Икономика
Предстои изпълнението на 30 договора за 19,6 млн. евро по Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Турция

Предстои инвестирането на 19,6 млн. евро в туризъм, инфраструктура, икономически дейности и опазване на околната среда по Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Турция 2021-2027, съобщиха от пресцентъра на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Юра Витанова, заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на програмата, и Бюлент Йозджан, генерален директор на главна дирекция „Финансово сътрудничество и изпълнение на проекти“ към Министерството на външните работи на Република Турция и представител на Националния орган на програмата, връчиха на представители на партньорите по проектите символични ваучери за всеки проект. Договорите за тях вече са подписани.
„Даваме началото на изпълнението на 30 проекта на общини, неправителствени организации и бизнеса. Надявам се днешните проекти да бъдат възприети и като инвестиция в бъдещо партньорство“, каза заместник-министър Витанова пред присъстващите. Тя уведоми, че договорените средства по програмата достигат 74 процента. „Вярвам, че с тези проекти ще бъдем по-близо до хората в региона на Ямбол, Хасково, Бургас, Одрин и Къркларели“, добави още тя.
Генералният директор към Министерството на външните работи на Република Турция отбеляза, че програмите за трансгранично сътрудничество са важни инструменти, насърчаващи сближаването с обществата на съседните държави, а програмата между България и Турция допринася за установяване на солидарност, устойчиво развитие и споделен просперитет не само между двете страни, но и между народите от трансграничния регион.
Разпределението на средствата, за които вече има сключени договори, е следното – 6,3 млн. евро, които ще се разходват за изпълнението на 16 проекта, ще бъдат инвестирани в насърчаване на енергийна ефективност, намаляване на емисиите парникови газове и за подкрепа на прехода към кръгова и основаваща се на ефективно използване на ресурсите икономика, а останалият финансов ресурс от 13,3 млн. евро ще се разходва по приоритета „Интегрирано развитие на трансграничния регион“, където ще се изпълняват 14 проекта.
Бенефициенти по Приоритет 1 са фирми от хранително-вкусовата промишленост, металообработката, IT сектора, козметиката, дървообработването, хотелиерството и стъклопроизводството. Очаква се изпълнението на тези проекти да доведат до намаление на отпадъците в процеса на обработка и повишаване на оползотворяването им. На сгради с установена необходимост ще се монтират соларни панели, топлоизолация, подмяна на дограма и осветление. Предвижда се въвеждане на системи за енергиен мениджмънт, оптимизиране на производствените процеси с въвеждане на модерни и иновативни технологии.
Проектите по Приоритет 2 се очаква да осигурят инвестиции в туризма, инфраструктурата и икономическите дейности в 13 български общини – Бургас, Камено, Карнобат, Малко Търново, Поморие, Средец, Димитровград, Харманли, Свиленград, Тополовград, Ямбол, Тунджа и Стралджа. Заложено е обновяването на археологически и културни обекти в пограничния регион на България и Турция, така че да бъдат пригодени за туристически посещения. Целта е стимулиране на туристическия потенциал чрез нови туристически продукти и услуги и подобряване на бизнес средата. Бенефициенти са представители на общини, академични и образователни институции, читалища, нестопански организации, малкия и среден бизнес.
Общият бюджет по Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ ИПП между България и Турция 2021-2027 г. е 34,415 млн. евро, като от българска страна обхваща областите Бургас, Ямбол и Хасково, а от турска – Одрин и Къркларели. Основното съвместно предизвикателство на региона на трансграничното сътрудничество за периода 2021—2027 г. е да поеме по-технологичен курс на развитие, като се възползва от икономическите резултати, водещи до растеж, както и да намали неравенствата в доходите и различията в достъпа до услуги от общ интерес, според информация, съдържаща се в краткото представяне на програмата.
Източник: БТА
Икономика
Американска агенция започва разследване на чатботове с изкуствен интелект на „Алфабет“, „Мета“ и пет други компании

