В първата част от информационната среща в Добрич от националната кампания за въвеждане на еврото в България, панелистите представиха практически аспекти от въвеждането на единната валута в страната. 

Велин Пеев от Министерството на финансите подчерта, че закръгляването трябва да се случи според математическото правило до третия знак. 

„При превалутирането Законът за въвеждането на еврото предвижда режима на автоматичност. Това означава, че в договори, където има стойности в лева, те автоматично трябва да се смятат в евро. Всеки, който ви насочва за преподписване на договор на база смяната на валутата, може би иска да ви подведе“, посочи още Пеев. 

По негови думи важен аспект от смяната на валутата е и двойното обозначаване на цените, като няма значение кое е първо на етикета, изписването е по преценка на търговеца. Експертът посочи също, че периодът за това е една година, а за спазването на правилата ще следят Комисията за защита на потребителите, Комисията за финансов надзор и Националната агенция за приходите. 

Как ще се плаща в двете валути

От 1 януари 2026 година започва период, в който ще може да се плаща в двете валути, като от 1 февруари ще може да се плаща само в евро. 

От 1 декември Българската народна банка ще снабдява търговските банки и Български пощи, това ще са трите институции, които основно ще обменят. БНБ ще обменя безсрочно. Търговските банки и пощите ще извършват превалутиране в първите шест месеца. Български пощи ще обменят валута само в населени места, където няма клонове на банки, а не навсякъде. 

Какво ще се случи с банковите сметки

Банковите сметки ще бъдат превалутирани автоматично и безплатно по официалния курс. Лихвите по депозитите не могат да бъдат по-ниски от договорените, а по кредитите не могат да бъдат по-високи. 

Счетоводни и данъчни документи

Всички салда, активи и пасиви ще се превалутират по официалния курс и правилата за закръгляване. При счетоводното отчитане ще важи принципа, че документите трябва да бъдат изготвени във валутата, която е била официална за периода на отчитане. 

Изисквания към общините

Въвеждането на еврото трябва да бъде прозрачно, с ясна точна и достъпна информация към обществото. Към 1 януари 2026 година всички плащания, публични задължения, данъци и такси се извършват и отчитат в евро, като плащания в левове се допускат само през януари, подчерта експертът. Информационните системи на общините трябва да са адаптирани към еврото до 30 септември т.г. Общините трябва и да изменят подзаконовите си нормативни актове, за да посочат местните данъци, общинските такси и цени на услуги в евро. 

Допустимо ли е двойното заплащане в търговските обекти

Предвидили сме такава възможност и сме дали свобода чрез Закона на търговците да преценят дали да приемат смесено плащане. То е свързано с повече касови разходи, но рестото трябва да бъде върнато само в едната валута. Ако не се приема двойно заплащане от търговеца, това трябва да бъде посочено на видно място в обекта. 

Главният икономист на КНСБ Любослав Костов обясни, защото синдикатът се е включил в кампанията за въвеждането на еврото в България и каква е тяхната роля. Той посочи, че синдикатът е опитал да разгледа какво се е случило в държавите, които са се присъединили към еврозоната преди България. Костов каза, че са насочили вниманието си към Литва, Латвия и Естония, тъй като трите балтийски държави имат сходна икономика до българската, а две от тях също са били във валутен борд, преди да приемат еврото. Третата е била в квази-валутен борд, което много я доближава също до нашата ситуация. Икономистът посочи също, че са проследили и събитията в Хърватия, като последната държава, присъединила се към еврозоната. 

Те са сравнили най-големия индикатор или това, каква част от брутния вътрешен продукт или от добавената стойност отива за труда. Индикаторът се казва БВП на глава от населението по паритетна покупателна стойност, той елиминира инфлационния момент и говори за реална покупателна стойност. 

При Естония се наблюдава повишение на БВП с 14 процента за 14 години. Латвия повишава БВП от 60 на сто на 71 на сто само за 11 години и Литва отчита повишение с 12 процента за 10 години. При Хърватия също се наблюдава повишение с 5 на сто, но това е само за две години. Като измерванията са до края на 2024 година и са към нива на средноевропейски стойности. 

Определено няма стъпка назад, а различен темп на приближаване към центъра. Като това е идеята на кохезията, дотолкова доколкото еврозоната е последният етап от нашата общоинтеграционна общност и установявайки се в условията на общ паричен пазар, каза той. 

България е с 67 процента БВП на глава от населението и ще влезе с по-добър показател спрямо Естония и Латвия. В Литва средната работна заплата е нараснала от 714 евро до 2233 евро за 10 години или с 213 на сто. В Латвия СРЗ е нараснала със 122 на сто за 11 години, или от 756 евро на 1681 евро. А в Естония ръстът е 136 на сто за 14 години или от 839 евро на 1981 евро, посочи още експертът. Като той уточни, че това е номиналния ръст. 

Костов обясни, че ако следваме логиката на ръста на заплатите в тези държави, това означава 3300 евро да бъде средната заплата след 10 години в България. „Въпросът е да запазим двуцифрения ръст на доходите. Щом влизаме в света на богатите, освен да конвергираме цените, трябва да конвергираме и доходите. Нашите цени в момента са на 87 на сто спрямо европейските, а доходите на 67 на сто. Трябва да наблюдаваме цените и да ги осветляваме“. 

Ние трябва да се борим с това необосновано вдигане на цените. Но няма да мълчим, ако се стигне до репресия на някоя институция към бизнеса, каза заместник-председателят на Българската стопанска камара и модератор на срещата Станислав Попдончев. Призивът ни е към коректния бизнес е да положим усилия и да покажем, че работим коректно с гражданите и институциите, посочи още той.

Системите на Националната агенция за приходите са готови. Подготвени сме след 1 януари бизнесът и гражданите да ползват услугите напълно безпрепятствено, каза заместник-директорът на Териториалната дирекция на НАП във Варна Силвия Иванова. Тя допълни, че агенцията има най-важната функция и това е контролната. „НАП следи върху касовата бележка да се обявява двойната цена и официалният курс. Цените да се формират съвестно и обосновано. Проверките на НАП са относими към периода 8 август 2025 – 8 август 2026 година. Вярваме, че бизнесът ще се отнесе с необходимата степен на отговорност“, каза още Иванова. 

Източник: БТА