Турският президент Реджеп Тайип Ердоган проведе двустранни срещи с президента на Франция Еманюел Макрон, премиера на Великобритания Киър Страмър, както и с вицепрезидента и министър-председател на Обединените арабски емирства (ОАЕ) Мансур бин Зайед Ал Нахян.

Ердоган е в Египет за срещата на върха за Газа. В състава на турската делегация влизат още министърът на външните работи Хакан Фидан, директорът на турското разузнаване МИТ Ибрахим Калън, директорът на Дирекцията по комуникации към президентството на Република Турция Бурханеттин Дуран и главният съветник на турския президент по външна политика и сигурност Акиф Чагатай Кълъч, съобщиха от Дирекцията по комуникации към президентството на Република Турция. 

От съобщението става ясно, че Реджеп Ердоган и Мансур бин Зайед Ал Нахян са обсъдили както двустранни въпроси, които касаят Турция и ОАЕ, така теми от регионално и глобално естество. По време на срещата двете страни са изразили готовност за развитие на политическите отношения, търговията и инвестициите, както и сътрудничеството в областта на отбранителната индустрия. 

Турският президент е отбелязал също така усилията, които Анкара е положила за прекратяване на огъня в Газа. 

„Ердоган подчерта, че Турция работи затова да бъде сложен край на геноцида, както и че е отворен прозорец към възможност за установяване на траен мир, който трябва да бъде използван по добър начин“, пише в съобщението за срещата. 

Наред с това турският президент е отбелязал, че споразумението за прекратяване на огъня трябва да бъде приложено в неговата цялост, хуманитарната помощ да достига до Газа без прекъсване, а възстановителните дейности – да започнат незабавно. 

При срещата с британския премиер Киър Страмър Ердоган е отбелязал, че Турция и Великобритания полагат колкото се може повече усилия за развитието на двустранните отношения във всяка една област, поставяйки акцент върху отбранителната индустрия. 

„Ердоган подчерта, че Турция положи усилия за прекратяване на огъня и нападенията, както и че ще увеличи своите усилия за трайно прекратяване на огъня и отваряне на пътя към мира“, пише в съобщението за срещата между турския президент и британския премиер. 

И при нея Ердоган е отбелязал, че възстановителните дейности в Газа трябва да започнат незабавно. Турският президент е подчертал пред британския премиер, че трайният мир може да бъде постигнат единствено с признаването на две суверенни държави, както и че усилията на международната общност в тази посока са важни. 

В Египет Ердоган е разговарял и с френския президент Еманюел Макрон, като за тази среща не се съобщават повече подробности. 

Източник: БТА

Министърът на отбраната на Хърватия Иван Анушич каза днес, че очаква Законът за отбраната и Законът за службата във въоръжените сили да бъдат приети в парламента следващата седмица, след което ще започне подготовката и повиквателните за нови наборници, като се очаква първите наборници да пристигнат в казармите през януари следващата година, съобщи хърватската новинарска агенция ХИНА.

„Дискусиите по Закона за отбраната и Закона за службата във въоръжените сили в Комисията по отбрана, заедно с преразглеждането на бюджета, са предпоставки за парламентарен дебат и приемане следващата седмица. След това ще започне прилагането на законите“, каза Анушич пред репортери преди заседанието на Комисията по отбрана.

Той добави, че през ноември и декември министерството ще започне с необходимите дейности и покани за основно военно обучение, а от 1 януари следващата година се очаква първите новобранци да започнат обучение в казарми.

Той отбеляза, че това означава, че настоящата група в Пожега е последната на доброволци-военнослужещи.

Основното военно обучение ще продължи два месеца, каза Анушич, обявявайки, че скоро ще бъдат публикувани подробности за учебните модули, през които ще преминат новобранците, и уменията, които ще усвоят през този период. Той също така подчерта, че всички кандидати ще преминат медицински преглед преди обучението, за да се определи годността им за служба. Това обаче няма да включва тестове за наркотици, тъй като такива тестове не могат да се извършват без съгласието на кандидата съгласно действащия закон.

Въпреки че имаше предложения задължителното военно обучение да продължи по-дълго, Анушич обясни, че  двумесечният срок е избрана, защото от 2008 г. насам доброволната военна служба следва същия модел – при който доброволците придобиват всички основни умения, които се изискват за войник-стрелец, в рамките на два месеца.“

„Вече има добре установен модел и рамка, а инструкторите, които работят интензивно с новобранците, потвърждават, че два месеца са напълно достатъчни. Няма нужда от три или четири месеца, но продължителността може да бъде удължена, ако се окаже необходимо“, каза той.

„За два месеца те ще придобият всички основни военни умения – оцеляване, самозащита, двигателни умения, физическа подготовка и хранене.“ „Ако новобранец реши да продължи, той може да подпише договор, за да стане професионален войник и след това да премине към специализирано военно обучение“, добави министърът.

Военното обучение ще струва около 20 милиона евро, каза Анушич, добавяйки, че въпросите относно разходите по цивилното отбиване на службата трябва да бъдат насочени към Министерството на вътрешните работи. Той отбеляза, че възнаграждението за тези, които изпълняват цивилна служба, ще бъде значително по-ниско, отколкото за новобранците в армията.

Целият процес ще включва, освен Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на здравеопазването.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)

Източник: БТА

Европейската комисия обяви, че се поставя началото на изграждане на антени за фабрики за изкуствен интелект (ИИ) в седем държави членки, включително Кипър. Държавите членки, споменати в съобщението на Комисията, са Белгия, Кипър, Унгария, Ирландия, Латвия, Малта и Словакия. Освен това такива центрове ще бъдат разположени и в страни партньори като Исландия, Молдова, Швейцария, Обединеното кралство, Северна Македония и Сърбия.

Според съобщението на ЕК новите центрове ще работят в тясно сътрудничество със съществуващите фабрики за ИИ, предоставяйки на националните общности за ИИ сигурен дистанционен достъп до най-съвременни, оптимизирани за ИИ суперкомпютри. Напълно интегрирани в екосистемата на съвместното предприятие EuroHPC, центровете имат за цел да разширят достъпа до възможности, инфраструктура и иновации в областта на ИИ в цяла Европа.

Миналия петък ЕК обяви и значително разширяване на европейската инфраструктура за ИИ, добавяйки към съществуващата мрежа още шест нови фабрики за ИИ, с което центровете стават 19 в 16 страни членки.

По време на обиколката си в Западните Балкани председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви днес новите центрове в Сърбия и в Северна Македония, които ще дадат на компаниите в региона достъп до европейската инфраструктура за ИИ.

Обявените центрове са част от Плана за действие на ЕК за ИИ в рамките на континента и допълва инвестициите на ЕС в бъдещите гигафабрики за ИИ – мащабни съоръжения, предназначени за разработване и обучение на усъвършенствани модели и системи с ИИ. Те са в съответствие и със Стратегията за прилагане на ИИ, чиято цел е да ускори внедряването на изкуствен интелект в европейската икономика и в публичния сектор. 

(Новина, избрана от кипърската агенция КНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)

Източник: БТА