Албанският премиер Еди Рама, който участва днес в 20-ото издание на Стратегическия форум в Блед, Словения, заяви, че Албания остава лоялен привърженик на Европа и изтъкна, че външната политика на страната е напълно хармонизирана с тази на Европейския съюз, предаде АТА.

„Ние разбираме ясно нашата големина, тежест и предизвикателства. Като европейци искаме да бъдем свободни да изразяваме нашите възгледи, но когато става дума за Европа, ние сме лоялни последователи. Нашата външна политика е синхронизирана на 100 процента с външната политика на ЕС от дълго време“, посочи Рама.

Правителственият ръководител добави, че Албания никога не се е колебала или съмнявала в своята лоялност и я описа като „почти сляпа“ в това отношение.

Според Рама основният проблем, пред който са изправени Европа и Албания, е свързан с това, че държавите не действат като активни предприемачи, а постоянно търсят средства от бюджета.

По думите му „за разлика от ЕС или други места Европа не е свикнала да има предприемаческа държава – ние основно продължаваме да искаме още пари от бюджета, повече разходи, повече дългове, повече средства“.

„Ако се поддадем на това, дългът расте и ние затъваме. Вместо това отговорът е да дадем на институциите и министерствата пълна изпълнителна власт, така че те да могат да действат в предприемачески дух. Те трябва да работят с предприемачите, за да генерират печалби както в тяхна полза, така и в полза на обществения интерес“, посочи още албанският премиер. 

Същевременно еврокомисарят по разширяването Марта Кос, която също участва във форума в Словения, заяви, че Албания може да стане член на ЕС през 2029 г., ако премиерът Еди Рама „продължи отличната си работа“, информира агенцията.

„Отворихме още два клъстера с Албания (…)  Ако премиерът Еди Рама продължи похвалните си усилия, има потенциал Албания да стане 29-ата членка до 2029 г. Моят мандат е ограничен до четири години, така че побързайте“, призова Кос.

Тя също така се позова на проучване на ЕС, според което 92 процента от населението на Албания подкрепя членство в съюза.

Еврокомисарят изтъкна още, че няма пряк път за която и да е кандидатка за присъединяване към ЕС и подчерта, че необходимите реформи трябва да бъдат приложени.

Тазгодишното 20-о издание на Стратегическия форум в Блед се провежда на 1 и 2 септември под мотото „Свят-беглец“, като в него участват над 185 лектори и 200 участници от над 50 страни, се посочва на официалния сайт на словенското правителство. Форумът се организира от Министерството на външните работи и европейските въпроси на Словения и Центъра за европейско бъдеще от 2006 г. и се е превърнал в една от водещите международни конференции в Централна и Югоизточна Европа, отбелязва цитираният източник.

Източник: БТА

Кипърският въпрос е основен национален приоритет, заяви вчера министърът на външните работи на Гърция Йоргос Герапетритис, потвърждавайки ангажимента на гръцкото правителство да направи всичко възможно за обединението на Кипър. Това предаде за БТА кипърската агенция КНА.

В интервю за гръцкия вестник „Риъл нюз“ (Real News) Герапетритис отбеляза, че Гърция ще продължи с проекта за междусистемния електропровод  “Great Sea Interconnector”, който ще свърже Кипър с Крит с кабел с дължина 898 километра.

Герапетритис изрази задоволство от факта, че „усилията на гръцкото Министерство на външните работи в ООН, в координация с Република Кипър, дадоха плодове с възобновяването на неформалните разговори след седем години застой“. Той добави, че подобряването на отношенията между Гърция и Турция също е оказало положително въздействие. 

Той отбеляза, че гръцкото правителство остава ангажирано с постигането на справедливо, жизнеспособно и функционално решение в рамките на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН.

По отношение на проекта за междусистемния електропровод “Great Sea Interconnector”, Герапетритис каза, че Гърция няма да бъде възпряна от реакции при упражняването на своите „суверенни права, водени от националния интерес и при спазване на международното право“. 

Кипър е разделен от 1974 г., когато Турция нахлу и окупира северната трета на острова. Поредицата кръгове мирни преговори, водени от ООН, досега не са довели до резултат поради непреклонността на турската страна. Последният кръг от преговори през юли 2017 г. в швейцарския курорт Кран Монтана завърши безрезултатно.

Втора неформална среща за Кипър в по-широк формат се проведе в Ню Йорк на 16-17 юли 2025 г. Очаква се по-късно тази година да се проведе още една среща, за да се проследят инициативите, договорени от страните, които според генералния секретар на ООН Антонио Гутериш демонстрират ангажимент за продължаване на диалога за бъдещите действия. Гутериш обяви също, че ще се срещне съвместно с кипърските лидери по време на седмицата на високо равнище на Общото събрание на ООН през септември.

Двете страни в Кипър продължават разговорите по нерешени въпроси, включително отварянето на контролно-пропускателни пунктове и инсталация за слънчева енергия в буферната зона. Те също така се споразумяха да си сътрудничат по редица въпроси, включително обмена на културни артефакти, а Мария Анхела Олгин, личен пратеник на генералния секретар на ООН за Кипър, ще продължи усилията си.

Европейската комисия определи Йоханес Хан, бивш еврокомисар, за специален пратеник за Кипър, който да допринесе за процеса на уреждане на кипърския въпрос в тясно сътрудничество с Олгин.

(Новина, избрана от кипърската агенция КНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)

Източник: БТА

Румъния е от особено стратегическо значение за европейската и евроатлантическата сигурност, заяви президентът Никушор Дан по време на посещението на председателя на Европейската комисия Урусула фон дер Лайен в страната. С малко закъснение, заради заглушаване на GPS сигнала на самолета ѝ, този следобед тя кацна в Констанца от България. Двамата заедно посетиха военната база „Михаил Когълничану“, която се намира в близост до морския град.

Премиерът Илие Боложан също трябваше да присъства на срещата, но остана в Букурещ заради срещата на управляващата коалиция и заседанието на парламента.

„Съвместното ни посещение днес отразява геостратегическото значение на пристанището Констанца, както като търговски и военен логистичен център, така и от гледна точка на бъдещите усилия за възстановяване на Украйна“, заяви румънският държавен глава.

Той допълни, че Румъния може да допринесе много в тази посока заради географското си разположение и изрази надежда именно Констанца – най-голямото пристанище на Черно море, да се превърне в европейски хъб за сигурност.

Президентът информира още, че от 2027 г. Румъния ще започне да изнася газ и така ще допринесе за енергийната сигурност на страната, но и на Европа.

На свой ред Урсула фон дер Лайен съобщи, че на предстоящия Европейски съвет ще бъде представена пътна карта за енергийната сигурност. До две години предстои да бъде приет и нов европейски бюджет, в който ще залегнат тройно повече средства за сигурността по границите, а инвестициите за военна мобилност ще бъдат увеличени до десет пъти. 

„Румъния помага Европа да бъде сигурна във въздуха и по вода, в Черно море и повече от всякога е ключова за европейската сигурност, ключов партньор за Източния фланг на НАТО“, подчерта председателят на Европейската комисия на съвместна пресконференция с Никушор Дан, която бе излъчена на живо в Интернет.

На финала Урсула фон дер Лайен поздрави Румъния за усилията, които полага, за да се справи с бюджетния дефицит. 

Източник: БТА