Министерството на финансите прогнозира дефицит от 4,5 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) за тази година. Данните ще бъдат предоставени днес на статистическата служба на Австрия, която от своя страна ще ги изпрати на европейската статистика.

Както подчертава министерството в писмено изявление, от това може да се предположи, че Европейската комисия „ще започне процедура при прекомерен дефицит“. Това е така, защото допустимата граница от три процента очевидно не е постигната. Въпреки това новата прогноза за дефицита в държавната хазна е малко под отчетения през 2024 г. 4,7 процента. Очаква се решението дали да се започне процедура при прекомерен дефицит да бъде взето през юли.

Прогнозата на Министерството на финансите е малко над тази на Фискалния съвет, който последно прогнозира дефицит от 4,4 процента от БВП.

Според Министерството на финансите ключова роля за размера на дефицита играе трайно слабата икономика. Рецесията води до по-ниски приходи от данъци като корпоративния данък и до по-високи разходи, например за увеличената безработица.

Министърът на финансите Маркус Мартербауер отново се ангажира да запази курса на консолидация чрез договорените икономии в двойния бюджет за 2025/26 година, като същевременно икономиката и заетостта не трябва да бъдат натоварвани прекалено много.

Ще е необходимо да се приложи комбинация от икономии, увеличаване на данъците, например за банките, дългосрочни реформи, подобряване на ефективността и офанзивни мерки.

Проект на Закон за изменение на Закона за държавната собственост (ЗДС) е публикуван за обсъждане в Портала за обществени консултации.

С проекта се предлагат промени, свързани с извършването на разпоредителните действия по продажба и замяна на имоти – частна държавна собственост, в управление на Министерството на отбраната (МО), като се предвижда да се осъществяват по регламентирания в закона общ ред, а именно чрез областните управители по местонахождение на имотите, министъра на регионалното развитие и благоустройството в случаите по чл. 45, ал. 4 от Закона за държавната собственост, съответно от Агенцията за публичните предприятия и контрол.

В резултат на законодателната промяна ще бъде създадена възможност за засилване и укрепване на административния капацитет на Министерството на отбраната чрез насочването му изцяло към реализирането на дейности, свързани с изпълнение на изключително важни за националната сигурност и отбрана инфраструктурни проекти, както и до намаляване на административната тежест при продажбата на имотите в управление на ведомството, посочват вносителите на проекта на нормативен акт.

С оглед необходимостта от унифициране на режима за продажба на тези имоти, с преходните и заключителни разпоредби на настоящия законопроект се предвиждат и съответните изменения в Закона за приватизация и следприватизационен контрол.

С предложения проектозакон се предвижда цялостна отмяна на Раздел ІІІ – „Обезщетение при отчуждаване на земеделски земи и горски територии“ на Глава трета – „Принудително отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавни нужди“ на ЗДС, както и на § 1а, т. 1а от Допълнителните разпоредби на ЗДС, съдържащ легална дефиниция на понятието „равностойно имотно обезщетение“, се посочва в мотивите към проекта на нормативен акт. Промяната в глава трета на ЗДС чрез отмяна на имотното обезщетение при принудителното отчуждаване на частни земеделски земи и горски територии, за изграждане на национални обекти и обезщетяване на всички засегнати собственици с паричната равностойност на отчуждените им земи, определена в съответствие с предназначението на имота преди влизане в сила на подробния устройствен план за изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот, ще доведе до еднаквото им третиране от законодателя и поставянето им в равностойно положение, което в пълна степен ще доведе до изпълнение на конституционно установените изисквания и принципи за равенството на гражданите пред закона при провеждането на отчуждителните производства по ЗДС, се посочва още в мотивите към проекозакона.

Цените на яйцата в ЕС са поскъпнали средно с 6,7 през март спрямо същия месец на 2024 г., сочат публикувани днес данни на Евростат.

Сред страните членки на ЕС най-голямо повишение е регистрирано в Чехия ( 46 на сто на през март 2025 г. спрямо март 2024 г.), следвана от Словакия (29,8 на сто) и Унгария (26 на сто). За сметка на това яйцата са поевтинели най-много в Нидерландия (3,6 на сто), Люксембург (3,2 на сто) и Гърция (2 на сто). 

В България цените на яйцата през март 2025 г. са спаднали с 0,7 на сто на годишна основа. 

Цените на яйцата се увеличават от началото на 2025 г. (3,4 на сто през януари и 4,1 на сто през февруари) спрямо същите периоди на 2024 г. През 2024 г. се наблюдава увеличение на цените на яйцата през 10 от 12 месеца спрямо 2023 г. Тези повишения обаче са по-малки в сравнение с регистрираните през 2022 и 2023 г., когато през всичките месеци от април 2022 г. до септември 2023 г. се отчита двуцифрен ръст. Най-голямото увеличение от 31,1 на сто е регистрирано през февруари 2023 г. спрямо същия месец на 2022 г.