Федералната търговска комисия на САЩ (FTC) обяви днес, че е поискала информация от седем компании, предоставящи чатботове с изкуствен интелект, насочени към потребителите. Сред тях са „Алфабет“ (Alphabet), компанията майка на „Гугъл“ (Google), „Мета“ (Meta), „ОупънЕйАй“ (OpenAI), както и „Инстаграм“ (Instagram), „Снап“ (Snap), „ЕксЕйАй“ (xAI) и „Карактър.ЕйАй“ (Character.AI), съобщи Ройтерс.
Регулаторът уточни, че търси данни за това как компаниите измерват, тестват и наблюдават възможните негативни ефекти от технологията, както и за начина, по който монетизират потребителското участие, обработват въведената информация и генерират отговори. ФТК се интересува и от това как се използват данните, получени от разговорите с чатботовете.
Компаниите не са отговорили незабавно на запитванията на Ройтерс за коментар.
През август Ройтерс съобщи, че вътрешен документ на „Мета“ съдържа политики за поведението на чатботове на компанията, които позволяват те да „водят романтични или чувствено оцветени разговори с деца“, да генерират невярна медицинска информация и да подпомагат потребители при аргументи, че чернокожите хора са „по-глупави“ от белите.
/БП/
Източник: БТА
Икономика
Предстои да се приложат допълнителни мерки за овладяване на ситуацията с шарката по дребните преживни животни, обяви министър Тахов

Решение за ваксинация на овцете и козите срещу шарка трябва да бъде взето едва след като се чуят всички гледни точки. Това заяви министърът на земеделието и храните Георги Тахов по време на заседание на парламентарната комисия по земеделието, в отговор на въпрос на Иван Иванов от партия МЕЧ.
Министърът припомни, че вече са проведени два централни епизоотични съвета, свикани и ръководени от вицепремиера Томислав Дончев. По думите му това е еманацията на цялостния процес.
Тахов потвърди, че мненията за прилагането на ваксинация са разнопосочни както в самия бранш, така и между браншовете. Той подчерта, че държавата е в пълна готовност за прилагането ѝ, като нормативната рамка вече е изяснена.
Земеделският министър съобщи, че по-рано днес е имал среща с Томислав Дончев, министъра на вътрешните работи Даниел Митов, изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) д-р Светлозар Патарински и началника на Главна дирекция „Гранична полиция“ главен комисар Антон Златанов. На срещата са обсъдени добри практики, които могат да бъдат въведени, и са взети решения за засилване на контрола и провеждане на съвместни проверки в близост до границата.
Аграрният министър подчерта, че ваксинацията сама по себе си не може да реши проблема с шарката по дребните преживни животни, ако не бъде придружена и от други мерки. Той допълни, че решение ще бъде взето след обратна връзка от животновъдите и след като стане ясно до каква степен новите мерки дават резултат.
/БП/
Източник: БТА
Икономика
През 2024 Нидерландия регистрира най-голямото увеличение на покупателната способност за повече от 20 години

Покупателната способност на домакинствата в Нидерландия е отбелязала значителен ръст през миналата година благодарение основно на увеличението на заплатите, съобщи телевизия „Ен О Ес“ (NOS), като се позова на данни на Централното статистическо бюро на страната.
Средната покупателна способност се е увеличила с 3,6 на сто през 2024 г., което е най-голямото повишение от 2001 г. насам. Това означава, че половината от населението е имало по-ниска динамика на покупателната способност, а другата половина – ръст поне толкова висок, колкото средния.
Ръстът е различен за отделните групи. Най-голямо повишение е отчетено при работниците – 5,3 на сто. При самонаетите лица покупателната способност е нараснала с 3,1 на сто, а при пенсионерите – с 1,8 на сто, което е първото увеличение след три последователни години на спад. При домакинствата, получаващи социални помощи, ръстът е бил едва 0,2 на сто.
През 2023 г. те са получавали допълнителна енергийна надбавка от 1300 евро, която обаче е отпаднала през 2024 г. Въпреки това увеличението на социалните помощи, както и разширяването на добавките за наем и за деца, са компенсирали частично липсата на тази подкрепа.
През миналата година инфлацията в Нидерландия е била 3,1 на сто, докато средното увеличение на заплатите по колективни трудови договори е възлизало на 6,8 на сто. Работещите са се възползвали и от промени в данъчното облагане, както и от възможността да започнат нова работа с по-високи доходи.
/БП/
Източник: БТА
-
Новинипреди 2 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 1 месец
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Балканипреди 1 месец
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 1 месец
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Технологиипреди 1 месец
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Икономикапреди 1 месец
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Святпреди 4 седмици
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Българияпреди 4 седмици
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието