Икономика
Представители на германския бизнес ще посетят България през септември за обсъждане на възможни инвестиции, съобщи президентът Радев в Берлин

Президентската институция води разговори с германски компании, чиито представители в началото на идния месец ще посетят България за разговори за възможни инвестиции, съобщи президентът Румен Радев след срещата си с германския държавен глава Франк-Валтер Щайнмайер в двореца „Белвю“ в Берлин днес.
Двамата държавни глави са се съгласили, че сътрудничеството между България и Германия е много добро и предстои да бъде разширено.
„Моята лична амбиция е в България да открием нови мощности и да участваме в производството, също на „Еърбъс“ (Airbus)“, каза Радев, уточнявайки, че става дума за подразделението на авиоконцерна „Аеротек“ (Aerotec).
Президентът допълни, че е провел сериозни разговори с ръководството на компанията още през февруари на Мюнхенската конференция по сигурността и през септември те ще посетят България. „Ще организираме пак срещи и с българския бизнес, и с българското правителство“, каза той, изразявайки надежда българските власти „да се възползват максимално не само от тази компания, а и от други, а тези визити да не се присвоят, да се превръщат в пиар кампания на политически лидери“.
Радев подчерта добрата съвместна работа с германския президент Щайнмайер, продължаваща вече осем години.
Това е третата визита на българския президент в Берлин, а германският държавен глава два пъти е бил в София по време на неговия мандат.
В центъра на вниманието винаги е било засилването на икономическото сътрудничество. Германия е стратегически съюзник и водещ икономически и инвестиционен партньор. Диалогът на най-високо ниво е важен за укрепване на доверието във всички области на интерес, каза Радев.
Той допълни, че политиката трябва да води и до конкретни практически ползи, отбелязвайки, че вече от година президентската институция работи с Федералната асоциация за насърчаване на икономиката и външната търговия на Германия.
По думите му възможни нови области за инвестиции са самолетостроенето, електрическата мобилност, електрониката, енергетиката и интелигентните системи за безопасност и устойчиво развитие.
Президентът Радев участва вчера в откриването на нов високотехнологичен завод на германския оръжеен концерн „Райнметал“ (Rheinmetall) в Унтерлюс, провинция Долна Саксония.
Компанията планира съвместно с българските власти да открие два завода в България – един за снаряди и един за барут, с инвестиция за над 1 млрд. евро, каза изпълнителният й директор Армин Папергер.
Практическото планиране по тези проекти вече е в полето на изпълнителната власт, отбеляза Радев. Той подчерта, че президентската институция вече е свършила най-важната работа по довеждането на този стратегически инвеститор в България и убеждаването му, че в страната ни си струва и трябва да се инвестира.
Този процес трябва да е устойчив и да се движи максимално бързо, каза президентът, допълвайки, че става дума не само за заводите за барут и муниции, а и за редица други важни области. Работата с „Райнметал“ ще продължи и в сферите за безпилотни и автономни системи, за електроника и военната авиотранспортна техника, по отношение на която България има голям потенциал. Румен Радев предупреди, че инвестицията на „Райнметал“ може най-малкото да се забави, ако правителството „не си свърши домашната работа“.
Германия заема първо място като външнотърговски партньор на България, според статистически данни. За 2024 г. стокообменът между двете страни надхвърля 12,3 млрд. евро. Основните експортни продукти от България за Германия включват машини и оборудване, електроника, текстил, химически продукти, храни. България внася автомобили, промишлени машини, електронни компоненти, химикали и потребителски стоки.
Преките сумарни инвестиции от Германия в България към януари 2024 г. са в размер на 4,109 млрд. евро. Около 30 процента от 100-те най-големи инвеститори в България са германски или с германско участие. Най-големите инвестиции са в секторите автомобилостроене, машиностроене, търговия, електроника и електротехника и др.
Източник: БТА
Икономика
Курсът на еврото остава над 1,16 долара в междубанковата търговия

Еврото леко поскъпна и в днешната междубанкова търговия във Франкфурт, като запази ниво над 1,16 долара, съобщиха германски финансови издания.
Тази сутрин единната европейска валута се разменяше за 1,1659 щатски долара към 9:55 часа българско време или с 0,1 на сто над стойността си от закриването на вчерашната търговия.
Европейската централна банка определи вчера референтен курс на еврото от 1,1622 долара.
/ИЦ/
Източник: БТА
Икономика
„Нестле“ планира да съкрати 16 000 работни места през идните две години в рамките на кампания за намаляване на разходите

