В Харманли за осми започна фестивалът „На Хармана“. Негови организатори са Сдружение „Бизнесът за Харманли“ и Община Харманли.

Тазгодишното издание започна с дегустация на ръчно точена 1160-метрова баница, разделена на части с плънка от спанак, картофи, тиква и сирене.

Баницата е традиционно печиво за Харманлийския край. Решихме тази година да представим различни видове и да привлечем вниманието към традицията, но и да направим представянето по-атрактивно, затова и избрахме баницата да е наистина огромна – над километър, каза кметът на община Харманли Мария Киркова.  

Майсторът на гигантската баница е Мариана Емилова. Тя е точила корите на ръка пет дни преди фестивала. За приготвянето на печивото е използвала 850 кг брашно, 500 кг сирене, 320 литра олио. За направата са използвани още 60 кг спанак, 150 кг тиква и един чувал картофи. Не е невъзможно, стига да го искаш, а скритата съставка е душата, която майсторът влага, каза за БТА Мариана Емилова. Тя се е научила да прави традиционна баница още като дете от баба си. Да точат и месят знаят и децата, най-малкото ѝ внуче също вече усвоява занаята, но все още точи корите с точилка. Работата на ръка е нещо различно, защото тогава тестото става по-меко и по вкусно, казва Марияна Емилова.

Освен традиционни ястия от местни производители, на пространството край Гърбавия мост, където се провежда фестивалът „На хармана“,  са представени и занаятчийски ръкоделия. Винарните от региона също презентират своята продукция в специален кът.

Над 200 са участниците – самодейни състави и индивидуални изпълнители от региона и цялата страна през трите фестивални дни.

Вече осем години фестивалът на изкуствата, кулинарията и занаятите привлича хора не само от Харманли и южния край на България, но от цялата страна и чужбина. Той се превърна в най-големия есенен празник в региона, каза кметът Мария Киркова. В тазгодишното издание в Харманли посрещат  гости и от Турция и Гърция.

Всяка година събитието се надгражда и развива и с всяка изминала година става все по-мащабно, затова основните организатори от Сдружение „Бизнесът за Харманли“ разчитат на подкрепата на местната власт, каза Катя Стоянова от организацията.

Има хора, които са с корени от Харманли, живеят на другия край на България, но в момента са отново в родното си място. Фестивалът се превърна в годините в повод за родови среща. Духът, който носи „На хармана“, доведе до това, че хората припознават събитието като празник на българските традиции и започнаха да организират времето си така, че по това време на септември задължително да са в Харманли, каза още Катя Стоянова.

Истински повод за гордост на Сдружение „Бизнесът за Харманли“ е и патентованата местна марка „Белонога“.  Тя вече се използва от част от местните производители, които наред със своето лого, на продуктите поставят и това на „Белонога“, като гарант за произход и качество, допълни Катя Стоянова.

В неделя празникът продължава със събития за любителите на винения туризъм. Всички винарни в региона са обявили Ден на отворените врати и гостите могат да разгледат избите и да научат повече за тънкостите на прочутото харманлийско вино.

Източник: БТА

Буик от времето на Ал Капоне бе най-старата ретрокола, която участва днес в Националния конкурс за елегантност „Николай Колев – Бижуто“, който се проведе във Варна.

За БТА основният организатор на събитието – Руслан Иванов, уточни, че са представени общо 121 ретроавтомобила от почти всички клубове в страната. През тази година участват и машини от Румъния, Турция и Сърбия. Конкурсът е под егидата на Община Варна и с партньорството на БМВ.

Ретроавтомобил се поддържа много трудно, посочи Иванов. По думите му любителите на стари коли влагат стотици часове в търсене на резервни части и реставриране. Интернет помага, но хората разчитат най-вече на контактите между клубовете и между ретроколекционерите, каза още Иванов и подчерта, че главната цел на организаторите на събитието е да съхранят автентичния дух на ретродвижението в България.

Според него старите коли привличат хората с красотата си и с това, че напомнят за отминалата аналогова епоха и отсъствието на дигитални зависимости. Иванов посочи, че неговият любим период е между 1955 и 1985 година, когато са се произвеждали най-красивите коли. Дори автомобилите от времето на социализма – лади, москвичи и волги, имат своите достойнства и съществуват такива в много добро състояние, каза Иванов.

Собственикът на най-старата кола на изложението – буик, произведен през 1933 г. Едуард Асилелев посочи, че колата я поддържа заедно със сина си. Купил я е в САЩ, но двамата са вложили много време, за да я реставрират в пълния й блясък и да я върнат отново на пътя. Двигателят й е достатъчно мощен – 125 коня, каза още Асилелев. По думите му, когато буикът е в движение, предизвиква огромно внимание и хората много му се радват, като почти всички правят асоциация с книгите и филмите за Сухия режим и времето на гангстерите.

За себе си Асилелев каза, че е работил като строител и като педагог, но открил, че най по сърце му е реставрацията на коли. За него ретроавтомобилите са животът му, защото го пренасят успешно в друг свят. 

Източник: БТА

/ТТ/

Източник: БТА