/ЕС/

Източник: БТА

Високопоставени лица в Египет се надяват, че днешното откриване на Големия египетски музей ще ускори възраждането на туризма, който повече от десетилетие е засегнат от вътрешни сътресения, пандемията и регионални конфликти, съобщава Ройтерс.

Властите смятат, че Големият египетски музей би могъл да привлече допълнително до 7 милиона посетители годишно, което ще спомогне общият им брой да достигне около 30 милиона до 2030 г.

Сградата с площ от 500 000 квадратни метра, с изглед към прочутите пирамиди в Гиза, ще „подслони“ десетки хиляди артефакти, включително това, което се представя за пълната колекция от съкровищата на ммладия фараон Тутанкамон, много от които са изложени за първи път.

Новото пространство включва завладяващи експонати и устройства за виртуална реалност за разлика от претрупаните, старомодни експозиции в по-стария Египетски музей в центъра на Кайро.

Миналата година страната привлече 15,7 милиона туристи, които са похарчили рекордните 15 милиарда долара, сочат официални данни. Приходите от туризъм се сринаха до 3,8 милиарда долара през 2015-2016 г. заради продължителните политически сътресения след масовите протести в Египет през 2011 г.

Фактори като остарялата инфраструктура, лошото планиране и ограниченията за сигурност възпрепятстват разгръщането на потенциала на туристическия сектор, отбелязва Ройтерс.

Дори и след нормализирането на ситуацията Египет изостава от регионалния си съперник Турция, който обяви, че през 2024 г. е посетен от над 50 милиона чуждестранни граждани през миналата година, което е допринесло приходите от туризъм да надминат 60 милиарда долара.

Поставените цели за ръст на посетителите са реалистични, коментира Гада Абделмоати, асоцииран професор във Висшия институт по туризъм и хотелиерство в Александрия.

„Музеят побира огромна колекция, която преди това е била съхранявана на други места поради липса на място, където да бъде изложена“, заяви тя.

Египет се надява, че откриването на Големия египетски музей ще привлече и все по-голям брой посетители, пътуващи с цел културен туризъм заради разположените на брега на Червено море курорти.

Тези туристи обикновено остават по-дълго време и изразходват повече средства от тези, които посещават страната главно заради плажовте, твърдят анализатори.

Официалните данни не посочват колко туристи посещават страната с цел културен туризъм, но проучване от 2021 г. за евентуалното въздействие на Големия египетски музей показва, че те са по-малко от една четвърт от общия брой.

Според Абделмоати те са едва 10-15 на сто от всички международни посетители.

Ремон Нагиб, главен търговски директор в „Ориент хоспитeлити груп“ (Orient Hospitality Group), заяви, че компанията му работи за интегрирането на новия музей в „съвместни програми“,  предназначени да привлекат посетители, както за морски, така и за културен туризъм.

Туристите биха могли „да посетят музея, след което да прекарат три нощувки в дестинация на Червено море, включително Айн Сохна, която е само на един час разстояние от Кайро“, казва той.

Приходите от туризъм стават все по-важни за Египет през последните две години, тъй като атаките срещу плавателни съдове в Червено море прогониха корабите от Суецкия канал – друг основен източник на валута.

Самият туризъм се оказа уязвим към сътресения, включително политическо насилие през 90-те години на миналия век и 2000-те години, пандемията от КОВИД-19  и нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. – две страни, които осигуряваха близо една трета от туристическите потоци през 2021 г.

Туризмът в Египет беше засегнат и от войната в Газа.

Откриването на Големия египетски музей „следва да бъде допълнен от висококачествена туристическа инфраструктура – хотели, транспорт и други“, каза Раги Асад, професор по международна икономическа политика в Университета на Минесота.

Това означава, че трябва да бъде намерено решение на много проблеми, като например транспорта в Кайро – мегаполис с приблизително 23 милиона жители. Пътищата, водещи до новия музей, са обновени, а ново летище е построено на около 25 километра от него, за да се избегне трафика. Входът за пирамидите в Гиза е преместен, за да се намали струпването на хора.

Египет е добавил 5000 хотелски стаи към съществуващите до момента 235 000, като плановете са още 9000 да влязат в експлоатация преди края на годината, каза през септември Шериф Фати, министър на туризма на страната.

Източник: БТА

Пазарът на стоки през октомври 2025 г. показа смесени тенденции, като цените на пшеницата и царевицата в САЩ регистрираха умерени повишения благодарение на силното търсене за износ и благоприятните климатични условия, докато цените на пшеницата в Европа леко спаднаха под влиянието на силното евро и достатъчното световно предлагане. Цените на слънчогледа нараснаха значително в Европа и Русия вследствие на суша и топлинни вълни, които намалиха реколтата и стесниха световните доставки. Това пише в тазседмичния анализ на експертите на Софийската стокова борса (ССБ).

Цените на пшеницата в САЩ се повишават умерено през октомври, с 3 на сто увеличение до около 193 долара за тон, подкрепени от добрите износни продажби и подобрени прогнози за добивите. В Европа цените остават стабилни, с лека тенденция към намаление до около 224 долара за тон. Руският износ на пшеница отчита леко повишение на цените ФОБ (FOB – Free On Board – на границата на страната износител) до около 231 долара за тон заради силното търсене и добрите климатични условия.

Пазарът на царевица остава стабилен, с цени около 160 – 170 долара за тон в САЩ и 210 – 220 долара за тон в Европа.

През октомври 2025 г. пазарът на слънчогледово масло отбелязва значително повишение на цените поради ограничено предлагане, причинено от по-ниски прогнози за реколтата и неблагоприятни климатични условия в основните производствени региони. В Европа цените се повишават до около 1340 – 1360 долара за тон, а в Русия цените ФОБ на износа се покачват до 1220 – 1230 долара за тон. В САЩ цените на слънчогледовото масло остават по-стабилни и обикновено са по-ниски в сравнение с тези на европейския и руския пазар поради по-разнообразното предлагане на масла.

Търговията със зърнени стоки на Софийската стокова борса остава спокойна. Тази седмица продължава предлагането на голямо количество хлебна пшеница от стари реколти на 450 лева за тон (230,08 евро за тон), а купувачите отговарят с начална цена от 270 лева за тон (138,05 евро за тон). Продължава и търсенето на фуражна пшеница, насипно, на начална цена от 340 лева за тон (173,84 евро за тон).

Цените на основните хранителни стоки са стабилни при непроменено ниво на началните цени. Има множество оферти за продажба на семена и ядки като белен слънчоглед, различни видове тиквено семе и орехова ядка на цени вариращи от 2500 (1278,23 евро за тон) до 6800 лева за тон (3476,78 евро за тон). Предлага се и богат асортимент от консервирани храни на начална цена от 5,99 лева за килограм (3,06 евро за килограм).

В подкръг „Индустриални стоки“ на ССБ сделки има за дърва за огрев в рамките на 80 – 90 лв./куб.м (40,90-46,02 евро/куб.м) и въглища, тип Донбас на 720 лева за тон (368,13 евро за тон). В групата на енергоносителите се изкупиха газ пропан бутан на 930 – 1061,77 лв./хил. л (475,50-542,87 евро/хил. л) и газьол за ПКЦ в рамките от 1973 до 2144,37 лв./хил. л  (1008,78 – 1096,40 евро/хил.л).

Източник: БТА