Гигантът в хранително-вкусовата промишленост „Нестле“ (Nestle) обяви, че планира да съкрати около 16 000 работни места в световен мащаб през следващите две години в рамките на кампания за намаляване на разходите, информира ДПА.
Съкращенията ще включват около 12 000 офисни длъжности във всички отдели и географски райони, както и още 4000 длъжности чрез инициативи за повишаване на производителността в производството и веригите за доставки.
Изпълнителният директор Филип Навратил заяви, че „Нестле“ трябва да „се променя по-бързо“, за да се адаптира към променящите се глобални условия.
Компанията увеличи целта си за съкращаване на разходите до 3 милиарда швейцарски франка (3,7 милиарда долара) до края на 2027 г., докато предишната цел беше за икономии за 2,5 милиарда франка.
Плановете за съкращения на служители бяха обявени, след като най-голямата хранителна компания в света отчете лек спад в продажбите за първите девет месеца на 2025 г.
Общите продажби на „Нестле“ за периода са спаднали с 1,9 на сто спрямо предходната година до 65,9 милиарда франка. Органичните продажби все пак са се увеличили с 3,3 на сто, като най-голям принос имат кафето и сладкарските изделия.
„Нестле“, която произвежда шоколадовите вафли „КитКат“ (KitKat) и „Нескафе“ (Nescafe), заяви, че очаква органичният ръст на продажбите да се засили през 2025 година.
/ИЦ/
Източник: БТА
Икономика
Петролът поскъпна с около 1 на сто след изявление на Доналд Тръмп, че Индия ще спре петролните доставки от Русия

Цените на петрола се повишиха с около 1 на сто в днешната азиатска търговия, след като американският президент Доналд Тръмп заяви, че премиерът Нарендра Моди е обещал, че Индия ще спре да купува руски петрол. Прекратяване на доставките на петрол от Русия за Индия би могло да доведе до дефицит на суровината на други места по света, информира Ройтерс.
Сортът Брент от Северно море, чиято цена е референтна за европейския пазар, наддаде с 54 цента или 0,87 на сто до 62,45 долара за барел. Американският лек суров петрол WTI поскъпна с 57 цента или 0,98 на сто и един барел се търгува за 58,84 долара.
И двата фючърса отбелязаха най-ниското си ниво от началото на май в предходната сесия на фона на търговското напрежение между САЩ и Китай и след предупреждение от Международната агенция за енергията (МАЕ) за голям излишък на петролния пазар през идната година.
Президентът Тръмп вчера заяви, че Индия, която получава около една трета от вноса си на петрол от Русия, ще спре покупките на петрол от Москва.
Индийското посолство във Вашингтон не отговори на запитване на Ройтерс, изпратено по имейл, дали Моди е поел подобен ангажимент пред Тръмп.
Някои индийски рафинерии се подготвят да намалят вноса на руски петрол, като се очаква това да се случи постепенно, съобщиха за Ройтерс източници, запознати с въпроса.
Американският министър на финансите Скот Бесънт също обяви снощи, че е казал на японския министър на финансите Кацунобу Като, че администрацията на Тръмп очаква Япония да спре вноса на руска енергия.
Индия и Китай са двата най-големи купувача на руски суров петрол, изнасян по море, а подобни сделки попадат под санкциите на САЩ и Европейския съюз.
В продължение на месеци премиерът Моди устояваше на натиска на САЩ да спре да купува руски петрол, като индийските власти защитаваха покупките като жизненоважни за националната енергийна сигурност.
Също така вчера правителството на Великобритания представи нови санкции, насочени срещу руските петролни компании „Роснефт“ и „Лукойл“.
Сред санкционираните субекти са четири нефтени терминала, китайската частна рафинерия „Шандун Юлун Петрокемикъл“ (Shandong Yulong Petrochemical), 44 танкера от „сенчестия флот“, транспортиращ руски петрол, както и „Наяра Енерджи Лимитед“ (Nayara Energy Limited), рафинерия в Индия, собственост на Русия.
Източник: БТА
-
Балканипреди 3 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 2 месеца
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 3 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 2 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Святпреди 2 месеца
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Икономикапреди 2 месеца
„Енвидиа“ изпревари очакванията за второто тримесечие въпреки спирането на продажбите в Китай
-
Икономикапреди 2 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Българияпреди 2 месеца
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието