Около 50 000 български квалифицирани кадри в строителството през последните години са напуснали страната в търсене на препитание, съобщи в интервю за БТА председателят на Управителния съвет на Камарата на строителите в България (КСБ) инж. Илиян Терзиев, потърсен в навечерието на професионалния празник на строителите – Димитровден. 

„Трудностите, пред които строителният сектор е изправен през последните години, доведоха до чувствително намаляване на работата, произведената продукция извън жилищното строителство се сви, а отчитаният номинален ръст се дължи на оскъпяването на продукцията, не на увеличен обем. Всичко това доведе до сериозен отлив на квалифицирани работници, които ние през годините с много трудности сме изграждали, но след като не можехме да им гарантираме стабилна заетост, потърсиха препитание основно в Европа. Става дума за около 50 000 наши квалифицирани кадри в чужбина, надяваме се поне част от тях да се завърнат“, каза Терзиев. 

Наскоро КСБ обяви създаването на платформата „Работа в България“. Във връзка с това Терзиев изтъкна, че тя ще съкрати пътя между българите в чужбина и строителния бизнес, който вече предлага много добри заплати.

Той посочи, че в момента браншът е в подем, което се доказва, по думите му, с безпрецедентния ръст на фирмите, вписани в поддържания от КСБ Централен професионален регистър на строителя. Той отбеляза, че за първи път откакто е създадена КСБ през 2006 г., в регистъра има над 8000 компании, като към момента точният им брой е 8083. 

Платформата е достъпна през сайта на КСБ – ksb.bg, и вече дава резултати, което ни обнадеждава да продължим с усилията си, коментира председателят на Камарата. Той допълни, че амбицията на организацията е платформата да бъде надградена и тя да заработи като своеобразна „банка кадри“ за заетите в бранша и за строителните компании. За търсещите работа в строителния сектор платформата е безплатна и те могат да подадат заявление, да посочат град, в който искат за работят, да опишат опита си, да приложат автобиография и да потърсят чрез КСБ своята нова работа в родината.

Председателят на Камарата каза, че се очаква интерес към работа в строителството у нас да има основно от българи, живеещи в страни в ЕС. „Ръст в заплатите има на всички нива – от работника на обекта до инженерите. А тук разходите за живот са по-ниски, т.е. разполагаемият доход е на ниво, конкурентно на европейското. Въвеждането на еврото от 1 януари също е стабилизиращ фактор. И най-важното – работещите ще са си у дома, при семействата си“, мотивира Терзиев очакванията си. 

Председателят на Камарата посочи, че към момента в бранша са заети близо 250 000 души и изтъкна, че има търсене на кадри на всички нива – работници, майстори, техници, инженери.

Терзиев посочи, че в Камарата нямат точни данни за дела на работниците в строителството от трети страни, но допълни, че фирмите наемат и работници от страни извън ЕС, основно от бившите съветски републики, а кадрите от тези държави, по думите му, са дисциплинирани служители и заради владеенето на руски език нямат езикова бариера с по-възрастните ръководители на обекти. „В платформата ни „Работа в България“ има и сегмент за улесняване и на този процес. КСБ е изградила партньорства с лицензирани агенции за набиране на персонал, които работят със страни извън ЕС като Узбекистан, Виетнам, Индия и др.“, каза председателят.

По отношение на обема строителни дейности, на които бизнесът ще разчита през следващата година, Терзиев заяви, че очакванията са с настъпилата стабилност в страната да има по-добра прогнозируемост на работата по обектите, възлагани от държавата и общините не само за следващата година, а няколко години напред. Като такива той посочи всички дейности по ВиК и пътна инфраструктура, която е публична собственост, европроектите, общинската програма и анонсираната новата програма за саниране. Предстои приемането на бюджета за 2026 г. – надяваме се в него да бъде заложена сериозна инвестиционна програма, каза още председателят на КСБ.

За неразплатените от държавата суми към строителния сектор Терзиев посочи, че Камарата не събира такава информация, но допълни, че има проблеми с различни възложители и изтъкна, че браншът се нуждае от добро планиране и редовно разплащане, за да се движи работата ритмично.

Следва пълният текст на интервюто:

Г-н Терзиев, наскоро КСБ обяви създаването на платформата „Работа в България“. Каква е основната ѝ цел и откъде тръгна идеята?

– КСБ винаги е работела за разрешаване на проблемите пред бранша по възможно най-добрия начин. Строителният бизнес произвежда сериозен дял от брутния вътрешен продукт и е сред важните двигатели на икономиката в страната. През последните години секторът премина през множество трудности заради политическата нестабилност, инфлацията, нарушаването на веригите на доставки след пандемията, което доведе до чувствително оскъпяване на материалите, а войната в Украйна допълнително задълбочи тези проблеми.

