Европейската централна банка може да запази основния си лихвен процент на ниво от 2 на сто, стига да не настъпят сериозни външни шокове, заяви новият управител на австрийската централна банка Мартин Кохер в първото си интервю за международна медия след встъпването си в длъжност този месец. По рано тази седмица Кохер, който замени предишния управител Роберт Холцман, известен с консервативната си политика, бе приветстван от президента на ЕЦБ Кристин Лагард след първото си участие в заседанието на Управителния съвет на институцията. В интервю за в. „Файненшъл таймс“ той посочи, че лихвеният цикъл на понижения е достигнал своя край или се намира много близо до него.

Коментарите на Кохер идват след решението на ЕЦБ в четвъртък да запази лихвите без промяна за второ поредно заседание. Това е в контекста на устойчива икономическа активност в еврозоната, въпреки повишените мита от страна на САЩ върху голяма част от европейските стоки. От средата на 2024 година насам банката намали основния лихвен процент осем пъти.

По отношение на личната си позиция в управителния съвет на ЕЦБ, Кохер заявява, че ще се придържа към предпазлив подход, като подчертава необходимостта от внимание към инфлационните рискове. „Това е традиционно австрийска гледна точка, допълва той пред „Файненшъл таймс“. Новият гуверньор отбелязва, че монетарната политика през последните десетилетия е станала по-прагматична и силно зависима от икономическите данни. По негови думи, управителният съвет на ЕЦБ не е място за идеология, а „ядрото на паричната политика“ в еврозоната, където решенията трябва да се вземат въз основа на наличната информация.

Кохер обръща внимание и на външните фактори, които могат да повлияят на инфлацията и растежа. Макар инфлацията да се е върнала към средносрочната цел от 2 на сто и да се очаква да е около това равнище през следващите две години, той подчертава, че стабилността не бива да се възприема за даденост. Търговските напрежения и геополитическите конфликти остават източници на несигурност. По думите му, „ако се променят данните или рисковите оценки, ще е необходим отговор – и в едната, и в другата посока“.

Управителят на централната банка на Австрия отбелязва, че последната търговска сделка между САЩ и ЕС е намалила несигурността в търговските отношения, но има и страничен ефект – европейските стоки стават по-скъпи на американския пазар, което може да навреди до известна степен на икономическия растеж. Той смята, че ЕС е направи добре с това, че не е отвърнал с ответни мита, което според него е положителен знак за стабилността на международната търговия.

Относно политическата нестабилност във Франция и нарастването на доходността по френските държавни облигации, Кохер заяви, че няма нужда от интервенция от страна на ЕЦБ. Според него разликите в лихвените нива между държавите в еврозоната остават далеч от стойностите, наблюдавани по време на дълговата криза преди десетилетие.

Източник: БТА

Ръководителят на германската фабрика на производителя на електромобили „Тесла“ (Tesla) изрази оптимизъм относно натовареността на завода край Берлин, въпреки предизвикателните пазарни условия, предаде ДПА.

„В момента имаме много добри продажби и затова преразгледахме производствените си планове за третото и четвъртото тримесечие“, в интервю за германската осведомителна агенция управителят на завода Андре Тиериг.

„Следим развитието на пазара и продължаваме да наблюдаваме положителни сигнали за всички пазари, на които доставяме“, добави Тиериг. „Разбира се, това далеч надхвърля Германия. Доставяме за над 30 пазара и определено виждаме положителна тенденция там.“

Германският пазар обаче представлява предизвикателство за „Тесла“. Въпреки че регистрациите на електрически автомобили в Германия са се увеличили през август в сравнение с миналата година, продажбите на „Тесла“ са намалели според Федералната служба по моторните превозни средства.

Бяха регистрирани около 1400 автомобила на „Тесла“, което представлява почти 40 процента спад спрямо предходната година. Междувременно китайски конкуренти на електрически модели печелят позиции на германския пазар.

Продажбите на електрически автомобили спаднаха миналата година след премахването на субсидиите. Правителството имаше за цел да насърчи електромобилността чрез стимули за покупка, като например предвиждани данъчни облекчения за фирми, които купуват електромобили.

През 2035 г. се планира да влезе в сила забрана на двигателите с вътрешно горене в Европейския съюз, въпреки че мярката все още се обсъжда. Тиериг предупреди Берлин, че такива дебати могат да застрашат индустрията за електромобили в източната част на Германия и призова правителството да даде ясна подкрепа за електрическите превозни средства.

От март 2022 г. „Тесла“ произвежда електрически автомобили в Грюнхайде край Берлин, като заетите там работници са около 11 000. Еколози изразяват притеснения, тъй като заводът се намира частично в защитена водна зона. Плановете за разширяване на фабриката са поставени на пауза поради пазарните условия, въпреки че е предвидена строителството на товарна жп гара.

Източник: БТА

Големите нидерландски вериги супермаркети продължават да продават израелски продукти въпреки критиките, свързани с конфликта в Газа. Има ли смисъл да се изтеглят тези продукти от рафтовете? Този въпрос отправя журналистката Ноеми ван де Пол в статия в информационния сайт „Ню“. 

