Турски шофьор на ТИР, който преди 7 г. беше арестуван при шумна акция на ГКПП „Капитан Андреево“ с открити близо 190 кг хероин в камиона му, осъди прокуратурата за обезщетение от 400 000 лв. Решението обаче не е окончателно и може да се обжалва пред Софийския апелативен съд.

До този развой се стигна, след като три съдебни инстанции в България оправдаха мъжа по обвинението в контрабанда, тъй като не беше доказано той да е знаел, че пренася наркотици. Шофьорът обаче е стоял повече от 3 . в ареста, докато приключи делото срещу него и това е основният аргумент сега да получи толкова високо обезщетение, съобщи „Лекс„.

Миналата година 68-годишният вече чужденец е завел иск срещу прокуратурата за 1,5 млн. лв. В исковата си молба той описва развоя на делото от задържането му на 23 май 2018 г. Тогава камионът му е спрян на граничния пункт и е започнала щателна проверка, при която митничарите откриха голямото количество хероин в 195 фабрично запечатани торби с лепило за керамични плочки.

В хода на делото стана ясно, че видът на торбите по нищо не разкривал наличието на наркотик, а освен това камионът е минал митническа проверка в Турция, след която товарният отсек на камиона е бил пломбиран от властите. До залавянето на дрогата пък се стигнало след сигнал от Белгия, където стоката трябвало да бъде доставена.

През цялото време шофьорът твърди пред разследващите и съдилищата в България, че не е имал представа за наличието на наркотика, освен това в нито един момент не е имал досег до товара. Прокуратурата пък настояваше, че от всички косвени доказателства по делото може да се стигне до извода, че мъжът съзнателно е пренасял хероина.

В окончателното решение на Върховния касационен съд са опровергани всички доводи на обвинението – казва се, че шофьорът не е знаел за недействителния адрес на фирма в Белгия в документите за товара, че не е бил притеснен по време на проверката, а едва след намирането на наркотика, че е нормално да поддържа връзка със собственика-превозвач и колегата си шофьор, а за изтритото съдържание на телефона му експертиза е установила, че то е станало случайно и не го е направил шофьорът.

Решението на ВКС обаче идва едва през есента на 2022 г. Чужденецът е прекарал зад решетките времето от задържането си през май 2018 г. до 3 юни 2021 г., когато окръжният съд в Хасково го е оправдал. За да присъди високото обезщетение, градският съд подчертава, че става дума за незаконен арест в продължение на 3 години и 12 дни. Мъжът пише, че през това време е живял в постоянен страх, че ще бъде осъден на 20 г. затвор, че никога няма да се върне при близките си в Турция. Делото му е било и широко огласено в медиите, бил притискан да прави самопризнания – в килията му преместили обвиняем, който му предал, че прокуратурата му предлага да приеме присъда от 7 г. затвор и да се признае за виновен.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Колекторските фирми, които купуват задължения на гражданите, ще получават лицензи от БНБ. Събирането на вземанията ще става по строги правила и това е залегнало в новия Закон за колекторите фирми, който бе приет вчера от парламента.

Това обяви правосъдният министър Георги Георгиев от Пловдив, където присъства на дипломирането на абсолвентите от випуск 2024 на Юридическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“.

Георгиев уточни, че колекторските фирми купуват десетки милиони кредити от банки и затова се въвеждат изключително строги изисквания и „ще се прави най-сериозната възможна процедура за проверка от държавата, за да стане една фирма колекторска“. Те ще минават на лицензионен режим пред БНБ, което е много сериозно.

Министърът обясни, че се въвеждат строги правила за това по какъв начин ще се събират вземанията. Колекторите не могат да се обаждат, да тероризират гражданите след 20 часа, в почивен, празничен ден и т.н. Задължително ще разяснят правата на гражданите за оспорване на задължението, включително трябва да им кажат, че кредитът е погасен по давност или че могат да потърсят съдебна защита.

Освен това се разширяват правомощията на КЗП и тя може да поиска отнемане на лиценза на колекторска фирма, която не спазва правилата.

Правосъдният министър каза още, че по отношение на бързите кредити се подготвя нов закон, по друга директива, която задължава България да приеме новите правила до края на 2025 г.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Конституционният съд единодушно „отмени“ забраната да се претендират разноски за адвокат при обжалване по административен ред на актовете, издавани от служителите на Националния осигурителен институт.

Съдът обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), която гласи: „При обжалване по административен ред жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита“, съобщи правният сайт „Лекс“.

Тя означава, че от всеки, на когото се е наложило да обжалва разпореждането за отказано обезщетение за безработица, майчинство или болест или пенсия или пък му е определено в неточен размер, и за целта е наел адвокат, няма да си получи от държавата платените от него пари.

Става дума за разноските за адвокат за обжалване на десетки видове разпореждания пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ. Той е първата административна инстанция, през която трябва да се мине, за да се стигне до дело пред съд. И именно тази първа жалба е от ключово значение за успеха на гражданина да докаже правото си на обезщетение, помощ или пенсия.

От 1 август 2023 г. обаче изготвянето ѝ стана за сметка на ощетения осигурен или пенсионер, защото тогава влезе в сила актуалната редакция на чл. 120, ал. 2 КСО. Преди промяната тя предвиждаше точно обратното: „При уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената част“.

Забраната да се търсят разноски за адвокат беше атакувана в КС от Висшия адвокатски съвет (ВАдС), който подчерта, че тя уврежда правата и интересите на едни от най-уязвимите групи в обществото – пенсионерите, бременните и майките, пострадалите при трудови злополуки. И освен това е в пряко противоречие с конституционното правило, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.

В решението си КС напомня, че многократно е разяснявал „многопластовото съдържание на правото на защита“ и че съществен елемент от него е правото на гражданите да защитават правата си с помощта на адвокат.

И допълва, че правото на защита по чл. 56 от Конституцията изисква да не се препятства не само достъпът до съд, но и пълноценната правна защита на засегнатите лица още в рамките на административното производство, особено когато то е задължително и неговото пропускане възпрепятства оспорването пред съд.

В решението КС специално се обръща внимание, че при обжалване на акт на НОИ, с оглед на сложността на осигурителноправната материя, е напълно естествено този, който счита, че правата или законните му интереси са нарушени, да се обърне за правна помощ към адвокат. 

Виж още за:

Източник: Offnews.bg