„София е твърде красива, за да се примирява с това“. Двама холандци предлагат подземни контейнери със сензори, маршрутна оптимизация и пилот за 90 дни. На фона на мегатърга за чистотата, чиито оферти са двойно по-скъпи от прогнозата.

Да, София е твърде красива, за да мирише така. Това не е само лично усещане, а ежедневие, през което минаваме всеки ден: тесните улички, които са задръстени от контейнери; преливащите чували с боклук; плъховете; просяците, които ровят из кофите; вятърът, който носи найлони; много е мръсно. Докато вървеше търгът на Столична община за чистенето, който приключи с оферти почти двойно над прогнозата – в OFFNews говорих с двама души, които са оптимизирали цялата тази работа в редица европейски градове. Казват се Свен и Арйен Байстербош и са от холандската компания New Waste. Те не идват да четат морал, а да покажат система, която вече работи другаде: подземни контейнери, сензори за запълване на контейнерите в реално време и софтуер, който прекратява празните курсове на колите за боклук. Предложението им към София е простичко, но смело: „Дайте ни 90 дни и 10–15 подземни съда в един квартал. Нека видим „преди/след“ и да спорим с цифри, не с чувства.“

Преди да стигнем до самото интервю, трябва да признаем контекста. Търгът на Столична община беше мислен като модерна процедура, която да отвори конкуренция и да въведе автоматизирана система за сметосъбирането. Резултатът: 839 млн. лв. подадени оферти срещу 429,5 млн. лв. прогнозни разходи за седемте зони на града. Причината, казват експерти и участници, е ключово решение при обявяването – липса на пределна цена. Така се стигна до хиперразминавания в офертите между зоните, често с по един реален кандидат, и единични цени на тон отпадък, които надвишават двойно разчетите на общината. С други думи – или приемаме скъпото и вдигаме рязко такса „смет“, или прекратяваме и започваме наново, с всичките рискове за прекъсване на услугата и пожарни анекси. На този фон разговорът с двамата холандци звучи не просто любопитно, а изключително прагматично.

„София е красива, но видяхме много отпадък на открито, миризми, плъхове, хора, ровещи в кофите“, започва Свен. „Това не е неизбежно. Има по-добри решения.“ Не говорим за „още камиони“ или „повече метене“, а за смяна на самата логика. Днешните улични контейнери у нас са по 1100 литра – метални или пластмасови тела, които се отварят отгоре, пълнят се бързо и, щом прелеят, започва добре познатата верига: миризма, животни, найлони, вятър, оплаквания. При подземната система, която предлагат те, над земята остава само нисък пилон с отвор; истинският обем е под земята – от 5 до 7 кубика. „Един видим пилон заменя до седем сегашни кофи, освобождавате улицата за дървета, тротоар, паркоместа“, казва Свен. Съдът е затворен, така че дъжд, сняг и листа не попадат вътре, а миризмата и достъпът за гризачи са сведени до минимум.

Ключът обаче не е само в разположението на контейнерите – извън (или под) градската среда. Във всеки съд има сензор, който мери степента на запълване в реално време. Когато контейнерът стигне 70–80%, софтуерът изпраща автоматично известие; диспетчерът вижда къде е най-близкият камион по GPS и насочва точков курс. „Спира обикалянето по навик“, допълва Арйен. „Софтуерът е наш, доказан върху 15 000+ системи; хардуерът е plug & play – батерия се сменя за 10 минути.“ Логиката е една и съща в Холандия, Германия, Франция, Швейцария, Литва, Полша: по-голям съд + по-малко курсове + планиране по данни.

„Това намалява оперативните разходи за събиране с до 60%“, твърди Свен. Да, звучи смело, затова питам откъде идва сметката. Отговорът е дълъг като маршрут на камион: по-малко обиколки, по-малко гориво, по-малко извънредни реакции при преляли кофи, по-малко щети по инфраструктура, по-малко оплаквания и, в крайна сметка, по-малък персонал на смяна. В някои държави инвестициите в такива системи се подкрепят с европейско финансиране до 80–85%, но у нас това е политическо решение. Холандците не спорят за субсидии, настояват за пилот: „Поканете ни, сложете 10–15 съда за 90 дни, покажете табло с данните публично – курсове, литри, време, жалби. На 90-ия ден ще видим резултатите.“

