Украйна и Русия и подчертаха, че продължават да следват принципа, че международните граници не трябва да бъдат променяни със сила, предадоха Франс прес и ДПА.

„Приветстваме усилията на президента Тръмп да спре кланетата в Украйна“ и „сме готови да подкрепим тези усилия на дипломатическо равнище, както и да продължим да оказваме значителна военна и финансова подкрепа на Украйна, включително чрез работата на Коалицията на желаещите, и да поддържаме и налагаме ограничителни мерки срещу Руската федерация“, заявяват лидерите.

Декларацията, публикувана преди предстоящата в петък среща в Аляска между Доналд Тръмп и Владимир Путин, е подписана от френския президент Еманюел Макрон, италианската премиерка Джорджа Мелони, полския и британския ѝ колеги Доналд Туск и Киър Стармър, германския канцлер Фридрих Мерц, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и финландският президент Александър Стуб.

„Украйна има свободата да избира собствената си съдба. Значими преговори могат да се проведат само в контекста на прекратяване на огъня или намаляване на военните действия.“

„Пътят към мира в Украйна не може да бъде определен без Украйна. Ние оставаме верни на принципа, че международните граници не трябва да се променят със сила“, подчертават още лидерите.

По-рано американският президент намекна, че всяко мирно споразумение вероятно ще включва „някаква размяна на територии“, като според някои информации това може да означава, че Украйна ще се откаже от Донецка област. Украинският президент Володимир Зеленски вече отхвърли всяко предложение, което би компрометирало териториалната цялост на Украйна, което е забранено от украинската конституция, припомня ДПА.

Той заяви, че Путин иска да „размени пауза във войната, в убийствата, за легализиране на окупацията на нашата земя – той иска да получи териториални трофеи за втори път“.

„Няма да допуснем този втори опит за разделяне на Украйна. Познавайки Русия, където има втори, ще има и трети“, подчерта Зеленски. Той добави, че всяко мирно споразумение, което изключва Украйна, би било решение „срещу мира“.

Източник: БТА

Десетки хиляди хора излязоха по улиците на Тел Авив, за да протестират срещу плановете на правителството да разшири войната в Газа, съобщава ДПА, като цитира израелски медии.

Митингът беше организиран от форум на роднини на заложници, отвлечени от „Хамас“ и отведени в ивицата Газа. Семействата се опасяват, че планираните военни операции ще застрашат живота на техните близки.

„Моят Йоси беше убит заради интензивността на боевете. Той беше ударен от ракета на ВВС на мястото, където беше държан“, каза пред тълпата Нира Шараби, вдовицата на убития заложник Йоси Шараби, според в. „Аарец“.

В петък кабинетът по сигурността на премиера Бенямин Нетаняху одобри планове за разширяване на военната операция и превземане на град Газа, най-големият градски център в опустошената от войната палестинска територия, вероятно с цел да се установи контрол над цялата крайбрежна зона. 

Военните смятат, че заложниците се държат в райони извън техния контрол, които може да включват град Газа.

Израелските власти оценяват, че 50 заложници остават в плен на „Хамас“. За около 20 от тях се смята, че са живи. 

Войната в Газа беше предизвикана от терористичните атаки на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г., при които загинаха около 1200 души, а над 250 бяха взети за заложници, припомня ДПА. При ответните масирани въздушни удари и наземна офанзива в ивицата Газа от страна на Израел загинаха повече от 61 000 души, според данни на здравните власти, контролирани от „Хамас“.

Международният натиск върху Нетаняху да сключи мирно споразумение се засилва на фона на нарастващата тревога от увеличаващия се брой на жертвите в Газа и широко разпространения глад.

В същото време полицията в Лондон съобщи, че е арестувала 466 души за участие в протест в подкрепа на забранената група „Действие за Палестина“. Членството в нея и подкрепата за нея е провинение, което може да доведе до затвор до 14 години по британските закони за борба с тероризма.

Други осем са били задържани за други провинения, включително нападение срещу полицаи.

Източник: БТА