Новият министър на правосъдието на Полша заяви, че неговият приоритет е възстановяването на стандартите за върховенство на закона в страната, които според критиците са били ерозирали при предишното правителство на „Право и справедливост“ (ПиС), предаде полската новинарска агенция ПАП.

Валдемар Журек замени на поста министър на правосъдието Адам Боднар, който беше критикуван за бавния темп на провеждането на съдебните реформи. Новият министър заяви на пресконференция, че като част от програмата си за реформи е уволнил девет съдии от назначенията им в Министерството на правосъдието.

Уволнените лица са т. нар. „неосъдии“, назначени след 2017 г. чрез Националния съвет на съдебната власт – орган, обезличен от реформите, въведени по време на ПиС.

Четиридесет и шест председатели и заместник-председатели на съдилища също бяха отстранени от Журек по същата причина.

Збигнев Жобро, който беше министър на правосъдието в правителството на ПиС, заяви, че с уволнението на председатели и заместник-председатели на съдилища Журек вече е извършил престъпление, за което прокуратурата ще бъде уведомена. 

Той добави, че решението на Журек се основава на процедури, които вече са поставени под въпрос от Конституционния съд.

Миналия октомври Конституционният съд, най-висшият съдебен орган в страната, за който настоящото правителство твърди, че е бил политизиран по времето на ПиС, постанови, че министърът на правосъдието не може да освобождава председател или заместник-председател на съд, без да се консултира със спорния Национален съвет на съдебната власт. Съдът заяви още, че подобна процедура би нарушила баланса на силите и надзорната роля на KRS в съдебната администрация.

Премиерът Доналд Туск също коментира хода на Журек. 

„Не знам защо има толкова много шум около действията на министъра на правосъдието Валдемар Журек. Това е само загрявка“, написа Туск в социалната платформа „Екс“.

(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ПАП)

Източник: БТА

Руският президент Владимир Путин заяви днес, че се надява, че мирните преговори между Русия и Украйна ще продължат и че работните групи биха могли да обсъдят потенциални компромиси, но по думите му целите на Москва остават непроменени, предадоха Ройтерс и ТАСС.

На съвместна пресконференция с президента на Беларус Александър Лукашенко Путин каза, че преговорите трябва да бъдат провеждани „без камери и в спокойна атмосфера“.

Коментирайки думите на украинския президент Володимир Зеленски, че в момента няма смисъл да се водят преговори и трябва да се изчака, докато в Русия се смени режимът, руският президент заяви, че ако ръководството на Украйна смята, че сега не е моментът за преговори, Русия е готова да почака.

„Що се отнася до разочарованията от страна на когото и да било, всички разочарования възникват от прекомерни очаквания, както е известно, това е общо правило“, посочи Путин.

Той подчерта, че преговорите винаги са търсени и винаги са важни, „особено, ако има стремеж към мир“.

Путин припомни, че първите руско-украински преговори се състояха в Беларус, преди по украинска инициатива да бъдат преместени в Истанбул.

„Нашият политически режим се основава на Конституцията на Руската федерация, а властта е формирана в строго съответствие с основния закон на държавата. Нещо, което не може да се каже за Украйна“, заяви Путин.

„Сега не искам да навлизам в тези подробности, но днешната власт не се основава на украинската конституция. Конституцията е явно нарушена. Но не искам да влизам в тези подробности“, добави руският президент.

Източник: БТА

Европейската комисия се ангажира с инициатива за обществени консултации и мнения, в рамките на която граждани и предприятия могат да споделят виждането си по редица направления от политиката на ЕС и действащите регламенти. На определения за това уебсайт могат да бъдат публикувани коментари, които ЕК след това ще вземе предвид при обсъждането на последващи политически мерки.

Една от инициативите, които понастоящем са отворени за коментари, е свързана с Европейската гранична и брегова охрана и по-точно с актуализирането на правилата на ЕС.

Целта на тази инициатива е да се укрепят правилата на ЕС относно европейската гранична и брегова охрана, по-специално „Фронтекс“.

Преразгледаните правила ще помогнат на ЕС да постигне целите си за управление на външните граници, определени в политическите насоки на председателя Фон дер Лайен за периода 2024-2029 г., включително за повишаване на ефективността на политиката на ЕС в областта на връщането.

Политически контекст 

Европейската агенция за гранична и брегова охрана („Фронтекс“) функционира от 1 май 2005 г. В Регламент (ЕС) 2019/1896 (Регламент за ЕГБО) се определя правната рамка, съгласно която „Фронтекс“ подкрепя държавите членки на ЕС, при защитата на външните граници на ЕС и операциите по връщане от държавите членки в трети държави. „Фронтекс“ е децентрализирана агенция на ЕС и е част от Европейската гранична и брегова охрана, която включва и националните органи на държавите от ЕС, отговарящи за управлението на границите, в това число бреговата охрана, и националните органи, отговарящи за връщането. С Регламента за ЕГБО беше създаден и т.нар. постоянен корпус, който е първата униформена служба на ЕС, състояща се от гранични служители и специалисти в областта на връщането, които са на разположение, за да подпомагат националните органи в ежедневните им задачи.

