Източник: Offnews.bg

Пакет от десни мерки преди старта на бюджетната процедура за държавния бюджет за 2026 г. обявиха депутатите от „Да, България“. Пакетът е разделен в три групи. Той беше предсттавен от съпредседателя на „Да, България“ Божидар Божанов.

Първата се отнася до ограничаване на неефективните разходи. Включва държавните служители да започнат да плащат осигуровките си, да има централизирани конкурси за държавни служители, поетапно освобождаване на пенсионери от МВР, ограничения на бонусите в регулатори, ВСС, в администрацията, премахване на почивните бази в администрацията, таргетирани помощи и плащания на база подоходни критерии.

Втората – ограничаване на корупционните разходи. В рамките на бюджетната процедура от ДБ ще предложа общинските проекти да бъдат приоритизирани на база първия подал и да се дигитализира процесът.

Ще предложат търговете за частните болници, уведомленията за хоспитализации, ограничаване на фалшивите ТЕЛК-ове, прозрачност на системата на БАБХ, фиксиран таван за кредитите на ББР, изисквания за прозрачност при капитализацията на публични предприятия, пакет мерки в Закона за обществените поръчки.

Третата касае подобряване на бизнес средата. Колкото и да ограничим разходите, трябва икономиката да генерира стойност, смятат от „Да, България“.

ДБ предлагат закон за насърчаването и използването на изкуствения интелект, данъчни облекчения за реинвестиране на печалба и инвестиции в развойна дейност, отпадане на ДДС дневници, въвеждане на електронни фактури, възможност годишният отпуск, натрупан по време на майчинство, да бъде използван почасово от съответния родител.

„Правителството харчи като луд с картечница. Близо 500 млн. лв. е новият дълг, който тези хора взимат всяка седмица“, заяви Мартин Димитров от „Демократична България“ по време на брифинг пред медиите в парламента.

По думите му това е негативен рекорд в националната история на България и води страната към криза.

„Ако сега бъдат взети серия десни мерки, това може да бъде преодоляно. Може рисковете пред България от румънски и гръцки сценарий да бъдат избегнати. Можем да избегнем покачването на данъците, ако сега се вземат мерки за понижаване на разходите. Такива мерки до момента няма обаче“, каза Димитров.

Относно предложения законопроект от ИТН, с който вносителите искат затвор за разпространяване на информация за личния живот – до 6 години лишаване от свобода и глоби, Божанов подчерта, че изглежда се налага цензура.

„Законопроектът е внесен много набързо, няма да го подкрепим. Лошо написан е. Дори да има добри намерения, той отваря вратата не само за цензура спрямо медиите, но и репресия спрямо всяко физическо лице. Отваря се вратата за много злоупотреби“, добави той.

Източник: Offnews.bg

Народното събрание прие на първо четене законопроект на правителството, който предлага 33% от всички директорски позиции в дружествата, регистрирани на борсата, да се заемат от жени.

Промените бяха публикувани за обсъждане миналата есен и внесени през декември 2024 г. в деловодството на сегашния парламент и чак сега влизат в пленарната зала. Ето как протече гласуването:

Проектът за допълнение на Закона за равнопоставеността на жените и мъжете и транспонира европейска директива и на Съвета на ЕС за подобряване на баланса между половете сред директорите на дружества, регистрирани на фондовата борса, и за свързаните с това мерки, аргументират се вносителите от Министерския съвет (МС).

Проектозаконът е с целева дата 30 юни 2026 година и предвижда налагане на санкции при неизпълнение от страна на дадено дружество.

Идеята е „представители на по-слабо представения пол“ да заемат най-малко 33% от всички директорски позиции, както със, така и без изпълнителни функции, на управителния и надзорния съвет, съответно на съвета на директорите. Има зададено обаче и ограничение на това колко жени шефове може да има – не повече от 49%.

Става въпрос за временни насърчителни мерки, които са задължителни за държавите членки, уточнява се в проектозакона.

Директивата на ЕС ще бъде в сила още 14 години – до 31 декември 2038 г. Данните сочат, че през 2023 г. едва 19,3% от ръководните длъжности на високо ниво – директор, се заемат от жени.

По-ниската заетост сред жените, както и заетост в нископлатени сектори, и на по-ниски позиции на ръководни длъжности, задълбочават разликата в заплащането по пол, която е 13% в полза на мъжете за 2022 г. В дългосрочен план това води до по-висока разлика в пенсиите в полза на мъжете и нарастване на бедността сред жените, най-вече сред възрастните жени в пенсионна възраст, пише още в мотивите на законопроекта.

Мерките важат за публичните предприятия, но не и за малките и средни предприятия. 

Отпор на законопроекта дадоха само от „Възраждане“. Георги Георгиев каза, че са странни двойните стандарти в законопроекта и оцени предложенията като „странни истории, идващи от брюкселската бюрокрация“.

Източник: Offnews.bg