Вместо да подобряваме средата и да се погрижим за добруването на компаниите, тяхното развитие, този бюджет ще бъде много голям удар върху бизнеса и няма да доведе до изсветляване на сивата икономика, коментира проектобюджета на страната за 2026 г. главният изпълнителен директор на Американската търговска камара в България Иван Михайлов в предаването „Неделя 150“ на БНР.

Той допълни, че е дълбоко скептичен, че планираното повишаване на данъците и специално на данък дивидент ще доведе до по-добра събираемост. Със сигурност няма здравомислещ, който да смята, че това ще доведе до по-добър ефект върху събираемостта и съответно фиска на държавата, добави той. Михайлов посочи, че аргументите за данък дивидент от страна на правителството не са за пренебрегване, но отчете липсата на диалог с бизнеса и плавността на процесите, за да може той да е подготвен за стъпките, които следват занапред.

Михайлов посочи, че държавата трябва да има отговорен подход по отношение на бюджета за това как всички промени, които са планирани, ще се отразят на бизнес климата в контекста и на влизането на страната в еврозоната. Бизнесът трябва да бъде чут, защото винаги говори аргументирано и трябва да се намерят начини, така че Бюджет 2026 г. да не бъде сериозен удар към бизнеса, а да бъде този, който помага по-лесно да се навлезе в еврозоната, коментира Михайлов. Той заяви, че Камарата подкрепя позицията на работодателските организации по проектобюджета на държавата за догодина и допълни, че се очаква и двустранните камари да изразят своето виждане по този въпрос.

По темата за продължаването на компенсациите за бизнеса за скъпия ток Михайлов изтъкна, че евтиният ток е осигурил продължаване на дейността на компаниите, запазването на работните места и „някакво благоденствие и сигурност за гражданите“. Не можем да кажем, че е било подаяние. В България цената на тока е една от най-високите, ако погледнем на дневна база, коментира още той.

По темата за „Лукойл“ и санкциите на САЩ Михайлов посочи, че се изисква активна работа от страна на правителство на България по това да се договори продължаване на дерогацията. Това е нещо, което трябва да стане в абсолютно спешен порядък и с приоритет, заяви Михайлов. С размяна на писма няма да е достатъчно да се получи, каквото и да било удължаване на дерогацията, коментира още той. По отношение на последните нормативни промени, свързани с фигурата на особения управител, Михайлов посочи, че не навсякъде тази този механизъм е сработил и е запазил дейността на предприятията, които са били управлявани по този начин. Ако не направим никакви стъпки, да, съвсем резонно ще остане само този вариант, но той е краткосрочен, а и трябва също да се съгласува с двете страни, коментира Михайлов. По думите му чисто технически е възможно това да се случи, но какво е мнението на собственика и това дали решава проблема с дерогацията трябва да кажат САЩ и „Лукойл“.

В отговор на въпрос дали може Българският енергиен холдинг (БЕХ) да придобие рафинерията и добър вариант ли е това, Михайлов отбеляза, че въпросът е дали можем да си го позволим, като изтъкна, че покупката означава взимане на кредити. Същевременно той каза, че БЕХ е възможно да бъде собственик и на това предприятие, но изтъка въпроса с това каква би била увереността на клиентите на „Лукойл“ да продължат да ползват продуктите на рафинерията. Защото притеснението е, че – да, дейността ще продължи, собствеността ще се смени, но без съгласието и без отпадане на санкциите, никой не би потребявал тези продукти, защото се притеснява, че той ще стане обект на санкции, каза Михайлов.

По темата със санкциите „Магнитски“ Михайлов изтъкна, че това са решения, които се взимат от страната, която е санкционирала когото и да е. В случая става въпрос за Великобритания и Съединените щати и там органът, който санкционира, с него трябва да се работи, допълни той.

Източник: БТА