Висококачественото и интегрирано управление на външните граници на ЕС е предпоставка за свободното движение в Шенгенското пространство. През 2024 г. Шенгенското пространство отново бе най-посещаваната дестинация в света. Този значителен поток от пътници беше управляван чрез ежедневната работа на над 120 000 европейски гранични служители и служители на бреговата охрана. Същевременно миграционният натиск по външните граници остава висок поради геополитически конфликти и конфликти в областта на сигурността, включително тактики за инструментализиране на миграцията за политически цели. Външните граници на ЕС са изложени и на нарастващи и по-комплексни заплахи за сигурността, както и на контрабандата на незаконни стоки, като наркотици и огнестрелни оръжия, която често е свързана с организираната престъпност. Ефективното осъществяване на връщанията на граждани на трети държави, които нямат право да останат в ЕС, също продължава да бъде предизвикателство. Преди пандемията от Covid-19 средното равнище на връщанията е било почти 33 %. През последните години обаче само около една пета от лицата, на които е било наредено да напуснат ЕС, са били действително върнати. През юли 2024 г. председателят на Комисията Фон дер Лайен се ангажира в политическите си насоки да укрепи „Фронтекс“ чрез утрояване броя на служителите в постоянния корпус на 30 000 и да предостави на агенцията найсъвременни технологии за наблюдение и осведоменост за състоянието, както и собствено оборудване и персонал, за да се гарантира, че тя може да защитава границите ни при всички обстоятелства със силно управление и при пълно зачитане на основните права. Политическите насоки също така отредиха висок приоритет на подобряването на операциите по търсене и спасяване в Средиземноморието и на нов общ подход към връщанията. 

Проблем, който инициативата цели да преодолее

През 2023 г. Комисията извърши оценка на действащото законодателство и установи, че макар Регламент (ЕС) 2019/1896 като цяло да е подходящ за целта, съществуват някои пропуски в правната рамка. Държавите членки в Съвета също изтъкнаха необходимостта да се отстранят тези пропуски и призоваха за обмисляне на евентуални целенасочени изменения на регламента.
Ключовите области, които трябва да бъдат разгледани, са:

1. Липса на яснота относно някои от задачите на „Фронтекс“: „Фронтекс“ разполага с широк набор от възможности за подпомагане на националните органи при управлението на границите. Опитът обаче показва, че някои от тези задачи не са регламентирани в достатъчна степен. По-специално правилата, уреждащи сътрудничеството на „Фронтекс“ с трети държави, не са съобразени с многообразието от трети държави, с които тя трябва да си сътрудничи. Освен това тези правила не са достатъчно гъвкави, което ограничава способността на „Фронтекс“ да адаптира оперативната си подкрепа към възникващите нужди. „Фронтекс“ също така играе ключова роля за подобряване на осведомеността на ЕС за събитията по външните граници. Въпреки това правилата за обработване на съответните данни, включително лични данни, са сложни, както и непълни, и възпрепятстват работата на „Фронтекс“ във връзка с осведомеността за състоянието, предотвратяването на трансграничната престъпност и дейностите по връщане. Освен това регламентът не определя в достатъчна степен ролята на „Фронтекс“ в борбата с трансграничната престъпност и не предвижда никаква роля за „Фронтекс“ в подпомагането на държавите членки при прилагането на визовата политика на ЕС.

2. Ограничена ефективност на „Фронтекс“ в областта на връщането: „Фронтекс“ ще има все по-важна роля в подпомагането на държавите членки при връщането на граждани на трети държави, които нямат право да останат в ЕС. Тази подкрепа обаче понастоящем е ограничена поради редица предизвикателства, включително по отношение на подходящото представителство на органите по връщане в управителния съвет на Агенцията, недостатъчните човешки и бюджетни ресурси и факта, че операциите по връщане не подлежат на оценка на уязвимостта. Освен това „Фронтекс“ няма мандат да подпомага операции по връщане от трети държави в други трети държави, което ограничава способността ѝ да подкрепя ефективно управлението на миграцията от ЕС.

3. Недостатъчна хармонизация при прилагането на европейското интегрирано управление на границите: за да управляват ефективно външните граници на ЕС, граничните служители трябва да са обучени да работят по сходни стандарти в цяла Европа. Понастоящем обаче съществуват значителни различия в обучението на служителите на граничната и бреговата охрана. Освен това има значителни разлики в оперативните процедури и стандарти в отделните държави членки. Това възпрепятства сътрудничеството между държавите членки и с „Фронтекс“, намалява ефективността на координацията на равнище ЕС и възпрепятства развиването на единна култура на управление на границите с висок стандарт в Европа.