Веригите супермаркети, сред които „Алберт Хайн“ (Albert Heijn) и „Йъмбо“ (Jumbo), засега продължават да продават израелски продукти, съобщиха те пред информационната агенция A Ен Пе. „Лидл“ (Lidl) обсъжда въпроса, но и там продуктите все още са на рафтовете.

Супермаркетите не съобщават за кои продукти става дума. „Зависи от сезона. Но често са селскостопански продукти като фурми и картофи от Израел“, казва Лидия де Леу, изследовател във Фондацията за изследване на мултинационалните предприятия. Самите супермаркети споменават и израелски фъстъци, чушки и авокадо.

Магазини като „Алберт Хайн“ и „Йъмбо“ заявяват, че спазват действащите национални и международни закони и правила – все още не са наложени санкции срещу търговията с Израел и компаниите могат да извършват свободно търговска дейност. Освен това супермаркетите уверяват, че продуктите не произхождат от окупираните територии.

Според Де Леу обаче е невъзможно да се види откъде наистина произхождат израелските продукти. „В израелската икономика не се прави разграничение между продукти от самия Израел и продукти от окупираните територии, които всъщност са палестинска територия. Етикет като „Произведено в Израел“ често е подвеждащ“, казва тя.

Загрижени за имиджа си

В момента супермаркетите са особено загрижени за имиджа си, казва Давид Валентек, експерт по санкции и изследовател по политическа икономика в Университета в Гент. За тях е относително лесно да изберат продукт от друга страна, ако нидерландците не искат да купуват определени продукти, твърди той. „Може би имат договори с израелски доставчици, което прави по-трудно да се откажат от тях. Но ако наистина искат, трябва да успеят,“ казва той.

„По принцип компаниите искат да печелят пари. Това е логично“, допълва изследователят. Според него, ако продуктите се продават добре, супермаркетите нямат причина да ги махат от рафтовете. „Освен това, някои супермаркети може би не считат, че е тяхна роля да взимат такива „политически“ решения, защото къде е границата?“, обяснява Валентек.

Според изследователя за магазините ще бъде много по-лесно, ако правителството реши, че те не могат да продават израелски продукти. „Ако искате израелските продукти да не влизат в Нидерландия или Европа, е необходим по-строг подход, като например санкции“, казва той. Със санкции супермаркетите нямат друг избор: те просто не могат да купуват или продават продуктите.

„Санкциите върху храните от Русия имат малък ефект“

В момента не се обсъждат санкции. Европейският съюз обаче обсъжда дали да суспендира споразумението за асоцииране с Израел. Това засяга търговските отношения между Израел и Европа, макар че все още не е ясно дали това ще има пряко въздействие върху продуктите в супермаркетите, се казва в статията на „Ню“.

Валентек се съмнява, че санкциите върху израелските храни ще подобрят ситуацията в Газа. „След анексирането на Крим през 2014 г. бяха наложени санкции върху руските храни. Това имаше малък ефект, след което Русия все пак нахлу в Украйна,“ казва изследователят.

Според него въпросът е дали повторението на тогавашните мерки ще доведе до значителни резултати. „Тогава ставаше въпрос за ябълки от Русия. Защо да има ефект, когато става въпрос за фурми от Израел?“.

Освен това, въпросът е колко продукти всъщност са засегнати. „Ако става въпрос само за малък брой продукти, санкциите имат още по-малък шанс за успех“, смята Валентек.

През 2022 г. стойността на вноса от Израел е била 2,7 млрд. евро, съобщава Статистическата служба на Нидерландия. Важни продукти, които се внасят в Нидерландия, са суровият петрол, лекарствата и електронните устройства, но също и плодовете и зеленчуците.

Изглежда, че в нидерландските супермаркети се продават доста зеленчуци и плодове, но това не е толкова много, казва Валентек. Селското стопанство е само малка част от икономиката на Израел, около 1-2 процента. „Така че не е наистина значителна част от икономиката“, казва Валентек.

Освен това Нидерландия е един от най-големите пазари за плодове и зеленчуци. Но голяма част от внасяните продукти се пренасочват през пристанището в Ротердам към други страни като САЩ и Индия, подчертава Валентек.

Въпреки това би мало ефект върху израелските фермери

Все пак има една група, която ще почувства сериозно влиянието, ако продуктите вече не се транспортират до Нидерландия. „За израелските фермери става въпрос за милиони евро. Износът е голяма част от доходите им“, обяснява Валентек.

Валентек изтъква, че ако Нидерландия или Европа решат да не купуват повече храни от Израел, е възможно фермерите и селскостопанските предприятия да започнат да оказват натиск върху политиците да прекратят войната в Газа. „В Нидерландия фермерите също са имали голямо политическо влияние през последните години, така че това може да помогне.“

Но според Валентек вероятността това да се случи е малка. „Ако нидерландските супермаркети не продават продуктите, други страни ще го направят.“ Тогава Израел просто ще продава повече на Индия, Австралия или САЩ. 

Ако израелските продукти вече не се продават в нидерландските супермаркети, това няма да има голям ефект, се заключава в публикацията.

Източник: БТА