В София имаме и друга драматична практика – контейнерите са „квартални битаци“, около които се появява всичко: матраци, гардероби, строителни отпадъци, стари обувки и дрехи. „Матракът няма да изчезне магически, признава Свен. „Но „малкия боклук“ – този, който мирише, разболява и привлича животни – него го заключваме. За едрогабаритните трябва график и сигнален режим.“ Той връща темата към здравето: „По-малко открит отпадък значи по-малко мухлясване, по-малко насекоми и гризачи. По-малко курсове – по-малко шум и изгорели газове. Качеството на живот расте.“

„Добре, а разделното събиране?“ – питам, защото в тази област сме традиционно слаби. Да, София има контейнери за стъкло, пластмаса, желязо и хартия на места, но смесеният поток е огромен. „Стъпка по стъпка, казва Арйен. Първо спираш преливането и миризмата – подземни съдове, сензори, логистика по данни. После надграждаш разделните фракции, контрол на достъп (карта/чип) и одит на изпълнителите през софтуера. Като има чиста и удобна инфраструктура, хората се адаптират. Теорията на счупените прозорци не е празна метафора – когато е чисто, не хвърляш.“ Съгласна съм – това го виждаме всеки път, когато излезем от страната.

Остава голямата българска реалност: „Как ще влезете в този бизнес?“ – питам ги директно. Тук се въртят много пари, има лобита, има навици. „Ние можем да покажем резултатите в други столици – елате в Литва“, казва Свен и разказва как в един малък град там започват с 30 подземни съда. Година по-късно Вилнюс поръчва 600. „Имаме снимки „преди/след“ – същата мръсотия, същите кофи, а после – чист град.“ Ако се търси „български“ път, той минава през доказателство, не през презентация. Малък пилотен период, ясни критерии, ежеседмична публикация на данните, отговорник от общината, който не крие, а показва. Ако работи – ескалираш. Ако не – изхвърляш идеята, не парите.

Колко съда биха трябвали за София? „Порядъкът е няколко хиляди, трудно е да се каже без анализ на гъстотата, но със сигурност по-малко „точки“, отколкото днес, защото обемът под земята е много по-голям“, отговаря Свен. И тук идва пак системният аргумент: прозрачност. „Ако камион прескочи улица или закъснее, софтуерът го хваща. GPS и логове. Това е телеметрия.“ Община, изпълнители и граждани най-сетне могат да гледат едно и също табло. И да спорят по него.

В София имаме и неприятни спомени: отпочнати „подземни“ системи, които се оказват скъпи „шапки“ отгоре и плитък обем отдолу, така че боклукът реално „стои в почвата“. Споделям им го. „Видяхме го вчера, кимат. Нашата технология е доказана. Разликата е в дълбочината, в уплътняването, в обслужването.“ Признавам, че когато някой отвън каже „доказано е“, в София често чуваме „скъпо е“. Тук тяхната контра е в отчетността: колко курса са направили, колко литра са събрали, колко минути е стоял съдът пълен над 90%. 

В края на разговора и двамата са категорични: „След четири години няма да можете да оправдаете сегашното положение. Хората няма да го приемат. Започнете сега.“ Вярно е. Сегашният мегатърг се клати: или приемаме скъпото и после убеждаваме гражданите защо сметката им расте, или прекратяваме и обявяваме наново, с рисковете за преходния период. Между тези два лоши сценария има трети – показно внедряване: 90 дни, една зона, 10–15 подземни съда, сензори, софтуер, публично табло и ежеседмични данни. Ако е „по-чисто и по-евтино“, както казват, ще се види. Ако не е – ще се види още по-бързо.

София има нужда от такъв честен експеримент. Не от нови срещи, а от лопата, бетон, кабел, сензор, софтуер и отчет. Най-вече – от воля да се покаже, че може да е различно. Градът ни наистина е твърде красив, за да мирише така.

Кризата с търга ни постави лоша дилема, но даде и рядък шанс: да сменим разговора. От чудене „колко камиона“ да имаме до въпроса към „каква система“ да минем. Подземните съдове със сензори не са панацея и няма да решат всички проблеми – от разделното сметосъбиране до изгарянето извън града. Но могат да спрат преливането на кофите, да намалят курсовете на камионите, да намалят шума и миризмата, да освободят тротоарите и паркоместата и – най-важното – да вкарат контрол и данни там, където досега имаше догадки. Ако има момент да започнем, той е сега. И ако има честен начин да се разбере дали работи – това е 90-дневният пилот, на който са готови от Холандия.

София не е джунгла от контейнери. София е дом. А домът първо се подрежда, после се украсява.

Източник: Offnews.bg