Разногласия относно европейските закони в областта на цифровите технологии предизвикват забавяне на окончателното оформяне на търговското споразумение между Европейския съюз и Съединените щати, твърди „Файненшъл таймс“ (Financial Times).

Европейският съюз се противопоставя на включването на Закона за цифровите услуги (Digital Services Act – DSA) в преговорите, което е една от причините за отлагането на финалния вариант на сделката, постигната през юли.

В основата на спора стоят различията във формулировката на т.нар. „нетарифни търговски бариери“. Американската страна настоява цифровите регулации на ЕС да бъдат включени в тази категория. Европейската комисия, Белият дом и Държавният департамент на САЩ са били потърсени за коментар от британското издание, но засега няма официални изявления.

Съгласно Закона за цифровите услуги компаниите са задължени да предприемат мерки срещу езика на омразата и друго незаконно съдържание в интернет. Забранени са манипулативните практики, които подтикват потребителите към покупки, както и рекламите, насочени към деца. Нарушенията могат да доведат до санкции в размер до шест процента от годишните глобални приходи.

Американски компании като „Мета“ (Meta), компанията майка на „Фейсбук“ (Facebook), и „Алфабет“ (Alphabet), компанията майка на „Гугъл“ (Google), както и китайската „БайтДенс“ (ByteDance), собственик на платформата за кратки видеоклипове „ТикТок“ (TikTok), вече са подложени на контрол по силата на регламента. Според Вашингтон действията на ЕС представляват неразрешено ограничаване на свободата на изразяване.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и президентът на САЩ Доналд Тръмп постигнаха през юли споразумение за митата, което предвижда петнадесетпроцентно вносно мито за повечето стоки от ЕС с цел предотвратяване на търговска война.

По данни на „Файненшъл таймс“ американската страна иска да запази възможността за отстъпки по Закона за цифровите услуги и свързва това с прилагането на договорените търговски мерки. Представител на администрацията на Тръмп е заявил, че обещаното намаление на митата за внос на автомобили от ЕС – от 27,5  процента до 15 процента – се отлага до подписването на съвместна декларация. Първоначално Европейската комисия очакваше намалението да влезе в сила до 15-и август.

Източник: БТА

Затворените в неделните дни магазини често предизвикват объркване сред посетителите на страни като Австрия и Германия, а дебатът за работното време продължава, особено в периодите около Коледа и летните отпуски. 

Мнозинството жители на Виена посочват в рамките на ново проучване, че с удоволствие биха пазарували в неделя, най-вече хранителни продукти, информира австрийският в. „Стандард“. Сред показващите такава готовност преобладават младите хора, които по-често пазаруват и онлайн.

Сред жителите на австрийската столица 63 процента посочват, че биха пазарували в неделя, като 23 процента биха се възползвали от такава възможност винаги, а 40 процента – от време на време, сочи проучването на университета „Йоханес Кеплер“ в Линц.

Анкетираните, подкрепящи по-гъвкавата работа на магазинната мрежа, очакват повече спокойствие при пазаруването, посочват примерите на други европейски градове, и виждат в това нови възможности за сектора на търговията на дребно, който се сблъсква с финансови затруднения. Сред участниците в анкетата 54 процента биха искали да пазаруват в неделя хранителни стоки, в на второ място застават дрогерийните стоки, като 27 процента пък биха си купили и нови дрехи в този ден.

Останалите 37 процента от участниците, които не виждат необходимост магазините да работят седем дни в седмицата, посочват, че свободната неделя е културно богатство, а служителите в магазините също имат право на общ неработен ден. Неделята не е за супермаркети и модни вериги, а на семейството и други начини за прекарване на свободното време, според тях.

Изключение от правилото да не се работи в неделя в момента има само за търговските обекти по гарите, а големите вериги, които печелят добре от денонощните бензиностанции, не показват желание да се конфронтират с църквата и синдикатите в името на либерализиране на правилата, отбелязва „Стандард“. Същевременно заради високите добавки към заплатите и допълнителното компенсиране на неделния труд разходите за поддържане на търговските обекти отворени в неделя често надвишават приходите. Има опасеният също така, че неделни работни часове биха отблъснали евентуални служители, макар че търговията е един от най-големите работодатели в Австрия, а оставащата слаба покупателна способност не позволява бързи експерименти.

Източник: БТА

„Еър Канада“ (Air Canada) заяви, че планира да възобнови полетите си в неделя, след като Канадският съвет за индустриални отношения (CIRB) предприе действия по указание на канадския министър на заетостта Пати Хайду за прекратяване на стачката, довела до спирането на повече от 700 полета, предава Ройтерс.

Съветът нареди на авиокомпанията да възобнови дейността си и всички стюардеси и стюарди на основната авиокомпания „Еър Канада“ и нискотарифния ѝ филиал „Еър Канада Руж“ (Air Canada Rouge) да се върнат към задълженията си до 14:00 ч. местно време (20:00 ч. българско време), съобщи концернът.

Хиляди стюардеси и стюарди на „Еър Канада“ напуснаха работните си места за първи път от 1985 г. насам след месеци на преговори за нов колективен трудов договор.

За какво се спори? 

Основният спорен въпрос е заплащането на времето на земята между полетите и при качването на пътниците. В момента кабинният екипаж получава възнаграждение само когато самолетът е във въздуха. „Еър Канада“ е предложила частично компенсиране на около 35 неплатени часа месечно – по 50 на сто от редовната почасова ставка – както и увеличение на възнагражденията с 38 на сто за четири години, включително 25 на сто още през първата година. Синдикатът не разкри публично своите изисквания за по-високи заплати.

Синдикатът настоява за изравняване на възнагражденията с тези на конкурентната авиокомпания „Еър Транзат“ (Air Transat), чиито служители подписаха договор с увеличение от 30 на сто за пет години и получават най-високи заплати в сектора. От ноември 2025 г. стюардеса или стюард в „Еър Транзат“ ще получава стартова почасова ставка от 40,38 канадски долара (29,22 щатски долара) спрямо 26,42 канадски долара в „Еър Канада Руж“ (Air Canada Rouge), нискотарифния филиал, и около 30 канадски долара в основната авиокомпания.

Протести се проведоха на летищата в Торонто, Монреал, Калгари и Ванкувър. От базираната в Монреал „Еър Канада“ уточниха, че стачката засяга и полетите на „Еър Канада Руж“, докато полетите на регионалните партньори „Еър Канада Джаз“ (Air Canada Jazz) и „Пи Ей Ел Еърлайнс“ (PAL Airlines) се изпълняват по график.

Хайду поиска Съветът да удължи срока на действащото трудово споразумение до приключване на арбитража. Канадският трудов кодекс позволява на правителството да възлага задължителен арбитраж в интерес на икономическата стабилност.

Миналата година властите също се намесиха, за да предотвратят стачки в железопътния и пристанищния транспорт. По онова време премиер беше предшественикът на Карни Джъстин Трюдо. 

Източник: БТА