Съветът на Европа се притече днес на Европейския съд за правата на човека, след като Италия и още осем европейски страни поискаха да ограничат правата му по въпроса за имиграцията, предаде Франс прес.

Европейският съд за човешките права, чието седалище е в Страсбург, е натоварен  да следи за това как се прилага Европейската конвенция за правата на човека в 46-те страни, подписали този документ. В последните години обаче тя беше поставена под въпрос в някои страни, сред които Франция и Великобритания.

В петък в отворено писмо, публикувано от канцеларията на италианския премиер Джорджа Мелони девет европейски страни казват, че е необходимо да се започне дискусия по начина, по който международните конвенции отговарят на предизвикателствата, пред които сме изправени днес. Относно Европейския съд за човешките права деветте държави искат да се види дали Съдът в някои случаи е разширил обхвата на конвенцията спрямо първоначалния й замисъл.

В отговор на това отворено писмо, генералният секретар на Съвета на Европа, към който спада и Европейският съд за човешки права, днес реагира необичайно твърдо.

„Да се запази независимостта и безпристрастността на Съда е фундаментално“, се казва в изявление на Ален Берсе, който е социалист и е бивш президент на Швейцария.

„В една правова държава правосъдието не трябва да бъде подложено на политически натиск“, допълни той. „Институциите, които дефинират фундаменталните права не могат да зависят от политическите цикли. Ако такъв беше случаят , то ние рискуване за подкопаем стабилността, която те са натоварени да осигуряват. Съдът не трябва да служи за оръжие, нито срещу правителствата, нито да се използва като оръжие от тях“, допълни Берсе.

Той дефинира дебатите като здравословни, но допълни, че „пред комплексни предизвикателства на нашата епоха нашата роля не е да отслабваме конвенцията, а напротив да я запазим солидна и релевантна“.           

В последните години Европейският съд за правата на човека осъди няколко страни за техните действия относно борбата с незаконната миграция, като блокира например изпращането в Руанда от Великобритания на кандидати за убежище, навличайки си критиките на тогавашното консервативно британско правителство. Относно Франция Съдът суспендира през 2023 г. експулсирането на чеченец към Русия. Тогавашният вътрешен министър Жералд Дарманен заяви, че е готов да плати глобата, наложена от Съда и заяви, че съдебното решение не е било нещо сериозно.

Отвореното писмо от петък, последва среща предния ден в Рим на датската премиерка Мете Фредериксен  и на италианския премиер Джорджа Мелони. Двете имат много твърда позиция по въпроса за имиграцията. Писмото беше подписано и от ръководителите на Австрия, Белгия, Естония, Литва, Латвия, Полша и Чехия.

„Вярваме, че развитието на интерпретацията на конвенцията от страна на Съда в някои случаи ограничава нашия капацитет да взимаме политически решения в нашите собствени демокрации“, се казваше в писмото.

Правителството на Мелони обеща да се бори с незаконната имиграция, но неговият проект за изпращане на мигранти в центрове в Албания се сблъсква със серия от законови препятствия. Италиански съдии отказаха да валидират изпращането в центровете в Албания на мигранти, прехванати от италианските власти в Средиземно море и препратиха въпроса за законността на тази мярка към Европейския съд, базиран в Страсбург. Той все още не се е произнесъл по въпроса.

Френският съдия Матиас Гийомар, който идния петък поема председателството на Европейския съд за правата на човека, обеща от своя страна по време на избирането му в края на април, че ще защитава институцията пред атаките срещу правовата държава и постави под въпрос ценностите, които са основополагащи за Европейската конвенция за правата на човека.

Европейският съд за човешките права всяка година получава десетки хиляди жалби от частни лица, за които той е последна инстанция след изчерпване на юридически процедури на национално ниво.

Източник: БТА

Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп въведе нови ограничения за репортерите в Пентагона, предаде Ройтерс.

Министърът на отбраната Пийт Хегсет издаде заповеди, които изискват от журналистите да имат официален ескорт в по-голямата част от сградата на министерството на отбраната. Това е поредната от серията от мерки, които администрацията на Тръмп наложи на представители на медиите, отбелязва Ройтерс.

Мярката влиза в сила незабавно. Тя забранява на акредитирани журналисти достъпа до голяма част от сградата, освен ако нямат официално разрешение и ескорт. Хегсет мотивира това решение със задължението да се защитава класифицирана разузнавателна информация от изтичане в медиите, което би могло да защити живота на американски военнослужещи.

Пресасоциацията на Пентагона, която представлява интересите на журналистите, отразяващи работата на американските военнослужещи, заяви, че новите правила изглеждат като директна атака срещу свободата на медиите. Асоциацията припомня, че от десетилетия журналистите към Пентагона са имали достъп до зони в сградата, които не са обявени за секретни и това е било и при администрации на демократите и на републиканците. Този достъп не е бил ограничаван и след атентатите от 11 септември 2001 г.

В отговор на запитване за коментар пред Ройтерс говорител на Пентагона заяви, че тези актуализирани мерки са необходима стъпка за защита на поверителна информация и за предпазване на американските военнослужещи от предотвратим риск.

От завръщането на Доналд Тръмп като президент Пентагонът започна разследване за изтичане на информация, което доведе до временното отстраняване от постовете им на трима служители.

А от медийни организации, като „Ню Йорк таймс“, „Вашингтон пост“, Си Ен Ен и Ен Би Си Нюз беше изискано да опразнят досегашните си офис пространства в сградата на Пентагона. Там бяха допуснати обаче други медии, които са по принцип приятелски настроени към администрацията на Тръмп, като „Ню Йорк пост“, „Дейли колър“, „Брайтбарт“ и „Уан Америка нюз нетуърк“. Администрацията на Тръмп обясни, че тази мярка цели да даде възможност на други медии да отразяват събития от Пентагона

В по-широк план администрацията на Тръмп започна да използва и полиграфи, за да установи изтичания на некласифицирана информация. На някои представители на министерството на вътрешната сигурност  е било заявено, че ако откажат да се подложат на изследване с полиграф, те ще бъдат уволнени.

Белият дом заяви, че Тръмп няма да толерира изтичане на информация в медиите и че федералните служители, които го правят, трябва да бъдат подведени под отговорност. Заповедта на Хегсет също така изисква от членовете на пресасоциацията на Пентагона да признаят, че носят отговорност за защитата на национално разузнаване и на чувствителна информация, и гласи, че ще бъдат издадени нови акредитации за журналистите, отразяващи работата на Пентагона.

Източник: БТА

/ГГ/

Източник: БТА