Като резултат работата чувствително намаля, произведената продукция извън жилищното строителство се сви, а отчитаният номинален ръст се дължи на оскъпяването на продукцията, не на увеличен обем. Всичко това доведе до сериозен отлив на квалифицирани работници, които ние през годините с много трудности сме изграждали, но след като не можехме да им гарантираме стабилна заетост, потърсиха препитание основно в Европа. Става дума за около 50 000 наши квалифицирани кадри в чужбина, надяваме се поне част от тях да се завърнат. Дойде време да се обърнем към тях и да ги мотивираме – вече е налице стабилизиране, темповете на работа навлизат в ритъм. Браншът е в подем и това го доказва безпрецедентният ръст на вписаните в поддържания от КСБ Централен професионален регистър на строителя, в който всеки, който строи над 100 квадратни метра, трябва да фигурира, защото без документ от нас не може дори да открие строителна площадка. За първи път откакто е създадена КСБ през 2006 г., в регистъра има над 8000 фирми – към момента точният им брой е 8083. 

Затова браншът има нужда от кадри и ние като Камара сме точната организация, която да подпомогне фирмите и потенциалните служители да намерят път едни към други. Имаме 28 областни представителства и чрез тях можем да съкратим връзката между работниците и фирмите и извън столицата.

В отделен сегмент на платформата подпомагаме и процеса на наемане на служители от страни извън ЕС.

Протягаме ръка и към студентите и завършващите своето образование млади хора, като им помагаме да намерят работа в строителни компания.

Платформата е достъпна през сайта на КСБ – ksb.bg, и вече дава резултати, което ни обнадеждава да продължим с усилията си. Амбицията ни е да я разработим, да я надградим и тя да заработи като своеобразна „банка кадри“ за заетите в бранша и за строителните компании. Важно е да отбележим, че за търсещите работа в строителния сектор платформата е абсолютно безплатна – те могат да подадат заявление, да посочат град, в който искат за работят, да опишат опита си, да приложат автобиография и да потърсят чрез КСБ своята нова работа в родината.

От кои страни основно се очаква интерес към работа в строителството у нас? И какви са средните възнаграждения, които предлага българският пазар на труда?

– Основно от страни в ЕС. Добрата новина е, че в строителството в България възнагражденията чувствително са увеличени. Ръст в заплатите има на всички нива – от работника на обекта до инженерите. А тук разходите за живот са по-ниски, т.е. разполагаемият доход е на ниво, конкурентно на европейското. Въвеждането на еврото от 1 януари също е стабилизиращ фактор. И най-важното – работещите ще са си у дома, при семействата си. 

Колко души в момента са заети в сектора? Какъв е делът на работниците от трети страни и от кои държавни са те? Кои са основните трудности при наемането на такива кадри?

– Към момента в бранша са заети близо 250 000 души. И има търсене на всички нива – работници, майстори, техници, инженери. Нямам колега, който да не споделя, че фирмата му има нужда от кадри. Нямаме точни данни, но фирмите наемат и работници от страни извън ЕС, основно от бившите съветски републики, които са дисциплинирани служители и заради владеенето на руски език нямат езикова бариера с по-възрастните ръководители на обекти. В платформата ни „Работа в България“ има и сегмент за улесняване и на този процес. КСБ е изградила партньорства с лицензирани агенции за набиране на персонал, които работят със страни извън ЕС като Узбекистан, Виетнам, Индия и др. В строителството не говорим за сезонна заетост като в туризма, а за дългосрочна. Полагаме усилия и за облекчаване на процедурите.

Голямата ни амбиция е да дадем възможност на част от квалифицираните български работници, които се завърнат, да израснат кариерно и да ръководят служители, наети от т.нар. трети страни.

Обявихте, че на 1 ноември във Франкфурт КСБ ще се включи в организираната от Министерството на труда и социалната политика трудова борса за българи, живеещи и работещи в Германия. Какви са очакванията Ви като интерес и като потенциал за връщането на кадри в строителството от Германия?

– Очакваме да има интерес. Много наши сънародници в Германия работят именно в строителството и ако им се предложат сигурност и конкурентно заплащане, не е изключено да се завърнат. Ние като браншова организация ще положим усилия и се надяваме те да се увенчаят с успех. Борсата във Франкфурт ще ни даде шанс да ги срещнем лично и да им покажем, че у нас също има добри възможности. Ще им представим платформата и как през нея могат да достигнат до потенциални работодатели. 

Имате ли разчети на какъв финансов обем строителни дейности ще разчита бизнесът през следващата година по различни линии, в това число по европроекти, по НПВУ, национални програми, общинската програма?

– Очакванията ни са с настъпилата стабилност да има по-добра прогнозируемост на работата по обектите, възлагани от държавата и общините не само за следващата година, а няколко години напред. А такива са всички дейности например по ВиК и пътна инфраструктура, която е публична собственост. Отделно са европроектите, общинската програма, която е сериозна и с дълъг хоризонт. Както и анонсираната и очаквана нова програма за саниране. Предстои приемането на бюджета за 2026 г. – надяваме се в него да бъде заложена сериозна инвестиционна програма.

Има ли браншът неразплатени от държавата суми и в какъв размер са те?

– В Камарата не събираме такава информация, но има проблеми с различни възложители. А браншът се нуждае от добро планиране и редовно разплащане, за да се движи работата ритмично.

Източник: БТА