Забавяне на инфлацията в еврозоната до 2 процента през настоящата година и 1,6 процента догодина предвижда Европейската централна банка в най-новите си прогнози. Актуализираните оценки на банката съпътстват обявеното днес осмо намаляване на основните лихви след края на двудневното заседание на институцията във Франкфурт.

Спрямо предишните прогнози на банката, публикувани през март, сега очакванията за годишната инфлация през 2025 и 2026 г. са с 0,3 процентни пункта надолу. Тези оценки отразяват предимно очакванията за по-ниски цени на енергията и по-силното евро, посочват от ЕЦБ.

Реалният растеж на икономиката на еврозоната се предвижда да достигне 0,9 процента през 2025 г., след което да се ускори до 1,1 процента през 2026 г. и 1,3 процента през 2027 г. През март единствено очакванията за икономически растеж през 2026 г. бяха малко по-високи – 1,2 процента.

Прогнозата за растеж през 2025 г. отразява по-силно от очакваното първо тримесечие, но и по-слабите перспективи за останалата част от годината. Очаква се несигурността около търговските политики да окаже натиск върху бизнес инвестициите и износа, особено в краткосрочен план, предупреждават от ЕЦБ. 

Нарастващите държавни инвестиции в отбрана и инфраструктура все пак ще подкрепят растежа в средносрочен план, посочват от банката. 

По-високите реални доходи и стабилният пазар на труда ще позволят на домакинствата да потребяват повече. Съчетано с по-благоприятните условия за финансиране, това би трябвало да направи икономиката по-устойчива на глобални сътресения, смятат от ЕЦБ.

Негативен ефект върху растежа и инфлацията обаче може да окаже по-нататъшна ескалация на търговското напрежение през идните месеци, предупреждават от базираната във Франкфурт институция. 

Повечето показатели показват, че инфлацията ще се установи около средносрочната цел на ЕЦБ от 2 процента. Растежът на заплатите, който е все още висок, въпреки че продължава да се забавя, не стимулира инфлацията, тъй като печалбите на компаниите действат като буфер, според експертите на централната банка.

Управителният съвет на ЕЦБ е решен да гарантира устойчиво стабилизиране на инфлацията на ниво от 2 процента в средносрочен план и ще следва подход, основан на постъпващите данни и преразглеждан заседание за заседание, особено в настоящите условия на изключителна несигурност, отбелязва банката. 

Източник: БТА

„Правителството има ангажимент към всеки район в страната и доказателство за това е, че рестартирахме Инвестиционната програма за финансиране на общински проекти от бюджета. Макар и със закъснение, програмата вече е факт и този процес ще продължи, докато не подпишем всички споразумения, които са останали от миналата година, както и новите, които ще влязат на по-късен етап“. Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов пред кметове от страната, съобщиха от ведомството. В министерството днес бяха подписани първите за тази година споразумения с 42 общини за изпълнението на общински проекти, финансирани от държавния бюджет. 

„Грижата на държавата към местните общности и към гражданите е важна както за МРРБ, така и за цялото правителство“, обясни министърът. И още веднъж подчерта, че за финансирането на проектите няма значение партийното управление на общините, а значимостта на обектите за местните хора. 

Иван Иванов изрази надежда в следващите дни от Министерството на финансите да бъдат отпуснати необходимите средства по проектите, за да може МРРБ да започне разплащане към общините. Има изготвен график – през месеците юни, юли, август и септември да се разплащат старите задължения и част от новите, като след това плащанията ще се поемат от Българската банка за развитие, която ще изплати остатъка от 900 млн. лв. 

„Следващата година тази програма ще продължи“, информира още Иванов и допълни, че с ангажимента, поет от държавата към общините, в размер на 1,650 млрд. лв., правителството ще покрие голяма част от разходите, които предстоят или са направени за изпълнението на инфраструктурни проекти от местната власт.

Подписването на нови споразумения ще продължи и през следващите дни, посочват от Министерството. 

В средата на май министър Иванов обяви, че с постановление на Министерския съвет се рестартира една от най-значимите програми на държавата – Инвестиционната програма за общински проекти. Към момента подадените проекти от всички общини са към 2000, посочи министър Иванов тогава и увери, че екипът на МРРБ има готовност за тяхното подпомагане и администриране. 

Източник: БТА

През април 2025 г. спрямо март 2025 г. цените на производител в промишлеността спадат с 2,1 на сто в ЕС и с 2,2 на сто в еврозоната, отчита Евростат в първоначалната си оценка. През март 2025 г. цените на производител в промишлеността се понижиха с 1,6 на сто в ЕС и с 1,7 на сто в еврозоната. 

През април 2025 г. спрямо април 2024 г. цените на производител в промишлеността нарастват с 0,6 на сто в ЕС и с 0,7 на сто в еврозоната.

В ЕС през април 2025 г. спрямо март 2025 г. цените на производител в промишлеността намаляват с 0,1 на сто за междинните стоки, със 7,1 на сто за енергията, остават без промяна за капиталовите стоки и се увеличават с 0,1 на сто за трайните потребителски стоки и с 0,3 на сто за нетрайните потребителски стоки.

Цените за целия промишлен сектор, с изключение на енергията, се повишават с 0,1 на сто.

В еврозоната цените на производител в промишлеността намаляват с 0,1 на сто за междинните стоки и със 7,7 на сто за енергията, остават без промяна за капиталовите стоки, нарастват с 0,1 на сто за трайните потребителски стоки и с 0,3 на сто за нетрайните потребителски стоки. 

Цените за целия промишлен сектор, изключвайки енергията, се повишават с 0,1 на сто.

Най-висок месечен спад на цените на производител в промишлеността е регистриран в България (–4,9 на сто), Франция (-4,3 на сто) и Ирландия (-4 на сто). Ръст е регистриран в Кипър (0,3 на сто), Малта и Словения (0,2 на сто и в двете страни), Латвия и Люксембург (0,1 на сто и в двете страни).

На годишна основа цените на производител в промишлеността в ЕС през април 2025 г. спрямо април 2024 г. нарастват с 0,5 на сто за междинните стоки, с 1,6 на сто за капиталовите стоки, с 1 на сто за трайните потребителски стоки и с 2,1 на сто за нетрайните потребителски стоки и спадат с 0,5 на сто за енергията.

Цените за цялата промишленост, изключвайки енергията, се повишават с 1,2 на сто.

В еврозоната цените на производител в промишлеността нарастват с 0,4 на сто за междинните стоки, с 1,6 на сто за капиталовите стоки, с 0,9  на сто за трайните потребителски стоки и с 1,8 на сто на сто за нетрайните потребителски стоки и намаляват с 0,3 на сто за енергията.

Цените на производител за цялата промишленост, изключвайки енергията, нарастват с 1,1 на сто.

Най-висок годишен ръст на цените на производител в промишлеността е отчетен в България (17 на сто), Ирландия (5,4  на сто) и Гърция (5,3 на сто). Най-голям спад се наблюдава в Литва (-3,4 на сто), Португалия (-2,4 на сто) и Чехия (-1,4 на сто).

Източник: БТА