4. „Фронтекс“ се сблъсква с пречки пред ефективното използване на своя персонал и техническо оборудване: Подкрепата на „Фронтекс“ за държавите членки се увеличи значително през последните години. Въпреки това продължават да съществуват структурни и практически предизвикателства, които възпрепятстват ефективността на постоянния корпус и подкопават оптималното използване на техническите активи (напр. патрулни автомобили, плавателни съдове).

Тези пречки включват:

i) трудности при набирането и задържането на квалифициран персонал;

ii) отчасти неподходящи правила за персонала, приложими за граничните служители;

iii) предизвикателства, свързани с обществените поръчки и внедряването по отношение на техническите активи. Взети заедно, тези фактори подкопават готовността на „Фронтекс“ и пречат на способността ѝ да реагира бързо и ефективно на променящата се динамика по външните граници.

5. Управлението на „Фронтекс“ трябва да бъде адаптирано към променящата се роля на агенцията, за да се гарантира стратегическа съгласуваност и отговорност в целия ЕС: понастоящем структурите за
управление и надзор на „Фронтекс“ съответстват на други децентрализирани агенции на ЕС. Възлагането на повече задачи и операции на „Фронтекс“ изисква оценка за това дали е необходимо да се укрепи структурата на управление, както по отношение на надзора от страна на държавите членки и институциите на ЕС, така и във вътрешен план в рамките на „Фронтекс“, включително ролята на служителя по въпросите на основните права, служителя по защита на данните и други вътрешни структури за контрол. 

Цели и варианти на политиката 

Всяка предстояща инициатива ще има двойна цел:
1) да се преодолеят пропуските, установени при оценката на Регламент (ЕС) 2019/1896, и „Фронтекс“ да се подготви и оборудва за нарасналата си роля на оперативно звено на ЕС в управлението на границите, като се гарантира високо равнище на сигурност по външните граници на ЕС в отговор на новите оперативни предизвикателства;
2) да се постигне целта на ЕС, свързана с развитието и ефективното прилагане на интегрираното управление на границите в целия ЕС. 

Прилагането на европейското интегрирано управление на границите би могло да се подобри, като се увеличат усилията за хармонизиране на оперативните насоки, приложими както за служителите по управление на границите на „Фронтекс“ и държавите членки, така и за техническото оборудване (напр. безпилотни летателни апарати, патрулни кораби). Освен това биха могли да се доразвият общите минимални стандарти за управление на границите, за да се намалят несъответствията и да се улесни сътрудничеството между държавите членки и „Фронтекс“. Тези усилия биха могли да бъдат допълнени от мерки, предприети съвместно от „Фронтекс“ и държавите членки за подобряване и хармонизиране на обучението на граничните служители и специалистите в областта на връщането. „Фронтекс“ и държавите членки биха могли също така да интегрират допълнително планирането си, свързано с нуждите от човешки ресурси и техническо оборудване, набирането на служители и придобиването на оборудване. Управителният съвет на агенцията би могъл да засили управленската и надзорната си роля, например като разнообрази състава си, увеличи честотата на
заседанията си или създаде повече подпомагащи групи и комитети.

Като алтернатива, по-амбициозните решения биха могли да включват преразглеждане на постоянния корпус с цел засилване на интеграцията между „Фронтекс“ и компетентните органи на държавите членки, евентуално водещо до увеличаване на числеността на постоянния корпус. Новата рамка би могла да насърчи система на ЕС за професионално развитие, основана на хармонизирано обучение, по-добра мобилност на персонала между националните органи и „Фронтекс“ и подобрени общи стандарти за управление на границите в целия ЕС. Освен това биха могли да бъдат подобрени планирането и придобиването на оборудване, за да се развият повече полезни взаимодействия и на „Фронтекс“ да се осигурят по-ефективни средства за подпомагане на държавите членки по външните граници и при връщането. Ролята на постоянния корпус и „Фронтекс“ в подпомагането на държавите членки би могла да се засили чрез увеличаване на тяхната оперативна независимост и подобряване на условията за дългосрочно управление на работната сила, съчетано с посилно управление, плюс механизми за вътрешен и външен надзор.

Вероятни въздействия

По-ефективното управление на външните граници и връщането и по-голямата яснота относно ролята на „Фронтекс“ за справяне със заплахите за сигурността, включително борбата с трансграничната престъпност, следва да имат положително икономическо и социално въздействие, като осигурят условия за запазване на Шенгенското пространство, където физическите лица и предприятията могат да се възползват в пълна степен от свободите, предлагани в пространството без контрол на вътрешните граници. Една по-силна „Фронтекс“, с подобрен човешки и технологичен капацитет, следва да даде възможност за по-ефективно използване на публичните ресурси в ЕС в областта на миграцията и сигурността. Това би могло да се постигне чрез по-добро планиране, координация и икономии от мащаба. По-уеднаквеното прилагане на стандартите в областите, обхванати от европейското интегрирано управление на границите, също следва да има положително въздействие по отношение на спазването на основните права. 

Източник: БТА