„Моля ви, можете ли да помогнете? Огънят стигна в гората на 20 метра от къщата ни!“

Жената беше видяла, че имаме система за пожарогасене с резервоар с вода в каросерията на пикапа ни.

„Много къщи горят, пожарните просто не успяват да стигнат навсякъде!“ – продължи тя като човек, който сякаш се беше хванал за крехка надежда, която му се беше явила.

Малко преди това, заедно с местни доброволци, точно бяхме потушили огъня в две ниви между с. Слишовци и с. Рани Лук край Трън и търсихме къде можем още да помогнем. Бяхме девет души с близо половин тон вода, помпа, и осен пълни ранцеви пожарогасителя.

„Можете ли да ни заведете до там?“ – попитах жената.

„Да“ – отвърна тя и понечи да се качи при нас, но като видя, че колите ни са пълни до горе с екипировка и оборудване, скочи в нейната кола и подкара по черния път. Последвахме я и след няколко минути ни отведе пред двора на една къща, а в гората зад нея се виждаха огнени езици, а в небето над върховете на дърветата хвърчаха искри. И същата тази гора свършваше буквално на 3-4 метра от къщите.

Вкарахме веднага пикапа с помпата и водата в двора и го позиционирахме до задната телефонна ограда почнахме да го приготвяме да хвърлим, каквото имаме срещу огъня. В следващия момент със собствениците на къщата преценихме, че оградата ще ни пречи и заедно я бутнахме.

Влязох на разузнаване в гората, за да огледам къде и колко сериозно гори, да потърся подход и откъде да пуснем линията водата. Казах на колегите в това време да приготвят резачките, защото щеше да ни трябва – както и директен коридор до огъня, така и евентуално да увеличим просеката между къщите и гората, ако не бяхме спрели огъня.

Беше голям гъсталак, но открих пътека и успях да стигна до мястото – 50-60 квадратни метра горяха и огнени езици пълзяха на горе по няколко дървета. Единственият късмет до момента беше, че беше широколистна гора, която се разпалва доста по-бавно. За сметка на това огънят точно беше стигнал до става изоставена дървена плевня, единият края на която пламна буквално пред очите ми!

„О, не!“ – помислих си – „Разпали ли се това, ще вдигне такава температура, че ще подпали всички дървета наоколо у къщите заминават!“

И тутакси дадох МНОГО зор на колегите:

– Направете директна просека с резачките през храстите и дърветата директно към моята светлина (на челника ми)!

– Разпънете линия през просеката!

– Методи на струйника, Калоян зад него!

– Пускай помпата!

– Дай вода!

И водата засвистя!

– Методи, ПЛЕВНЯТА вляво! Първо нея трябва да овладеем!

И Методи почна да облива. Да облива. И пламъците почнаха да падат надолу .. а бяха стигнали почти до покрива!

Плевнята угасна (засега!), време беше да овладян и горящите стволове на дърветата. В същото време чувах как Звезди и Стефан жужат с резачките няколко метра зад нас, разширявайки просеката.

Знаех, че имаме вода за 12 минути на максимален дебит и за около 25 мин на среден. Междувременно Мето и Калоян бяха изгасили половината от ниските пламъци и обработваха другия фланг на пожара, за да го ограничат и да достигнат по-добра позиция до дърветата в средата.

Извиках няколко души с ранцеви пожарогасители да донапоят останалите въглени там, където пламъците бяха потушени и не беше опасно да се приближат. Дани, Ники, Тео се заеха, подкрепени от двама местни с лопати.

През това време Драго и собствениците на къщата бяха почнали да носят кови с вода – оказа се, че имали басейн, и да пълнят цистерната ни и изпразнените пожарогасители.

В един момент пратих Звезди да отреже тлеещите дървета, след като ги бяхме угасили, за да можем да ги напоим по-лесно на земята и доброволците с лопатите да ги зарият.

Близо два часа го борихме това огнище, но накрая успяхме да го напоим достатъчно и да зарием стабилно, където все още пушеше.

Не мога да ви опиша каква беше благодарността в очите на хората, в чиито две къщи беше огънят. Извадиха храна, вода, сокове, да ни почерпят за благодарност. Напълниха ни резервоара и пожарогасителите в вода. Разменихме си контактите. Накрая ни помолиха да се снимаме, за да могат да качат снимката в трънските групи и да разкажат за доброволците от Спасителен клуб за Бъдеще.

Приехме храната с благодарност. Казахме, че да помагаме ни е лична кауза. Полежахме няколко минути на тревата, за да съберем сили. И продължихме да търсим, къде можем да помогнем.

Слава Богу, повечето огнища, които по-рано светеха в планината и по полетата, вече бяха овладени! Обработихме още едно по-малко огнище до една къща и решихме, че е време да си ходим. Минаваше 3:00 сутринта.

(…)  Беше тежък ден още събота, защото стягахме новата екипировка. После тежка нощ, а след това още един тежък ден за половината от екипа.

Но си заслужаваше!

Пазете природата и бъдете отговорни!“.